💛 Юнски бебета 2024г. - Тема 8💛

  • 16 693
  • 787
# 600
Мисля, че и миналата година го коментирахме.
На мен лично не ми харесва момиченце с обеци. Може би, защото за мен това е вид бижу и е равносилно да носи гердан, гривна, пръстен, които се носят от възрастни хора. Аз самата не нося обеци и други бижута освен халката и годежния ми пръстен. Имам дупки, които може би са запушени вече. Нека като стане по-голяма, сама да прецени дали иска да носи обеци. От сега не знам дали може да ми каже.

Лина, загуби се. Мина ли ви пътуването до Швейцария (ако не бъркам) или предстои?

София утре тръгва на ясла. За сега по 1 час и ще видим до къде ще стигнем с адаптацията. И нейната, и моята. Хем се вълнувам и нямам търпение да тръгне сред свои, хем се и притеснявам, че си оставям бебчето на непознати. Яслата е с много добри отзиви и не се съмнявам, че ще е в добри ръце, но все пак…. Няма да сме цял ден заедно и ще ми липсва, но пък понякога просто не издържам вече.
Виж целия пост
# 601
Ваня, стискаме палци да свикне бързо и да и харесва! Адаптацията с родител ли е?
Ще чакаме да споделиш как се адаптира и как се чувства.
Виж целия пост
# 602
Благодаря, Герка.
Да. Утре ще влезна с нея. Ако преценят, може и да ме изкарат в коридора да изчакам. Тя по принцип много се радва на деца и като ги види ме забравя и си мисля, че ще е лесно, но знам ли. Първите 3 дни ще я водя по 1 час. Може да си мисли, че ще е като в детски кът за забавление и после си тръгваме, та според мен, ако има драма, ще е следващата седмица.
Ще пиша как се движим с адаптацията.

Други, които ще тръгват на ясла с първа пролет?
Виж целия пост
# 603
Дейвис, миналата година на Благовещение, й пробихме ушичките. Тя нищо не разбра, защото отне частица от секундата. Заради метода на поставяне. Правиха го едновременно на двете ушички, 2 усмихнати какички 😊 тя дори не се разплака, а леко прохленчи, защото чу звукът на щракване (все пак, не може да не чуе, на ушенце се работи) и мисля, че по- скоро само това е разбрала от пробиването. 😊
Ако трябваше да избирам, пак щях да го направя на същата възраст, на същото място, на същата дата - нищо не бих променила.
Обечките се сменят след 6тия месец, с халкички. Ние имахме едни пандора, от години стояха в чекчеджето ми, сложихме тях. Мънички, сладки и точно халкички. Сега може да носи всякакви модели 🤗 стига да е благороден метал.
Ето и снимка, как стоят на нейните размери:



А тези са от пробиването:
Виж целия пост
# 604
Миналата седмица й взимаха кръв за изследваният в яслата и лаборантката започна да се жалва (нероден Петко) как децата пишели, ритали, удряли ги, не били длъжни на търпят такова отношение и аз вече заклещила съм й краката, държа ръцете и това дете гък не каза и лаборантката веднага обърна плочата. Хахаха 😀 Та и на тази възраст може да не ги боли от такива манипулации. До дете си е.
Виж целия пост
# 605
Края на януари и пробихме ушите. Реших се, защото видя едно момиченце с обеци и направиха впечатление и започна да ми сочи обезите и нейните уши и реших, че и тя иска.
Мисля да започнем с яслата началото на юни
Виж целия пост
# 606
Кремона, разкошна е! Heart
Ванина също много се впечатлява от обиците на всички, мъчи се да си слага и затова се шегувам, че си е казала че иска. Аз имам 4-5 дупки и обици и продължавам да пробивам нови (което според мъжа ми е садизъм, защото на хрущялите трудно ми зарастват), така че смятам, че това също и прави впечатление.
Ако намеря читаво място със свободен час, ще взема да запиша един. Grinning
Виж целия пост
# 607
Ще ѝ сложа обеци, когато стане доста по-голяма и осъзната и сама поиска. Не искам да причинявам стрес и болка, които са излишни, а отделно все да си пипа ухото, та да направи беля. Да не говорим, че ако нещо здравословно не добре, да се чудя температурата от вироза ли е, от ушите ли е... (тези притеснения ги "взех" от мнения на други майки и ми се струват резонни). Иначе ме гледа, че аз понякога слагам и ѝ е интересно.

