Работещите майки

Нашата бавачка е така, понеже гледа още едно детенце и го взима тя към 17 часа, майка му се прибира към 19. Но извън това, трафикът в София наистина започва още в 15 часа, което все пак означава, че повечето хора тогава си тръгват от офиса.

Flowers, в момента работя за себе си. Иначе съм била и в големи корпорации, и в малки компании.

Трафикът в София е кофти почти целодневно - кофти инфраструктура, много коли и т.н. За мен една от причината не е взимане от градина в 5, а това че децата се развозват надлъж и нашир през два квартала в трети и т.н.

Не всеки работи в офис, хората имат най-различни професии включителн на смени и т.н.

И аз това не вдявам, как задръстването започва в 15 ч, а хората взимат децата в 16 ч? Наши приятели казваха как те отиват в 17-17 и нещо и вече са 2-3 деца…
А хората, които работят на други места и не са в офис? Или са в офис тип мобилен оператор и не можеш да затвориш магазина да си ходиш в 16? Или си в ресторант, кафене, аптека? Наистина не схващам.

Интересното е че всеки това се пита и никой не казва как, аджеба, се случва. Аз работя до 18ч. Евентуално мога да се уговоря с мениджъра да идвам час по рано и да си тръгвам в 17ч. ММ е до 17.30, но обичайно тръгва по-рано (работата му го позволява, работи по обекти). Не сме от СФ, но от друг голям град. Тук трафика започва 16.30 до към 18.30ч.
Тегаво ни е на нас с боледуването на детето. Едно че е гадно да е болно, че и ние покрай него. Другото е че постоянно отсъстваме. За сега се отнасят с разбиране, но ще е до време. Особено сега в предколедния период, когато сме най-заети и двамата, сигурно щв ни въртят очи.

Здравейте, момичета. Идвам да повдигна темата, защото напоследък се сблъсках с нещо, което не съм очаквала, че ще ми се случи - mom shame, т.нар.
Писала съм, че работя от началото на майчинството, но дали защото бяха по-малко дни седмично, дали защото децата ни бяха по-малки и не се засичахме по-често, а може би и защото напоследък компанията ми стана доста видима онлайн, покрай разни участия - преди няколко месеца нямах преживяванията, които имам сега.
Ами, буквално ме обстрелват майки - в двора, разни мои познати или жени на приятели на мъжа ми, къде с деца на възрастта на моето, къде с по-големи деца, на тема работа. Пък защо съм се върнала на работа, ама защо не си изгледах детето, ще съжалявам после, кариерата може да почака, ама детето не, сигурна ли съм, че на детето няма да му навреди и да се почувства изоставено, гарнирани с шокирани и осъждащи погледи. Засили се още повече от няколко седмици, защото бавачката вече идва всеки ден. Включително, когато съм с майки, въртим сучем, темата на разговор става моята рябота - ааа и ти сега върна ли се; ааа, ама с какво точно се занимаваш; ех, не остана да си изгледаш детето, мъжът ти ще изкарва пари. Бавачката също разпитват, като е на двора с детето - а, ама майка му е на работа ли; тя с какво се занимаваше; а ти всеки ден идваш, така ли, аха. Мислех си, че се филмирам, докато мъжът ми и сестра ми не ми казаха, че забелязват същото.
Разбира се, всичко това ме удари по слабото място и сега всеки ден, като тръгвам и ми се плаче - дали детето наистина не се чувства изоставено, защо на мен не ми е, като на другите майки достатъчно да си стоя вкъщи 24/7 с детето, има ли ми нещо, страда ли той, дори и работата не ми доставя удоволствие. Допреди тези ситуации, винаги съм се чувствала на гребена на вълната - и като майка, и като жена, и като професионалист. А сега съм с постоянна топка в гърдите. Подрязаха ми крилата, признавам си. А може би и това е била целта.

Пиша точно в тази тема, защото тук има дами от моя вид, които са с по-големи деца и съответно - повече опит. Вие имали ли сте сходни ситуации? Влияели ли са ви? Детето как се чувства с работеща майка? Според вас защо майките стартираха такава акция, спрямо мен?
Благодаря

На тях им има, липса на възпитание се нарича. Наблюдавам, че много от жените, които не са постигнали нищо в живота си, ходят на редова, чиновническа да я нарека, работа, колкото да получават една заплата, като родят едно дете и вече това им е център на вселената. Те са най-добрите майки, те всичко разбират, съдят, дават акъл, гледат в чуждата паница. Това ги обсебва.

