Работещите майки

Когато спрем да чувстваме нуждата от валидация на изборите ни, няма да ни интересува какво мислят другите майки, непознатите и бавачките.

Няма да получиш медал нито за най-отдадена и дълго стояла вкъщи майка, нито за най-велика работохоличка.

Живея в чужбина и тук майчинството е изключително кратко. Аз седях вкъщи една година - необичайно дълго по тукашните стандарти. По българските - кратко. Всеки си гледа собствената ситуация и това, което работи за неговото семейство. Няма един правилен отговор.

Ljoli, напълно съм съгласна! Ако човек е убеден в правотата на избора си и Господ няма да може да го разклати. Защо КРР поддава тя си знае, но ако беше напълно сигурна в себе си, тези коментари нямаше да я жегват.

През целия ми живот, по един или друг повод, като цяло съм била обект на всякакви коментари, вкл.физическо насилие от булита в ученическите ми години. Нищо не може да ме разклати, не ме е разклащало и тогава. Единственият ми тотален срив, през целия ми житейски път, досега, беше в годините, когато имахме проблеми със зачеването. Съответно и единственото ми слабо място е синът ми. Логически и в сърцето ми знам, че всичко, което правя, е правилното за нас, обаче постоянният натиск последните месеци, в крайна сметка ме накара, знаейки, че нямам основание, да се съмнявам дали все пак не му вредя.

Иначе, аз не обсъждам никого, не е такава природата ми. Като цяло съм фокусирана върху себе си и нещата, които си гоня и разбира се - синът ми, мъжът ми и близките ми хора. Нямам интерес към хора, извън този кръг, вкл.и живота им (само бизнеса им, ако са ми клиенти или потенциални клиенти ). За себе си не говоря, затова всъщност и постоянно подпитват, лъжичка по лъжичка за информяция, вкл.разпитват и бавачката. Така че, изцяло изключвам това поведение да е повлияно от самоизтъкване или каквото и да било. Не се смятам за супер жена, майка и каквото по-горе беше писал някой, но имам самочувствие за себе си, защото знам какви усилия полагам и какво ми коства, за да съм, където съм стигнала. Останалото са интерпретации на мои изказвания, през своята призма и преживявания.

Благодаря за подкрепата и мненията от момичета, със сходни ситуации. Днес ми чеше особено чувствителен ден, защото в неделя бях "обстрелвана" от нашата кума (бяха ни дошли на гости и постоянно разговорите отиваха към въпроси от нейна страна относно върнала ли съм се на рябота, бавачка ли имаме, ама какво точно правя сега, ама защо не си гледам детето и т.н., докато мъжът ми не се намеси и каза, че това са наши избори и работят за нас. Въпросите секнаха, но останаха едни осъдителни погледи. А от нея не съм го очаквала, винаги съм я смятала за близка и отдадена на "ролята" си на наставник на семейството. Може би това ме разклати, усетих го като предателство, защото знае, че синът ми е слабото ми място и въпреки това натискаше бутончето, осъзнавайки че това не е добре за мен. После пък бавачката ми сервира, че и нея я разпитват и вече това беше черешката.
Днес, обаче като се прибрах и видях бебчето си и колко усмихнато, спокойно и прекрасно развиващо се дете е, без никакви признаци, че се е чувствал зле, защото ме няма, се успокоих и в крайна сметка, огледалото на моите решения и действия, като майка е той. За момента образът в него е слънчев. Ще продължавам ежедневно да наблюдавам.

КРР, съчувствам за пътя до появата на детето!

Възможно е, ако кумовете ви знаят за това, на кумата ти да й е странно, че си се върнала на работа, а си станала майка не много лесно. Иден вид толкова да си се борила за това дете, а бързо после да си се върнала на работа. Не знам такава ли е ситуацията, но ти давам гледна точка. А и доколкото помня си адвокат, странно защо не си я поставила в началото на мястото й, че се бърка, а е трябвало мъжът ти да се намесва. Вярно, че не си очаквала, но реално не е нещо, което никога да не си чувала, че се случва. Може би ако е било от други хора, не толкова близки, нямаше да реагираш така. И наистина да питат и бавачката, смятай колко нямат топки да те питат лично теб в очите, а питат нея. Щом смяташ, че всичко ти е наред и си в мир със себе си, другите да си говорят. Детето ти е щастливо, а това е най-важното. Единствено то някой ден може би би казало дали това, че си работила, е било грешка, или не.

