💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 8💛

Така е. Отдадената на децата си. 🤷🏻‍♀️ не се е женила втори път. Не е и опитвала.

И мен това ме притеснява - колко живот имам аз пред себе си, за да имам трето дете? И точно пък заради това искам София да си има братче или сестриче, за да не е сама в този живот. Разбира се, никога не е гаранция колко ще са близки двете деца, но ще се опитаме с мъжа ми да създадем добра връзка между тях. Не съм готова за второ, но трябва да го направим, защото годините си вървят и по-млади и по-здрави няма да станем.
Иначе и аз искам лятно бебе, обаче като знам първото колко бавно стана, нямам надежди, че тук ще стане от първия път. Честно казано това ми е най-малкия проблем. Да, хубаво е рожденните дни да са пролет/лято/есен, но както дойде. Живи и здрави и всичко да е наред.

Няколко приятелки с деца колкото нашите вече са родили или са бременни. Поне 2 от тях им отне време да направят бебе ( не са инвитро, но не и от първия път). Сега вторите бебета станаха и при двете двойки от първия път. Има и някакво мед обяснение на това. Мисълта ми е, че като са с малка разлика често второто се появява бързичко.
Много е хубаво с летните рождени дни ама то не пита.
Кремона, шапка свалям на майка ти, изключително тежък сценарии.
Аз съм решила, че няма да си правя още едно дете “защото трябва” или “ за да не е сама”, защото съм на ръба да викам, да мятам и да удрям който сваря ( кучето милото вече се крие като ме хванат лудите😂) . По-добре да съм в разсъдъка си отколкото да гоня бройка. Обичам добре свършените неща, имам висока летва и изисквания и просто много ще снижа качеството на този етап, а не искам да го правя. “През пръсти” бих могла да гледам още едно дете, но не съм такъв човек. Например детето ни няма нито 1мин гледане на екран за вече 1г и 8м, сега като бяхме 10 дни болни и си викам на себе си бе дай ѝ екран да ни е лесно и тихо ама това работя и знам, че съсипва НС на децата. Захар не яде, десертчета и тн също , стараем се да яде домашна храна и това са си наши избори, но просто са времеемки.  Не ги насаждал на останалите , не ги и критикувам, ако дават екрани. Но тези 2 семейства,  които споменах и двете вече остават децата си под 2г да гледат детски по 40мин на ден защото майката или е бременна и изтощена или се занимава с новородено. Разбирам избора им, но не е моето.

Ваня, и друг път съм казвала, че ти се възхищавам на категоричността. Още докато беше бременна пишеше, че ще искате второ и ето, не се отказвате.

Аз съм като Лина - one and I'm done. Да, хубаво е да не е сама, обаче нямам ни желание, ни сили, ни ресурси. А и кой ще ми гарантира, че като има брат/сестра, то непременно ще са близки? Досадно ми е като се почне "ама да не е сама", "ама хубаво е" и пр. Вероятно е така, обаче моето ментално състояние е по-важно. А и ако имам второ, мисля, че ще я ощетявам някак си с нещо в даден момент. Сега се опитвам да се върна към себе си и да заприличам на човек, че септември ще се ходи на работа, а не искам да съм ходещ кит

Напълно ви разбирам и вас, и сте прави да не искате второ на този етап, но сигурно сте и по-малки от моите години. Като те си вървят нагоре, а с тях забременяването може да става още по-трудно и рисково, нямам много избор. Не искам един ден да стана на 50 и да съжалявам, че не сме имали още едно дете, защото тогава не мога вече нищо да направя. Разбира се, че не е гаранция, че ще са си близки, но нека се имат едно друго. А и планирам разлика от 3 г между двете деца, та не ми се струва толкова страшно на този етап 😀 Със сигурност няма да е лесно, но тези деца растат и ще станат самостоятелни до някъде. Няма да е все зле 😀

Аз не съм категорична за никога, но определено не сега. В момента съм на 34г и аз нямам цялото време на света, но и не усещам стара.

Обаче, нека сме честни и да си кажем, че майките, който имат помощ от баби водят съвсем различен живот, от тези, които нямат никаква помощ. То просто не е същото. Аз не съм излизала само с мъжа си от октомври, а за периода откакто е родена се е случило общо 3 пъти за няколко часа. Има хора дето ходят по почивки без деца, продължават да спортуват редовно, излизат , децата им спят при бабите с и без повод.. е не е същото като да се опитвам сама са се извадя за косата от майчински бърнаут като Барон Мюнхаузен 😂

Ние сме от Сф, нямам роднини никъде другаде, но обмисляме дали да не заминем да живеем в по-малък град докато детето е мъничко. Тук стана много мръсно, гнусно и пренаселено. Постоянно не излизам, защото после няма къде да спра.. е тва е безумие, аз не използвам даденостите на града, защото после не мога да паркирам в квартала ни. Апартаментът го купих 2020г, но е в стар блок и гаражи няма, а цените на гараж сега са безбожни. Обмисляме Благоевград или Банско да си вземем нещо. И там ако ми е по-леко и спокойно може и да си помисля за още едно бебе😂😂😂

Права е Лина, че баби (на които да имаш доверие!) и бавачки има ли, всичко има. 🤷🏻‍♀️
Аз не желая да "дърпам" майка ми, тя е вече на 71 и не смятам, че е длъжна да ми гледа децата, и дори по корем да се влача се старая да се оправя сама. Ако е за приятно изживяване - ресторантче, гостуване, детски кът - да, но за повече, не. Тя иска, но те са момчета и е дивичко около тях. Нали виждам какво е да имаш момиче - нищо общо. И преди съм казвала, сякаш за първи път съм майка сега! Та, да вземе средното от градина и да постои 1 час при нея, дори 2, че за повече става късно делнично време, пак става. Момчетата нощуваха при нея преди около 2 месеца, искат и втори път, ще видим кога. По-лесно е, когато са в града при нея. Спят до по-късно сутрин. Може да заведе средното пеша на градина, а само за баткото да ползва автомобила си.
Мисля, че сега е времето майка ми да пътува и да живее, не искам да ми гледа децата. Ако не беше толкова възрастна, може би нямаше да ми е жал, но смятам, че само за приятно изкарване е редно да я търся, не да опъва каиша с мен. Ето, в събота ги води на театър. Добре. На кино може да ги заведе. На цирк ги е водила. Такива ми ти работи ☺️

Понякога като изпадна в дупка (втората година от майчинството в зимния период, винаги ме води до там:) ) и аз си викам... пфф това второто, пак се върнахме в първи клас, всичко е толкова отначало, този път просто сме подготвени, вече знаем азбуката и можем да смятаме. Заради нея изтървахме пътуване до Бали и Мавриций. Наложи се да си купим по-голям апартамент, който ще забавят с построяването и ще берем ядове, много ядове и нерви... Гледайки снимките от коледната фотосесия (стоят в рамки до старите ни фотосесии)... Боже колко сме остарели. Гледайки родителите в класа на баткото, Боже и те колко са стари, а след 10 години и ние ще изглеждаме като тях... А работата ми... бях си изградила страхотен кръг от клиенти и не приемах нови, сега дали ще се върнат... ще трябва да търся нови, да се напастваме, още ядове... Няма да ви кажа какво ще ми се случи с яслата и първите години в градината, ами не искам да си спомям направооо... Бабите този път не ни помагат... Няма театър, кино или нощни излизания... Баща й вече спи на дивана, опитвайки се да имаме интимен момент се стряскам, че брат й ще стане за да се разходи за нещо (често ни се случва). Лишихме се от всико дето се вика... Тъкмо синът ни порастна и може да излезем до 22:00-23:00 и да го оставим сам вкъщи без да се уговарям с баби и т.н. и се прецакахме яко...

И едновременно с всички тия мисли... докато я утешавам и гушкам в полузаспало състояния си давам сметка, че правя най-важното нещо в животът си... изобщо... точно в този мил момент...

Само още малко ще е толкова мъничка и този миг ще се изплъзне между пръстите, просто и преди съм била там и знам колко за кратко е всичко това...

Много се възхищавам на многодетни семейства, много хора около нас има с по три деца, някои имат и четири и пет... уау... и всички те са борбени и уверени, все по-успяващи, никой не се е самозаровил все още в онази дупка, в която все някога се е намирал. Да имаш едно дете не прави никой по различен от другия... или по-егоистичен, същото се отнася и за хората без деца, имаме и такива приятели, просто избор... За да сме душевно балансирани трябва да сме заети, постоянно заети, всеки сам избира с какво, втората година от майчинството е истинки тегава, обаче дръжте се, зимата скоро свършва

Ние също нямаме баби в близост. Не можем да кажем, че тази вечер ще идем на кино. Идват в помощ, но само при нужда и като сме се уговорили. Не мога да кажа, че днес е болна и ще я гледа баба й, защото съм на работа, примерно. Но пак не е без хич, не мога да се оплача. Просто помощта им трябва да е планирана. За всички извънредни ситуации сме аз и мъжа ми. Лошото е, че той е доста ангажиран на работа. Никога не ми е отказал да я гледа, когато имам нужда (лекар/фризьор - без значение какво), но после му излиза през носа.

Ние имаме баби, но са работещи. А и децата ги виждат когато са здрави, не мога да си представя дете с температура, парцалясано, да го тръшна на бабата да се зарази и тя, че и дядото. Помагат пак, не мога да се оплача, но се съобразяваме.

Наздраве, момичета! 🍹


Открих страхотна рецепта за Мохито! Да разпуснем вечер, след децата! 😎 Ето я нея:

Enjoy! ☺️

Дами, оказа се, че сме карали РСВ и болниците са пълни с деца и бебета приети по спешност.

Имайте предвид, че започва с кашлица по няколко изкавания на ден ( аз лично хич не ги регистрирах), после ниска температура окошо 37,3-37,5, което държи с дни. Съпровождано с адска умора, хрема, кашлица и заглъхнали уши. 7-8 дни бяхме доста зле, а казаха, че още поне 2 сед ще кашляме и влачим сопол. В момента му е пик на това заболяване, пазете се .

Момичета, включвам се с един особен въпрос, насочен към тези от вас, които имат диастаза. От известно време наблюдавам, че след консумация на храна и дори течности коремът ми се издува много и буквално приличам на бременна в 5ти месец. Ужасно неестетично е и много ме комплексира. Мислих си, че нямам диастаза, проверявала съм се, но явно имам някаква. При вас така ли е? Някоя успяла ли е чрез някакви упражнения да свие/стегне корема? Преди правих вакуум, не видях ефект, но сега го поднових. Все по-малко време имам за тренировки, а и аз цъфнах с лека инсулинова резистентност и просто всичко ми е... тотал щета.

Моят корем си е свит и стегнат, доколкото е възможно, но диастаза си имам. Доколкото знам не се оправя, освен под ножа. И то ако създава проблеми, тоест херния, иначе не.

Оправя се с упражнения.