Съдят те за всичко, като се започне от как си родила, ама как секцио, кърмиш ли, кога захранваш, готвиш ли му, ама как пюрета, ама как е на кухня, ама как ще кандитатсваш за ясла, ама как няма да го гледаш до 3 години и чак на детска... И това продължава после със синдрома "моето гардже е най-рошаво", а в училището вече става страшно. Извинете за отклонението, но няма да се извинявам за думите си.

Ако не работеше щяха ожалват мъжа ти, как сам се бъхтел. Винаги има за какво да завиждат, какво са коментират и тн. Защо естествено да се мъчиш? Защо секцио, каква жена си? Защо кърмиш? Защо не кърмиш? Ама как така е на АМ? Ама как така не даваш АМ, а кърмиш до 18г? 😁Защо си на работа? Защо не си? Защо детето е на ясла? Защо не е, как ще се социализира? И всякакви, всякакви..

По отношение детето, уверете се че времето което прекарвате заедно е пълноценно.

Детето ми се развива повече от добре и е едно спокойно и усмихнато човече. Вече бърбори, социален е, всеки ден ни радва с нещо ново. Отскоро започна, като ме види пред огледалото и да идва и да иска да го гушна и вдигна и ме стиска с ръчичките. Обаче после, като тръгна и ми маха и през деня си играе, щастлив е и няма проблеми. Не плаче, кято тръгвам, маха ми. Но това, което прави, като види, че се оправям, плюс обстрелът от майките и направо ме накара да си преосмисля цялото съществуване и майчинство.
Иначе, ние не сме заедно от 9:30 до 15:30, после съм вкъщи и постоянно с него.

Не че нещо, но ако се видят различните мнения на КРР в много от темите, тя е от тези, които всичко разбират, съдят, дават акъл за щяло и нещяло

Аз съм избрала точно обратния път-да отгледам децата си и след това да дам газ на работа. Съчетавам и учене с майчинство. Получавам доста критика наред с овациите. Не ми пука нито за едното, нито за другото, защото съм на 100% сигурна, че направих правилния избор за мен. Дори ми е готино, когато майка от ,,другия отбор" почне да ме кълве, защото преодолявам този тест с усмивка и безразличие, дори ми става още по-хубаво. На комплиментите не обръщам внимание, абсолютно все тая ми е калво мислят хората за избора ми. Модата и обществото се менят. Следвай себе си и се научи да се отстояваш И на емоционално ниво-не е лесно. Не беше ли юристка?

П.с. А ти съдиш ли ги? Възможно е да си малко неосъзнато надменна и да вмъкваш при всеки удобен повод ,,превъзходството" си. Много често хората прощават странностите на отсрещния, ако самият той не им натрива техните в носа... Имам хармонично общуване и с двата полюса майки. Някои не са хармонични самите те като хора-избиват комплекси. Подминаваш и продължаваш...

Досега не съм писала в темата, само я четох.

Аз от година и един месец не ходя на работа, но поради кофти отношение. Грам не съжалявам, че си взех болничен и си изкарах супер леката и спокойна бременност. Работата (конкретната) грам не ми липсва. На този етап (бебето ми днес става на 6 месеца) самата работа също не ми е залипсвала. Засега, ако генерално нещо не се промени, няма да бързам да почвам работа и ще си изкарам майчинството. Така или иначе на сегашната работа няма да се върна, та ще търся нова и смятам, докато не намеря да бъда и в неплатен, ако се наложи (най-краен вариант). Немалко съм работила, за съжаление никой не го е оценил, та тиквени медали не очаквам. Факт, че и не работя за себе си, а имам такава опция, но за момента мисля и така да си остане. Грам не ми пречат работещите за себе си хора. Да са живи и здрави, не им завиждам и майките сред тях също не ми бъркат в здравето.

