Търся помощ – години на отказ, депресия и невъзможност да поема отговорност

  • 703
  • 2
Здравейте,
от много години живея в състояние на абсолютен отказ – отказ да приема собственото си съществуване, отказ да поема отговорност за себе си и живота си. Чувствам се в тежка депресия и нямам желание или сили да правя дори най-малки, елементарни неща.

Има ли други хора преминали през подобни състояния и са успели да намерят изход, аз се чувствам изгубена и сама.
Пиша тук, защото търся подкрепа, съвети и истории от хора, които са се справили с нещо подобно. Как сте излезли от този „отказ“? Как сте започнали да правите малки стъпки напред?

Благодаря на всеки, който ще отдели време да сподели опит или да даде насока.
Виж целия пост
# 1
Много хора има в такова състояние. Животът е много напрегнат за всички. Хората са се затворили, общуването е трудно. Има завист, конкуренция, че и желание да натопиш другарчето си, за да си добре ти. В такава среда депресиите са много. Медиите ни облъчват денонощно с негативни новини - катастрофи, убийства и т.н. И към това като се прибавят личните проблеми и имаме една цялостна картина на сивота, напрежение, обща тревожност и депресивни настроения.
Началото е осъзнаването на проблема, личното решение да се направи нещо по въпроса, за да се излезе от това състояние и да се намери облекчение.
Опитайте се да си намерите радост в малките неща - в слънчевите лъчи сутрин, в хубавото кафе, в тишината вечер, в аромата на цветята. Научете се да се грижите за себе си, да се глезите, намерети си хубава книга, хубав сериал. Започнете дълги разходки, физически упражнения - физическата умора намалява нивата на стрес. Намерети си хубаво хоби - дори в началото да е трудно да започнете - може да е отглеждане на цветя, шиене на гоблени, рисуване - каквото ви носи радост - неща, които сте обичали да правите преди това състояние, в което сте в момента.
Помислете сериозно за посещение при психолог, невролог или психиатър - в тази последователност. Наистина е важно в този момент да намерите професионална помощ.
Виж целия пост
# 2
Тежка задача. Трудно е да се справите, дори с огромна подкрепа от близките, които често не осъзнават, че има проблем, а мислят, че се глезите, мързелувате и т.н.
Мисля, че влезе ли се във втората фаза на депресията, без лекарства е почти невъзможно измъкването, дори да е възможно ще продължи години и винаги може да паднете "в дупката".
Тежкият период е свързан не само с нежеланието да направите нещо, а с пълно разпадане на личността и уменията. Бих казала, че е близко до състоянието на "замръзване" - неспособност и несигурност при извършване на елементарни физически дейности (готвене, чистене, подреждане), емоционален ступор и безразличие - изобщо не е до гледане на филми и четене на интересни книги, в тежкия период няма такива.
Депресията има няколко фази и при всеки човек се проявява различно и е много страшно и коварно състояние защото външни промени няма, налудничеви действия - няма. Човекът в депресия осъзнава се абсолютно всичко, разсъждава трезво, но не може да промени нещата и да изплува от състоянието.

Като човек, преминал през тежка депресия, бих казала, че са важни превантивните действия. Когато почувствате, че сте тревожни без да има (може и да има) съществени причини, посягате към алкохола без причина и разбирате, че ако продължавате така ще влезете в лапите на депресия, вземате веднага мерки. Тогава все още можете да я прогоните -  разходки, филми, слънце, книги, позитивни срещи, успокоителен чай, билкови хапчета и отвари.

Установила съм, че при депресията има "пусков механизъм". При мен е само при една ситуация и като знам това, гледам да стоя далеч от нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия