Работещите майки

Благодаря за пояснението, КРР. И се радвам, че сте случили на добра бавачка!

От моя гледна точка - не, защото нищо не е сигурно. Няма предвидимост, не се знае кога ще изскочи нещо, колко обемно/спешно ще е. Административно също всичко пада върху мен, трябва да имам и счетоводител… и изобщо не е рентабилно.

Здравейте,
интересна тема.
Включвам се и аз да споделя своя опит. Гледах детето си до две години и после си мислех, че веднага ще се върна на работа и всичко ще е цветя и рози. Знаех, че ще боледува, но реалността се размина с очакванията - една седмица на ясла, две седмици у дома. Много изостанах в работата и много се тормозех, че не мога да стигна нивото, което имах, преди да родя. Имаме една баба, но не можем да разчитаме на нея за съжаление. Оправдава се че детето било малко, щяло да плаче за нас..
Успях да направя цял присъствен месец на работа наскоро (юли или август). С течение на времето спрях да се терзая, че не съм на работа, все пак детето е това, което искахме с мъжа ми и което ни прави семейство - нагаждам се според неговите нужди. Успях да си изместя графика, за да го водя на спорт, когато е болно, не се колебая и оставам у дома, но все пак имам и някакъв гръб от работодателя, че няма да ме изхвърли след поредния ми мейл "Не мога да присъствам на работа, защото.."
Започнах да се ценя по-високо, успях да си сменя длъжността с по-висока (въпреки безумните ми отсъствия), и сега лека полека нещата се нормализират.
Вече работата не е на първо място 🙂
Оставям детето да се заиграва само, тогава и аз си почивам.
Вече майките на кварталните хлапета ми звънят да търсят моето зверче да се съберем да поиграят и аз много се радвам, че социализацията ни е на ниво. Все съм имала едни страхове, че няма да си намери приятелчета.. (Не знам защо)..
Споделих.. Олекна ми.

Аз буквално работих в деня на секциото, след като ми направиха клизмата и преди операцията. Не съм работохолик, но имаше работа да си върши и чудесно ми се получи да се съсредоточа там, вместо да си мисля за глупости 😄

Собствен бизнес развивам от 20 години. Нямам корпоративни амбиции - да сме големи, да сме известни, но искам и давам на клиентите си топ услуга. По този повод и не мога да работя много такива. Съответно няма как и да спра по време на майчинството. Признавам, че ми се иска. Абсурдно ми да не съм до това мъничко човече, а на компа, но това е положението. Съпругът ми е лекар, съответно си е направил практиката до 13 часа и се прибира, за да е с нея, а сядам и работя - между час и четири на ден, зависи от деня и от зора
Ако имах избор, не бих работила. Това време, което отделям за работа, бих правила йога, готвила, да отида на фитнес и т.н. Признавам, че не ми стига времето за всичко и се чувствам доста уморена, особено като се съберат няколко нощи с лош сън. Едно е на 20, едно е на 30, едно е 42 Сигурно си зависи от хората и има някакви тотални фурии на 40+ години, обаче аз не съм такава:) Обичам да ми е подредено, структурирано, спокойно - тотал всичко това е през вратата с детето 😆 Работата продължава да ми дава структура, защото там имам срокове, от които няма мърдане, обаче ми взима прекалено много в момента. Дребното ще е малко още малко, тя ми е важната.

В интерес на истината "батерии презареждам" именно с децата във времето, което имаме, за да се забавляваме, играем или просто се разхождаме. Факт е, че моите и вече са по-големи и обслужващите грижи намаляха, така че повече от времето ни заедно е съсредоточено да правим нещо интересно заедно. Най-енергична и презаредена се чувствам, когато съм супер активна, дейна, в движение. Харесва ми да спортувам и все повече време отделям и за това.
Въпреки, че избрах да не спирам да работя, истината е, че работата ми не е на първо място. Това обаче с годините си наложих, като разбиране. Осъзнах, че работа винаги ще има, децата ще са малки за кратко, но и не искам напълно да се откажа от професионалните си ангажименти, защото когато децата вече няма да имат нужда от мен, аз ще трябва да се фокусирам върху нещо друго. Когато някое от децата се нуждае от вниманието и грижите ми повече, приоритизирам работните задачи и ангажименти, върша само най-спешното и неотложно и се фокусирам върху децата. Харесвам си работата, но с нетърпение очаквам уикендите.
Счетоводител съм и имам счетоводна кантора за абонаментно обслужване.

