💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 8💛

Точно и аз с голямата кошница отивам на ясла 😀 Ще си говорим пак след време колко хубаво ни е било вкъщи 😀

Бре
На мен пък хич не ми се връща на работа.
Ако мога и още няколко години ще си го гледам, не ми тежи
Мисля директно догодина да го пусна на градина. Аз тази ще изразходя целия отпуск, който се е събрал, и може би 2 месеца неплатен, за да се върна на работа  от Януари. Майка ми ще го гледа до есента.
Но, както казах, на мен не ми пречи, но няма как повече да отсъствам.. иначе..

Със синът ми беше немислимо да го пусна на ясла, частната и личната педиатърка казаха в никакъв случай и напуснах работа. Малко на борсата, малко неплатено майчинство. Моята приятелка с която бутахме колички пак забременя и поне си имах компания. Пуснах го на градина, точно на 3 и си намерих чудесна работа. Хубав офис, лека работа, кафе, оперативки. Сдобих се и с жена която да почиства апартамента, защо да не ми е идеално.. Майка ми беше млада пенсионерка и тя щеше да го гледа като боледува. Добре, ама той ходеше 3 дни и после 3 седмици вкъщи, кой не мечтае за такава пенсия нали... Разбрах колко е било хубаво да не спиш от зъби или просто от бебешки емоции и колко е гадно да не спиш, защото детето ти е болно, а трябва да станеш в 07:00 за работа. Получавах постоянен тормоз от майка ми, кои лекарства сега, кои после, защо баща му го е докарал с температура у тях. А аз седях затворена в офиса и нищо не можех да направя. После бързах в трафика. Взимах го последен, когато се случваше да е на градина. Беше лято, майка ми щеше да го води на планина, аз си взех отпуска за да го спра от градина, преди почивката. Стегнат багаж и извънредно висока температура в 5 сутринта. И след отпуската, трябваше да изляза в болничен... Точно тогава чашата преля. Издържах точно 11 месеца. По това време хоум офисът беше немислимо понятие. Започнах да си търся клиенти от вкъщи, станах самоосигуряващо се лице. И разбрах какво е щастието да не се чудиш кой ще гледа детето като се разболее.

Разбира се не всички са такава мъка като моя син. Но дали в ясла или детска градина все трябва да се мине през този период... Мисля от септември да я пратя на ясла, но при нея тази безумна привързаност към мен ще е много тежка или поне така си мисля...

Ние имаме един неуспешен опит с обеци, малко преди годинка. Детето трябва да е спокойно и весело, за да се случат нещата, моето с непознати не е.

Да ви попитам, с какви сешоари сушите косите на момиченцата. Имам Дайсън, намаляме на 80 градуса, но ми се струва много. Доста хленчи и поплаква. Но тя си реве и като и мием зъбите.

Анника, хубаво е, че описа и една реалност. Цяла нощ да не спиш заради болно дете, а на сутринта да си на работа е ад. И аз това го мился, и аз не знам кой ще я гледа, когато се разболее и съответно аз как ще отсъствам от работа....Но и това време ще дойде и трябва да се мине. 🙄

Ох, от тази реалност се плаша, но като още не съм я изживяла си викам: е, не може да е толкова зле. И аз ще съм редовната с болничния. Мъжа ми евентуално, ако може, но зависи от обема на работата им. Но и до 3 г да я гледам, пак ще го има този момент с болестите. Просто трябва да го мине.

Тук сме … вчера се върнахме. Атина беше, не Швейцария и добре че.. защото такъв студ брахме там, нз колко студено би било в Швейцария.
Добре мина - полет, пътуване. Всичко беше окей. Препоръчвам го, освен лошото време. Беше 15 градуса, а се усещаше като -3 зали ветрове с 65км/ч. Което е доста, повдигаше количката🤦🏻♀
Иначе добре изкарахме, доволни сме.


За ясла и аз имам много страхове и притеснения. Тя много търси деца да играе и мисля, че ще ѝ допадне до някъде. Обаче как не ми се работи… да ставам рано, да бързам в задръствания, да бързам после да я взимам нея🙄😤
Нашият баща работи на 2 места и е наистина мн зает, колкото и да се старе. Бабите не са тук или работят. Опитвам се да не губя тонус и настроение, но определено зимата е ужасно.


