Родители, дали болните си деца за отглеждане

 Моята позната ми каза още ,че така е най добре за детето за родителите ,че няма цял живот да се мъчи то и те.И че цял живот ще си вързан за това дете и няма да имаш твой собствен живот.Не  на мене лично ми стана обидно тогава защото бях в болница с малкото и тя все едно ми говореше за моето дете,и ми каза какво толкова ще го прежалиш ще си имаш и друго ще ти е мъчно една две години после времето лекува.

мда, така е, отстрани хората имат някакво мнение, но когато ги стигне виждат колко не са били прави
иначе аз мисля че решението да махнеш увредено детенце чрез аборт си е точно убийство, но ние някак си сме свикнали да приемаме аборта що-годе по-лесно, а е и законно, докато убийството на детенце, макар и увредено вече е друго нещо
всъщност втрещявам се че има хора, които да го мислят и да го казват, но както и да е, иска ми се да мисля че са единици

ели, и на мен ми се иска да им анадежда за анди, засега гърчовете  ли ви спитат да го гледате вкъщи? на снимките изглежда толкова сладък, и щастлив и усмихнат...

Лекарите там овладяха вече гърчовете му,но това не е най-големия проблем сега.Имунната му система е много слаба и постоянно е на лекарства и често на системи,инхалации.Поняга се хващам,че недоволнича от неща като с какво е облечен,че нослето му не е изчистено и тем подобни,но след това се осъзнавам и си казва-та това са хората които му спасиха живота.

Ела трябва да вярваш,че всичко ще се оправи.сигурно ви е много тежко но какво да се прави.Ще ме извиниш но никъде не намерих в предните страници за вашето заболяване,а на снимките изглежда талкова добре голям сладур е.

Моята история е на 3-та страница,ако те интересува.Там съм казала всичко .От тогава няма никаква промяна.

ЕЛА   СЕГА НАИСТИНА МНОГО СЪЖАЛЯВАМ НЕЗНАМ КАКВО ДА КАЖА ОСВЕМ БЪДИ МНОГО СИЛНА И БОРБЕНА ЖЕНА.

Това е! Няма не можеш! Всеки ден си мисля за това! Всяка нощ ми се иска да ме няма! и Всяка сутрин когато отворя очи до мен е Ангел( съпруга ми) и на стената снимките на Вяра, а вътре в мен от скоро и бебето! Родителите ми ми звънят да ме чуят по телефона и на края Племенницата ми всеки ден пита кога ще я видя!   Как да се предам и да не съм силна!
Вечер заспивам с тъга, че не мога да гушна Вяра и сън не ме лови, а нима ще е по лесно ако ме няма? ......
ТРЯБВА ДА СМЕ СИЛНИ! не сме само ние

Така е Мейз,и аз така си мислех по-добре да ме няма но си имам син голям, мъж и едно малко палавниче.Ходих на психиатър защото изпаднах в много голяма депресия след този голям ужас.Само като гледах филми с инжекции аз си криех очите а какво ми се случи аз самата държах главичката на моето детенце да му сложат абукат и то пищи а аз не мога да му помогна така,че трябва да бъдем много силни във всичко и подкрепата на близки те хора до нас.Кураж момичета.

Мила Мейз, толкова силно те прегръщам и целувам, жестоко е това, и несправедливо, Вяра няма да забравиш, но няма и да е толкова силен кошмара вечер, когато прегърнеш бебенцето, над което кака Вяра ще бди от небето, силно ти го пожелавам, да бъде балсама за тази кървяща рана.

прочетох историята ти, незнам.........има моменти когато човек не може да намери думи да изкаже чувтвата си, до като четох дума по дума, ред по ред ...........да кажа че ми стана мъчно или болно е толкова слабо, имах чувството че кръвта ми се сабира в краката, задавам си въпроси.... за6то на детето, какво видя то от живота? Сигурно си минала през тези въпроси милион пъти..... може би пи6а малко объркано, но така се и чувствам в момента. Знай, че си една невероятна Майка, с главно " М ", прекланям се пред духа ти....      и МНОГО силно се надявам да дойде деня в който да пи6е6 ТУК че чудестата не са само в приказките.