Крр, аз имам безплатна бавачка - баба. Всеки ден е в нас свекърва ми и гледа бебето. Някои казват, че едва ли не съм лигла, че имам толкова помощ. Откак съм родила ден няма да не е дошла. Други казват, ама знаеш ли колко пари би струвало ако плащаш на бавачка и тн. Ми добре..

Одеве чета една група във фейсбук, една жена питаше “за или против яслата”.. на какви коментари се начетох. Разбирам да не искаш да си пускаш детето на ясла, ок, твой избор. Ама да шеймваш едва ли не, че другите жени “са си хвърлили детето на яслата..” не го разбирам. Хора всякакви, съжалявам, че кумата ти не е проявила разбиране към теб. Може би не знае през какво минаваш, ако не си споделила.

Пътят не беше лесен, да. Темата беше чувствителна за мен, но вече няма значение, защото най-ценното ми нещо е тук до мен и ме нарича "мама". Според мен неразбирането, ако така мога да го разбера, идва от това, че дали заради манталитет или каквото там е, една жена, като стане майка, животът свършва и тя не може да прави друго, освен да е майка. Съответно измервателят дали си добра майка е - колко си жертвала, колко си изоставила, колко си уморена и т.н. Особено през първите три години (периода на майчинство в България). И ако правиш нещо друго - работиш, ползваш бавачка/баба, спортуваш, стараеш се за външния вид, учиш, абе всичко, което те вади от ролята на майка-жертвеница, отдадена 24/7, означава че си си зарязала детето. От там идват и коментарите - е, не си го изгледа, пък на работа се връщаш. В очите на тези хора не е възможно едновременно да работиш и да си майка. Или едното, или другото. Странно е, че е така, защото само преди около 30 години, когато ние сме били децата, сме отгледани от баби, а майките ни са работели или учели. Вкл.и нашите майки са отгледани по този начин. Затова ми е странно откъде идват тези нови разбирания и усещания у хората. Може би инстаграм, не знам.

Аз умея да поставям хората на място, но с близките ми хора съм по-деликатна, а и реакцията и ми дойде супер неочаквано и просто, чисто емоционално, не можех да реагирам. Сега, като мина време, вероятно е било някакъв вид шок от усещането за предателство и осъзнаването, че за този човек аз не съм това, което е той за мен. А аз съм и гласувала доверие да бъде морален стожер и да напътства моето семейство. Просто е като всички, които през годините премахнах от кръга ми, поради сходни причини.

Но, да детето ми ми е най-важно, а и аз съм 100% посветена на него, дори и когато физически не съм с него. И той го усеща. Мисля си, че това е по-добрият вариант от това да си 24/7 с него, но емоционално да си стена и недостъпна за детето или да си кълбо от нерви.

Pandora и аз съм попадала на групи и теми "за или против" яслите и винаги съм изпитвала шокът, който и ти. Радвам се за теб, че имаш помощ и подкрепа, това е изключително ценно в този период и помага да се насладиш на него и хубавите емоции, които носи На колко месеца стана бебчо?

Благодаря, на 40 дни тъкмо стана. Какво да ти кажа.. свекърва ми помага много и доброволно. Да ѝ тръшна вратата ли, защото Пенка в групата във фб смята, че съм лигла? Ми .. не. От непознати все тая, не ме вълнува. Но тъпо, че кумата ти те е накарала да се чувстваш зле. Вероятно е неволно от нейна страна, което не е оправдание.

Аз не разбрах какъв е този двор, кои са тези външни за семейството хора, които толкова много питат.... Принципно хората задават въпроси. Има по-любопитни и по-незаинтересовани. Ако иска, човек винаги има за какво да се хвана - защо са питали, защо не са попитали и тн.

Ние не можем да променим другите, а само начина, по който реагираме.

