Родители, дали болните си деца за отглеждане

не се нахвърляйте толкова на момичето, много хора не са наясно че и това се случва, че понякога се налага да си оставиш детенцето за негово добро
аз също бях от тях, признавам 
разбира се, много повече са случаите на изоставени и здрави дечица по други причини, но в тази тема не се коментира това, а обратния случай
полиаа, много съжалявам за малката ти рожбичка, напоследък се чудя къде е господ, но явно тези мъка която ни праща е с някаква цел, трябва да има някаква цел, иначе е непоносимо
вярвам че ще бъдеш близо до детенцето си до края, какъвто и да е той, и дай боже все пак да стане чудо

Ще Ви напиша нещо което може да съм писала и друг път!
Ходя от време на време с майки от ДБМ в дома в Перник при малките деца! При последното ни ходене имаше една жена която беше с нас, тя не знаеше коя съм и когато прегърна поредното бебе което е оставено там здраво попита кая жена ще си остави детето! Без да се замислям и казах Понякога се налага! После ме погледна и в недоумение продължехме да се гледаме за секунди, след малко разбра кая съм и се разплака! Да аз оставих детето си  ама там имащи много здрави деца!  Мисля че яда на pogar  е и мой! Има много жени оставили децата си по една или друга причина!
Иска ми се да не се налагаше да минавам 500км за да видя детето си в дома или да 160 на някои "Щастливи" като poliaa, ето това трябва да се промени! За болните да има къде да се лекуват а Всички останали да сме заедно!

poliaa, това, което ще напиша, не е точно по темата, но: в Аржентина абортът е криминално деяние, така че на по-бедните жени, след раждането на 3-то, 4-то дете израждащият лекар просто им "връзва" фалопиевите тръби. Идеята ти изобщо не е абсурдна и не е нужно да се прави по предложения от теб начин, който сигурно звучи стряскащо на по-деликатните уши.

Здравейте
Поли,пожелавам ти скоро да гушнеш ангелчето си,а относно докога -споко-Господ пази нашите деца,представям си какво ти е- за моя син през ден казваха,че няма да има утре,ама то инат дете-живее.
Не съдя никого,само не разбирам-щом не можеш да си родител,не създаваш деца.
Подписах петицията още в началото,но не получих нищо на емайла за потвърждение-защо?

Здравей те не знам какво да пиша за темата защото нямам такива проблеми,но имам мнение за това.Всеки един родител знае как да постъпи за детето си дори и да го оставят за отглеждане под пълно докторско наблюдение,щом така е най добре за детенцето.Никой родител не мога да упрекна защото нямам право.Само ще Ви кажа имах една позната която ми каза едни много страшни думи:Защо такива деца не ги умъртвяват"аз останах като гръмната от това нейно мнение.

Весе, тез думи вече и аз съм чувала! не трябва да се учудваш! Аз лично си мисля понякога че така трябва и в същото време вярвам че има начин да се помогне на децата с заболявания! лошото е че всички деца суврехдания се слагат под един знаменател! А истината е много различна! Ето моята Вяра, за нея нямаше лечение но за друго дете със Спина бифида има и то расте и хубавее и сърцата ни владее! Когато Анди беше болен през лятото си мислех че ще е по добре да го няма а сега когато е здрав се чудя къде и кои да го види за да каже какво да се направи за да може да живее повече!
никога няма да намерим вярната страна, а поне да се опитаме да живеем в златната среда!

Интересно е ,че подехте тази тема,защото напоследък често се хващам ,че мисля за смъртта.Аз трябва да е приема истината и неизбежно стигам до там да се питам колко още ни остава с моето слънчице.В мислите си понякога разигравам такива случки и събития и след това се ужасявам от себе си,че мисля за това.Опитвам се да създам в съзнанието си един вид защита,да не си създавам напразни надежди.....Незнам дали ме разбирате,сигурна съм обаче че Мейз ме разбира със сигурност......Това бъдеще ,което е в главата ми така силно ме ужасява,но не смея да кажа...не няма да се случи,не смея да се моля,да се надявам.
Преди няколко седмици говорих с баща ми.Той все още се надява малкия да има някакъв напредък,поне малък.Мисли си,че е възможно след година ,две нещата да се подобрят,да може да си го вземем в къщи и да си е при нас.Толкова много ме боли,че причинявам тази болка на любимите си хора,но ясно  му заявих,че е аз не вярвам.Че за тази година той дори не си държи главичката изправема,няма рефлекси и нищо,нищо.Как е възможно,може ли да стане чудо.Защо да се надяваме като след това ще боли сто пъти повече.
Казват ми,че трябва да се моля.Но аз се моля единствено да не го боли и да се чуства добре там където е ,в своя свят....Не смея да искам да се оправи.......Защото молитвата към бог е надежда....а за вече нямам такава....