Не разбирам обаче защо чак така влияят чужди мнения върху осъзнат избор. Разбирам, но вече гледам да не го допускам върху себе си. Даже ако аз съм в такава позиция и някой ми каже, че само аз съм работеща с малко дете, бих казала, че нарочно искам да не съм като другите. То като цяло какво да се обясняваш, но щом нон стоп нападки и то от близки приятели и познати.... Егати и средата. Чак и бавачката да занимават, думи нямам.

В крайна сметка всеки да си живее, както намери за добре, стига да не пречи на другите.

Съмнявам се това, че КРР работи на коментиращите пряко да им влияе на живота.

Оставяме настрана нетактичността на хората около теб, както и склонността да се гледа в чуждата паничка и коментират чуждите избори.

Но, според мен, има причина да им отдаваш такова значение, явно ти натискат някакви бутони. Можеш да потърсиш подкрепа от терапевт, за да ти помогне да се справиш с тези емоции по подходящия за теб начин.

Моето дете тръгна на ясла на 1.5г, аз работя много, включително и уикендите съм заета с допълнителни занимания. Не съм чула подобни коментари, а и да има - не съм ги отразила изобщо, защото си имам мой фокус.

КРР, без да искам да Ви засегна - често попадам на Ваши мнения в различни теми, и винаги изтъквате как сте супер жената - топ майка и топ съпруга, с топ кариера, която съчетава всичко, колко сте организирана, енергична и т.н най-най.
Възможно ли е това да е модел на поведение и в реалния живот? Без да осъзнавате, да насочвате разговора към себе си и да се самоизтъквате? Нормално е в такъв случай другите да се дразнят и нарочно да Ви захапват. Ясно е, че има супер нетактични хора, които навсякъде се мешат, щом чак и бавачката занимават, но е възможно и Вие да ги провокирате без да искате.
Иначе аз се върнах на работа когато детето беше на 1 год.и 4 месеца, на познати майки от квартала съм го споменавала, ако е ставало на въпрос, никога никой не ме е захапвал или коментирал негативно. А и да го направи някой - през едното ухо ще влезе, през другото ще излезе. Никога не съм си позволявала да коментирам чужди избори и решения, ако някой коментира моите въобще няма да го отразя.

И при мен никога никой не си е позволил да изкаже мнение от това, че работя, освен подкрепа и възхищение, че се справям. Даже с една дама онзи ден коментирахме, че много малко хора могат да си позволяват да не работят дълго време, поради ред причини.

Не мога да кажа, че съм супер жена и не мога да кажа, че чувствам, че се справям, дори напротив. Едвам успявам да свърша повечето неща, които трябва, с мъжа ми понякога само си разменяме детето, като футболна топка, качила съм много кг, защото не мога и нямам време да спортувам. Всичко ще си дойде на мястото и във времето, но сега това е положението. Никой не може да ми каже, че е въпрос на организация, защото аз съм изключително организиран човек, наложено ако не от натура, то от съществото на работата ми с нейните хиляди срокове и изисквания. Въпрос на помощ е. И въпрос на това доколко си ок някакви дейности да ги делигираш на друг.

Като прясна майка да се включа и аз. Крр, тясно работя с една адвокатка по няколко мои дела и тя също ми сподели, че е работила цяло майчинство. Детето отдавна е голямо, а мама реализиран професионалист. До човек е, някои жени дебнат да видят двете черти на теста, за да пуснат болничен “който им се полага” и да не работят н брой години. Защо те съдят, не знам! Сигурно завиждат.

Аз съм ограничила контактите с подобни индивиди, въобще не ме интересува Пенка работи ли, кърми ли, дава ли вода на бебето си или пуши докато е бременна. За това и не разбирам защо се допитват чак до бавачката ти, един вид клюкарстване някакво.

Аз сигурно ще пускам моето дете на ясла на 1 г  или 1 г и няколко месеца, ако я приемат от септември.
Към момента не изгарям от желание да се върна в стария ми екип, но нямам много избор.  Не мисля, че ще се справя с доход от 300 и там колко € втората година. Колкото и мъжа ми да работи, 50-60% от доходът вкарвам аз. И като почнат, чак бабите.. ама то дай ние ще гледаме детето, каква ясла.. ми не, съжалявам.