За обиците само да кажа какво се случи на мен на 7г - загноя ми, едно винтче се беше впило в ухото ми и ходих до спешното да ми го оправят. Оказа се, че не е рядко явление. След това чак на 15г си ги пробих пак. Мисля да почакам да поиска, защото още помня колко болеше и как ревах.

Ти и Атина беше споменала, но си мислех, че ще е по към лятото. Това със студа е много неприятно, но важното е, че е минало добре.

Яслата ни има планирана отпуска 2 седмици. Една края на юли и една началото на август. Та от сега се чудя къде да ходим. На планина в България е ясно, но сякаш ми се иска и нещо чужбинско, но пък с кратък полет. Италия и Испания отпадат, че си е мор там в пика на лятото. И не знам дали съм готова психически с дете да летя, та може да си останем и в България някъде високо и на хладно.

Честно казано мина много добре. Само висенето по опашки на летището е досадно. Пак бих го направила.


Ваня, как е яслата? Плаче ли, адаптира ли се?

То това е най-неприятното от пътуването, не толкова самия полет. Понякога чакаш повече, от колкото летиш. Пък, ако има и закъснение на полета, съвсем. Ще го мислим. Може и да идем някъде пак само двамата с мъжа ми. Или ставам нагла 😀😀😀

Днес ще ходим за първи път от 16 до 17 ч. Странно време, но така ми каза директорката. И така до сряда. Четвъртък и петък ще е до обяд и другата седмица трябва цял ден. Според мен зора ще е следващата седмица като остане там да се храни и да спи. Сега ще го приеме, че отива на детски кът и смятам, че ще й е интересно.

За първи път чувам да се ходи следобед за първи път, дано сработи. Стискаме ви палци. Не е ли рано другата седмица да спи там?

И на мен ми беше странно. И аз знам за сутринта, но може би следобед има по-малко деца, всички са хапнали, наспали са се, знам ли…
Иначе при някои деца адаптацията се случва бързо, при някои по-бавно. Предполагам, че ако преценят, няма да я оставят да спи другата седмица там. Казаха, че е хубаво да съм на разположение. Явно, ако се разплаче или се забавят нещата. Аз мисля, че бързо ще се адаптира, но знам ли..

Ако от скоро има и други "започнали" ясла, и още плачкат сутрин, може да се разстроят повече бебета, особено новите попълнения. Това съм наблюдавала. В детската градина на малкият ми син, има новозапочнали бебенца в яслата, и на повечето им личи. Ръководствата правят тези неща поетапно. Аз опит с ясла нямам, само странични наблюдения и чуто от приятелките ми. Така че, не очаквам да съм гарантирано права в изграденото ми мнение 🙂

Не знам при нас от кога са другите. Плакаха някои, но е нормално. Днес с нас започна още едно детенце. Казаха ми, че на седмица не започват повече от 3 деца.
Иначе днес добре мина. Бяха навън, бях с нея, тя си играеше, но вдигаше глава от време на време и викаше “мама”. Искаше да я качвам и свалям от някои играчки. После имаха музика и така останахме до 17:30 ч. Утре пак ще я заведа от 16 ч, но няма да съм при нея, а ще чакам в коридора и ако има нужда ще влезна. Днес беше добре, но тя е и социална, та не съм се притеснявала. Ще видим утре лак ще е като не ме вижда.
Става ми тъжно да я оставям други хора да се грижат за нея, но така е редно и двете ще сме по-добре.

Ваня, как върви адаптацията?
На нас ни предстои също скоро, та и аз се вълнувам.

Днес пак бяхме следобед за 1 час, но този път чаках в коридора. Накрая вече се размрънка за мен и ми я доведоха, но изкара час и нещо без да ме вижда. Утре ще я заведе баща й от 9 до 11. Петък пак така и понеделник трябва вече да остане там да се храни и да спи. Другата седмица ще е по-същинското изпитание. За сега върви добре, но е и рано да се каже. Другото момченце, което започна с нея повече търси майка си. Днес на 15-тата минута се разплака и я вкараха вътре.