Относно яслите, какво има толкова да се чуди човек, не знам. Взима решение на база собствената си житейска ситуация и мироглед. Няма нищо лошо една майка да избере да остане вкъщи с детето и да не го пуска на ясла, ако са такива разбиранията й. Както и детето да посещава организирана форма на дневни занимания/отглеждане. 
Щом аз съм решила, че детето ми ходи на ясла, как точно ме засяга мнението на Х, че е по-добре да го гледам вкъщи. Нож ли ми е опряла в гърлото, сутрин ме причаква на вратата, за да ми обяснява за ранното детско развитие....?

Помощта е абсолютно прекрасно нещо. Ако мога да върна времето назад и имам избор, пак щях да избера сама с мъжа да се грижим за бебето, обаче да има кой да ми приготвя питателна храна, да чисти, да пере и да сгъва прането, а аз до мога да ходя на масаж 1 път седмично 😆
Иначе си искам 100% от гушкането, което мога, да събера. Второ дете едва ли ще имаме и няма да ми се случи повече да ми спи бебе на гърдите, да суче и т.н. Важно ми е за себе си да съм доволна.
Около мене има всякакви жени и никоя никога не ми е коментирала изборите пред мене. Супер странно ми е, че някакви хора отделят толкова внимание на чужд човек и неговото семейство. За кумовете не искам да коментирам.

Аз продължавам да съм впечатлена, че и бавачката е на кръстосан разпит....

Живеем в затворен комплекс и имаме парк/двор, в който играят децата всеки ден. Това е "дворът". От там са и ежедневните контакти между майките. Защо, обаче другите майки ги интересува моят живот и този на семейството ми, до степен, че да подпитват бавачката, това вече не мога да кажа.

Аз завиждам благородно на семейства с баби наблизо. Това е направо дар.

Pandora, вие сте съвсем мънички. Честита радост Няма по-хубаво нещо на света и по-голяма любов, която само расте с времето и дава смисъл.

Like_Smoke, вече очаквам да ме причакват и на вратата хаха (в кръга на шегата).
Аз имам и още един куриозен случай, извън този с бавачката и кумата. На ММ на добър приятел жена му е консултант по детски сън. И не знам откъде е разбрала, ние не сме се виждали скоро, нито контактуваме често, звъни ми преди около месец, уж да ме чуе как сме, да пита за съня и малко по малко си дойдохме на темата - "аз разбрах, че ти работиш и от другия месец ще си вече всеки ден. Да ти кажа да помислиш добре, че еди коя си така била и после много съжалявала, а и проучванията показвали, че до третата година децата трябвало да усещат семеен уют." Аз само и казах - "така е, но имаме финансови проблеми и няма как да не работя, едвам смогваме" и веднага замълча. А тя, по принцип май никога не е работила, освен това с консултантството, което е по-скоро хоби.
Честно казано, отдавам цялото това внимание на факта, че последните месеци засилих онлайн присъствието на кантората - сайт, реклами и т.н., отделно промотирам със себе си и името си, нормално - ходя по разни подкасти, изложения и т.н. и разбира се - качвам всичко в инстаграм и linkedin, с цел реклама. Преди пак работех, но много рядко правех реклама. Реално натискът започна откакто взех да качвам дигитално. Вероятно им е интересно, дразни ги или не зням какво е, но не е лесно да градиш нещо свое и това е начинът. Каквото и да е - аз лично никога не бих си позволила подобно поведение или да коментирам или разпитвам, освен ако не е, за да поздравя дадения човек. Затова не мога да вляза в обувките на тези хора и да ги разбера. Днес вече определено се чувствам по-добре, малкият пак ме гушка, като се оправях, но после ми маха с ръчичката, усмихва ми се. Баща му днес пак е за пореден път в командировка и за него мрънка. В крайна сметка, обаче това и живият живот, докато сме осъзнати родители, които са емоционално достъпни, присъстват, рязговарят с детето и го обичат, не смятам, че другото е проблем.
Благодаря отново за мненията и подкрепата, наистина са ми полезни! Още повече, да виждам, че има и други майки като мен и децата им са си съвсем наред и щастливи.

КПП, ами явно си постигнала това, което търсиш - публичност. С повече видимост на личността, хората насочват вниманието си към теб. Не можеш обаче да контролираш по какъв начин - само позитивен и професионално свързан. Всяко нещо върви с позитиви и негативи.