Когато бях в Пловдив в болницата стана наистина чудо, стават чудеса на Коледа пиша и плача моето слънчице беше много зле не му даваха дни да живее.Приеха го на 19.12.06 в много тежко състояние минаваха дни седмици той остава ше в критично състояние,когато на Коледа на 25.12.06 ми позволиха да го прегърна ,да го гушкам ,да го почувствам до сърцето ми той ми се усмихна свалиха му катетъра, сондата от нослето през която го хранеха,  започна да се храни сам да си бозае от шишенцето, не мога да опиша каква беше тръпката,сърцето ми почувства една малка душичка която ми легна на майчино рамо.Колко съм щастлива,че имам две слънцица до мен това е моето богатство.Голямият ми син все ме питаше мамо,мамо ще умре ли Марти,искам вече да се прибирате в къщи толкова ми липсвате.Колко съм плакала,колко се съсипвах,това беше един голям ужас за мене.Мога да пиша още но стига.Сега мага да се радвам само.В момента ходя на психиатър и съм на едно лечение което ще продължи 3м.или 9м.зависи всичко от мене самата как ще се справя.  

Мили майчици, редовно следя вашата тема- с голяма болка и уважение към вашето търпение, усилия и надежди!
ela79, човек трябва да се моли така, както го иска сърцето му. Не бива да се страхуваш да се молиш за това, което дълбоко в сърцето си желаеш.
vase, прекрасна е историята на чудото с твоето детенце! Чудеса наистина се случват!
poliaa, мисълта за смъртта е неизбежна- нормално е човек да си го представя понякога дори за здравите си близки, като една страшна вероятност, а какво остава за такива случаи, когато нечия съдба е на ръба....Не бива да се обвинявате за тези мисли.

Трудно ми е да ви пиша за всичко, което ми се върти из главата, когато ви чета.....не се чувствам изобщо в правото си да говоря за болката ви....затова просто ще замълча, ще ви прегърна виртуално и ще се моля за дечицата ви и за вас....

Мейз,миличка,как си ти?

Здравейте! Поздравявам ви за темата и за куража. Моля ви да не приемате думите ми като упрек, а като информация от друга гледна точка. Аз съм социален работник по професия и ще споделя с вас наблюденията си от домовете, защото това е работата ми. Казвам всичко с убеждението, че родителите винаги избират най-доброто за детето си, дори когато вземат толкова тежко решение. Проблемът е, че рядко имат информация от кухнята на институцията и няма кой да им я даде.  Хората, които се грижат за децата в домовете са подложени са ужасен стрес, защото е много тежко да посрещаш всеки ден страданието на едно дете, още повече на много деца. Това, което често се случва с хората от персонала, за да могат да продължат да работят - те спират да виждат детето, неговата личност и индивидуалност. Колкото и да искат и да се опитват, те не могат да обичат едно дете толкова, колкото могат да го обичат родителите му. А, за да живее едно дете има нужда най-много от любов, повече от лекарствата и от терапията. Най-важното за едно дете е емоционалната връзка - тя е тази, която го държи в този свят. За детето е нужно да знае, че има за кого да живее, че е безкрайно ценно за някого. Последицата от гледането в дом е т.н. хоспитализъм, което е тоталното отчаяние на едно човешко същество, лишено от ежедневно количество обич, ЕЖЕДНЕВНО. Детето няма рецептори, за да усети дистанционно обичта ви.
И накрая още едно мое убеждение - вярвам, че всеки родител може да се грижи за дете с увреждане. Вярвам в родителите, може би, защото не съм медицински работник. Виждала съм ромско семейство, което полага грижи за дете с множество малоформации, вкл. и в следоперативен период в жилище, в което няма вода и канализация.
Вярвайте в себе си и в това, че сте незаменими за вашите деца! Искайте да има услуги, които да ви подкрепят в грижите за децата, не искайте и не давайте друг да се грижи за децата ви! Когато се налага хоспитализация за детето, бдете до леглото му, никой друг не може да го направи по-добре.
Успех и кураж!