Имаше въпрос за какво работим - аз съм в маркетинга, като докато работех фриленс, основно се занимавах с дигитални проекти и много писане на статии (по квалификация съм журналист). Това ми дава доза гъвкавост, не завися от екип, сама си определям кога ще седна да пиша (е, имам и дедлайни, които спазвам), но мога да си свърша цялата работа за два дни и после до края на седмицата да съм изцяло с детето.

Сега вече обратно в офиса е друго, имам голям екип, много проекти, вече командировки. За щастие мъжът ми е въвлечен в отглеждането от ден 1, много държах и двамата да можем да правим всичко, а не да не мога да изляза от нас, понеже детето заспива само с мен или той не знае как да го изкъпе.

Ох, сега се сетих, че и аз на другата сутрин, след раждането, имах среща с клиент и пишех мейли в болницата. Изобщо не ми се искаше, ама със собствен бизнес е така. Или хващаш вълната или те залива и край. Веднъж изгубиш ли динамика, после не се знае дали пак ще влезеш в течението, вероятно не. Понеже съм юрист, напоследък все повече се замислям дали да не се преквалифициран и да вляза в съдебната система и от там шапка на тояга. Изпитите с толкова години опит, съм ги изяла и без да сядам на уча. Ама пуста амбиция да съм независима... ММ все ме побутва да ходя на изпит април догодина и да стана един младши прокурор и честно казано, малко се замислям вече. Работата ми по моето нещо ми дава много удовлетворение, но признавам че и е трудно, защото всичко си правиш сам, вкл.и най-вече sales часта. А да имам екип, още не съм толкова голяма, не знам дали имам и такива амбиции. Честно казано, хич не ми се занимава със sales и маркетинг, искам да си правя експертната част и това е. Идеалният ми вариант е маркетинг агенция - съдружник и те да поемат частта с привличане на клиенти, пък аз обслужването им, но и не е лесно намирането на такъв съдружник. Абе, ще поживеем и ще видим.
Днес и утре малкият е все с бавачката, понеже аз съм с щанд на едно голямо събитие утре и днес се готвим, утре вече е денят. Хем ми липсва, хем чувствам и удовлетворение, че сутринта се нагласих и сега правя нещо мое си. Имам само едни 4 кг да сваля още, че не мога да си нося всички костюми отпреди раждането. Стават ми, ама опъват на брича. Пустият брич, който неминуемо става по време на бременността, сваля ли се изобщо? Момичетата с по-големи деца, при вас как е? Иначе, ако не е бричът, всичко останало ми е като преди. Карам сега един детокс и вече искам да намеря време за фитнес, но след събитието утре, съм решила, че започвам.

Магистратските изпити хич не са за подценяване, независимо от опита. Адвокат не би могъл без подготовка да изкара необходимата оценка. Лично аз не съм си мислела никога за тези професии, но хора около мен с доста завидни знания, практика и предварителна подготовка не се справиха за няколко стотни.
Да не говорим и наличието на "връзкари", които, по това което чувам, не са малък процент от издържалите.
Аз никога не бих зарязала адвокатската професия заради магистратска такава.
Никога няма да забравя една моя асистентка в Университета, прокурор по едно от сериозните и небезисвестни дела в България, как ми разказваше, че, отивайки към съда за едно от делата, е получила СМС, с който ясно да разбере, че детето и е следено и винаги може да му се случи нещо. Или как те "командироват" в другия край на България, защото не си искал да направиш нещо...
Не си е работа това.

Аз работя вече почти 3 г с адвокати по мои лични дела. Имах много проблеми и водех няколко граждански дела, после покупко-продажби правихме с тях, сега последното ми дело водят в момента. Жена, адвокат е, има голямо дете, каза, че не е спирала да работи. Обаче това е много активен човек, много се възхищавам на моята адвокатка що за човек е. Просто тя живее с професията си и наистина работи със сърце. А аз имах нужда от това и си представям, че не е лесно с бебе да ходиш на дела и да пишеш по нощите, но тя самата си каза, че го е искала.
Аз работя в корпорация, нямам как да съм на 1/2 ден, на фриленс и подобни.