ЕЛА79-da ne si posmiala da mislish za kraia,niama krai,moge da ne  ednes,moge da ne e utre,moge da ne e s teb,no malkata dushichka,chaka tvoite pregradki-imash podkrepata i na blizkite si,a tova e tolkova vagno.ne gubi nadegda,kakto kazva meizi po-gore-nishto ne e sigurno.

 ,извинете за латиницата.

Надеждата за изцеление или поне подобрение е единствената оправдана самозаблуда за една майка... Ако детето ти някак можеше да усеща настроенията ти, щеше да е нещастно, от това, че си се предала и че не вярваш в него... Може детето ти да усеща само прегръдките ти, но сигурно една отчаяна мама и една мама, в която още има надежда, гушкат различно и вливат различен вид енергия в детето си...

Много ме впечатли историята на тази мама (caireac77):
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=218116.300

Моля те, не се отчайвай... сигурно ще ти прозвучи жестоко, но не го казвам заради теб (ти си млада, силна и здрава, ще оцелееш някак си и ще имаш своя шанс за друго здраво дете), а заради детето - което няма да има друг шанс за по-силна мама, която да идва при него и да го гушка с цялата си позитивна енергия...  Нищо не е сигурно...  Не знам на колко години си, но за миг приеми, че не си достигнала мъдростта да различиш кога да приемеш ставащото и кога да се бориш да го промениш... За детето е по-добре една майка да не е мъдра, а да го надценява и да се бори даже и когато изглежда безсмислено...

Моля те, не се предавай!

П.С. Чета, чета, какво съм написала... и ми звучи зле... но не съм в състояние да кажа по-ясно какво чувствам... Извинявай! Не се хващай за конкретните думи, дано схванеш мисълта ми...

тези черни мисли ме спохождат само когато съм сама ,с мислите си,мислейки какво ли ме очаква по-нататък.....Когато съм при малкия аз никога не плача....тогава за мен времето е спряло и чуствам единствено покой.....Толкова е хубаво да усещаш   сладкото  човече в прегръдките си...Не бих заменила това усещане с нищо...и не бих го развалила с черни мисли....

Ela, животът ни е подреден толкова мъдро - задето не знаем какво точно ни очаква... Смисълът на живота е в това да се живее всеки ден и всеки ден да преоткриваме различни причини да живеем...

Мислих за това, което си казала на баща си... Мъдро е, че той има надежда за детето ти... Когато родих дъщеря си и ми казаха, че е със Синдром на Даун, аз имах някаква идея какво представлява този синдром - знаех, че е свързан с умствена изостаналост, а се намериха тогава хора, които да ми кажат, че детето няма да ни познава; че ще е като цвете, което усеща само слънчевата светлина, но няма да е повече - няма да може да мисли, няма да може да прави нещата, които правят всички деца... Бях съсипана... Чувствах се виновна, че е станало така, не исках да живея повече, (за мой срам си сега) представях как се хвърлям с детето от някой висок етаж и така ще престанем да сме в тежест на всички наоколо... Ремонтът, който бяхме направили в къщи, всичко, което бяхме подготвили за така желаното дете, ми се виждаше излишен и безсмислен, и подигравка със ставащото...

Добре, че майка ми с природната й мъдрост не вярваше, че детето е болно, през цялото време спореше с лекарите и им доказваше по неин си начин, че грешат в мрачните прогнози... Тя не знаеше какво представлява синдромът, аз знаех по-добре, но тя взе правилното решение да направи посрещането на бебето след изписването като празник... Животът е празник! Сега, когато дъщеря ми е на 3 години и нещо, и аз го разбирам. Дъщеря ми обича живота, тя е ведра, усмихната, динамична и приятелски настроена, прави много повече неща, отколкото пише в научно-популярните книги за този синдром. Примерно знае да включва и изключва телевизора, ДВД-устройството, да сменя дисковете, разпознава филмите по опаковките им, помага ми в домакинството и наглежда бебето, реди страхотно пъзели с по 20-22 елемента, тя е много повече от най-смелите ми представи, които имах след раждането й... Знанието не е мъдрост... Мъдрост е винаги да очакваш повече от живота...

Извинявай, не познавам добре заболяването на детето ти, чела съм за твоя случай преди време и може съветът ми да не е подходящ, но... не покоят, а динамиката и стимулирането на всички сетива развиват мозъка, това го знам от личен опит...

Прегръдки! Знаех си, че си силна и смела жена!

Мария,искам само да ти кажа ,че дъщеря ти е прекрасна......И ти благодаря ..