В твоя случай даже не ми звучи като обсъждане кой знае колко целенасочено или някаква завист. Когато ходиш на една и съща детска площадка с едни и същи хора, трябва нещо да си говорите, за да не си мълчите. Темите кой кога се връща на работа, кое дете тръгва на ясла/градина, кое е на режим или без, са все неща от списъка. Гледай си семейството и не се фокусирай, защото рискуваш наистина да го превърнеш в нещо, което не е.

Търся нови клиенти, не публичност, но те идват с реклама, да. Аз, обаче не работя с физически лица, а съм само B2B, така че дори моите познати, като цяло, по никакъв начин не ги засяга дейността ми, защото те не са ми потенциални клиенти.

Наясно съм, че трябва да има някакви служебни разговори (най-омразното ми нещо ), въпросът е, че извън площадката, докато аз съм там, разпитват бавачката и отделно случаите с кумата и консултантката по сън, са куриозни. Та, не е просто, за да има small talk, определено. Но, със сигурност си разфокусирам енергията от тези случаи, приемам го като урок и тренировка, защото занапред ще има доста ситуации, в които ще е засегнат синът ми, а аз не мога да го опазя от света, дори напротив. Та, това е нещо, върху което трябва да работя със себе си, защото бях влязла в настройка "мама-мечка", това не помага на никого

Консултантката ви ми напомни за един случай, в който зададох конкретен въпрос за родителски кооперативи (моето дете е в такъв) и една се включи да ми обяснява как според изследванията детето до 3 години имало нужда от майка си и ТЯ НЕ МИ ПРЕПОРЪЧВА нито ясли, нито кооперативи. Все едно ги питах "Абе, вие какво мислите, да си пусна ли детето на година и 3 месеца на ясла?"  Така де, нека заповядат всичките с акъли да ми плащат ипотеката, лизинга на колата, сметките и всичко останало.

Имам колежка, която е самотна майка. От 3ти месец се върна на работа, защото, макар и с хубава заплата и съответно майчинство, парите не ѝ стигат. Има бавачка на половин ден, работи по нощите. И тя ли заслужава шейминг? Никой не ѝ е в обувките, че да знае какво ѝ е...

Интересното е, че същите тези майки, които не препоръчват ясли и препоръчват да си с детето до 3-годишна възраст, в повечето случаи го карат основно на детски филмчета, пюрета до третата година на детето и без кой знае какво полагане на усилия за развитието му, вкл.и емоционалното такова. Но - шеймът от тях е най-настойчив.
Сещам се сега, че в началото ме бяха шеймвали за кърменето, понеже той отказа още, като беше на 3 месеца. Ама как така ще се откажа така, защо не съм се цедила, не знам ли колко е вредно детето да е на АМ. Не съм се старала достатъчно, понеже и не ям достатъчно, как да ми остане кърма.
Та, доброжелатели винаги ще има.

Мама винаги ми е разказвала как, като е била на 4 години, за пръв път я пуснали на детска градина, понеже баба и била пенсионер и тя я гледала (разбирай никакво внимание и полагане на усилия за развитие на детето, нито общуване с други деца). Отишла първия ден и госпожите казали - хайде сега, да нарисуваме зайче. И тя каза, че до ден днешен помни какъв ужас и срам е изпитала, защото тя не знаела да рисува. Свила се в ъгъла и стояла там.

Племенницата на мъжа ми също е дете на майка, която беше избрала да остане вкъщи. Но тя доста се занимаваше с детето. Пусна я на градина на 4 години и то, за да я допуснат до първи клас после. Детето, освен че супер много боледуваше, защото не е имало контакт с други деца, допоследно не можа да се адаптира. Сънуваше кошмари, изживяваше. Отделно, тя никога не я оставяше да я гледа друг, вкл.и бабите и. Обаче сега започна работа и няма как и започна да се опитва да я изпраща. Казвам опитва, защото положението е много зле. Детето е зависимо от майка си до супер нездравословна степен. Тя изпада в паника, когато майка и отиде до тоалетна. Детето сега ще е първи клас и не знам как ще я кара. Иначе е умна, супер осъзната за възрастта си, но...
Та, не знам колко са вредни яслите.