КПП, мерси за препоръката за агенция, ще ги проверя със сигурност. Честно казано, ако детето не боледува постоянно, друго не ме плаши. В крайна сметка ще се редуваме с баща й и така.

При мен никога не е стоял вариантът да остана вкъщи още някакво време. Планирах да се върна и малко по-рано, но имахме трудности с намиране на ясла и свободни места.

То и аз съм така. С него не съм била още по дела, но сигурно и това ще стане. По нощите работя, снощи работих до 2 часа, после той пък се будеше постоянно, че расте зъбче и днес от 7:30 съм на крак. Довечера пак ще трябва да работя, като заспи. Не се оплаквам, работа има, нека има, засега ми е супер, имам динамика, имам и енергия, животът ми е интересен, обаче не знам като стана към 40 как ще е. А искаме и второ дете. За магистратските изпити, знам, аз се шегувах. Иска си четене, затова до края на месеца ще го мисля дали да се пробвам април. Ако го реша, ще чета паралелно с всичко, не знам кога и как Пък ако стане, значи е моето. Иначе, ема го този риск със заплахите, това е и една от причините, поради която все съм се дърпала. Но пък има и вариант за следовател, като наскоро отвориха нов отдел по киберсигурност и там няма такива проблеми. С криминални истории, като наркотици, насилие, убийства със сигурност не ми се занимава. Първо, че ако жертвите са деца,животни или жени, ще го изживявам много, второ че имам много развит морален компас и това не е ок, като имаш семейство. Или ще си изям боя някъде, или вече най-лошото- ще ми заплашват детето. А това стане ли, аз ще искам да се бия и вече отиваме не знам и аз къде хаха
Ще го мисля. Но представям си се като 40-годишна следователка в отдел киберсигурност или прокурор, който обаче се занимава основно с леки дела. Хем спокойно, хем сигурно. Животът ще си покаже

Дано ти се случи онова, което искаш! Когато има желание, има и начин, а след това следва и успехът! Знам, че има едни вътрешни помагала за подготовка, ноо трябват връзки, за да се намерят (не се продават). Може и да си наясно, но ако не си, да си кажа.
Доколкото знам също на изпита за следователи е най-лесно, но то си е хубаво направо All in пък каквото стане.
Аз си мисля, когато изляза по майчинство да се запиша на курс по медиация или някаква магистратура. Покрай тази лудница отложих докторантурата, защото изисква време и за подготовка за изпита, и след това 3 години е само четене и писане, а не го виждам и това към амбициите ми и да работя...

И все пак умствена работа без сън - как? Написала си, че почти целия сън на първото бебе си прекарвала в работа от вкъщи...

Разбира се, че не съм изкарала без сън. Върнах се да видя и аз какво съм написала. Имах предвид, че през първата година, когато работех и го гледах сама, работех и вършех работата си докато спи - ако в дневните дремки не съм успяла, оставах до късно нощем и т.н. Случвало се е да спя по 3-4 часа нощем само, но гледах да компенсирам следващата нощ и така... Не беше лесно и със сигурност не беше особенно здравословно, за това и след година се предадох. Друг е въпросът, че и към днешна дата не спя 8 часа, не е моето, 6 часа 6 часаи половина са ми напълно достатъчни. Говоря за непрекъснат дълбок сън.

И аз от години спя по 5-6 часа, имах един период по 4 часа и половина за около година и нещо. След това получих много страшен бърн аут. Преди това си мислех, че бърн аутът е глупост. Човек трябва да се наспива и да се възстановява. С бебе е трудно, но не и невъзможно.

За мен сънят е ключов и не правя компромиси, защото ми се отразява на психическото състояние плюс физическото. Определено гледам да имам едни 8 часа сън. Е, по обективни причини има дни, в които са по-малко, но гледам да е изключение.
Бърнаут е съвсем реално състояние, което има и физическо измерение - няколко пъти съм го преживявала през годините и много внимавам. С дете, без дете, човек трябва да държи на себе си и да търси баланс.