Ваня, стискам палци адаптацията да е гладка и безпроблемна! Да споделяш! Аз моята щерка мисля да я пускам юни месец. Едва го чакам вече SmileSmileSmile
Виж целия пост
# 608
Гледам, че чакате яслата с нетърпение, а на мен така ми се свиди Sad  като знам, че започне ли ясла /ДГ, а аз работа и въртележката на хамстера се завърта безмилостно Pensive мъчно ми е, че майчинството ми свършва, не искам да се връщам на старата си работа въпреки високата заплата. Започнахме малък бизнес преди няколко месеца и много искам да потръгне. Иска ми се работа 2-3 дни/седмично и да имам време и за нея, и за себе си и за останалите в семейството.
Виж целия пост
# 609
Гледам, че чакате яслата с нетърпение, а на мен така ми се свиди Sad  като знам, че започне ли ясла /ДГ, а аз работа и въртележката на хамстера се завърта безмилостно Pensive мъчно ми е, че майчинството ми свършва, не искам да се връщам на старата си работа въпреки високата заплата. Започнахме малък бизнес преди няколко месеца и много искам да потръгне. Иска ми се работа 2-3 дни/седмично и да имам време и за нея, и за себе си и за останалите в семейството.

Капри, от една страна и аз  така се чувствам: не искам да я давам, защото сме свикнали нон-стоп една с друга и вече близо 2 години ежедневието ми е едно и също, та съм свиклана и аз с това, а аз мразя промените. Но от друга именно заради това искам да я пускам вече: да ходи, да играе със свои връстници (като казвам нон-стоп с мен, то е така: таткото е на работа, а баби и дядовци се виждат 2 пъти в годината и сме си само двете), тя самата търси други деца; ще научи повече неща, ще придобие нови умения, ще ѝ бъде разнообразно до някъде. Искам и аз да отпочина: физически и психически, да обърна внимание на себе си и подготовката за връщане пак на работа. Върна ли се на работа, животът ни тотално е се промени и това също малко ме тревожи. Да не говорим, че сивото ежедневие, което ще ме погълне, ще ме побърка. Но от друга страна, не се асоциирам само със самотното ми майчинство, искам да раста кариерно. Абе мазало е работата.
Виж целия пост
# 610
green arrow, самотно майчинство е доста точно определение - чувствам се по същия начин. Но мисълта да се върна на работа ми е по-ужасна. Затова по-скоро ще търся по-малко дни работа, за да съм гъвкава и заради себе си, и заради боледувания в ясла или просто да остане вкъщи някой ден или да си отидем на къщата в балкана. Кариерни възходи не искам, последните 10г. се занимавах с това и почти бърнаутнах
Виж целия пост
# 611
Ваня, стискам палци адаптацията да е гладка и безпроблемна! Да споделяш! Аз моята щерка мисля да я пускам юни месец. Едва го чакам вече SmileSmileSmile

И аз едва дочаках този ден 😀 Тази седмица вече ми беше много критична + че и времето беше лошо и не излизахме много. Някой като ми каже: “ама що не си я гледаш до 2-рата година” и просто забелвам очи.

Гледам, че чакате яслата с нетърпение, а на мен така ми се свиди Sad  като знам, че започне ли ясла /ДГ, а аз работа и въртележката на хамстера се завърта безмилостно Pensive мъчно ми е, че майчинството ми свършва, не искам да се връщам на старата си работа въпреки високата заплата. Започнахме малък бизнес преди няколко месеца и много искам да потръгне. Иска ми се работа 2-3 дни/седмично и да имам време и за нея, и за себе си и за останалите в семейството.

Стискам палци да ви тръгне бизнеса. На мен много ми се връща на работа, защото обичам да ходя в офиса, да си пия кафето с колегите, да обядваме заедно, да съм социална. Има промени в отдела, които не ми харесват, та ще видим как ще се развият там нещата. Може би не знам каква е въртележката ясла/работа/болести и за това я чакам с нетърпение. След 2  месеца може друга песен да пея 😂😂😂

Green Arrow, абсолютно същите мисли имам. Искам да е сред връстници и да се развива, аз също да вървя напред, но пък и сме си свикнали двете. Обаче ми е вече много скучно и самотно и на мен. Мъжа ми също е нон стоп на работа, а бабите идват при нужда. Не се чувствам вече добре психически. Аз също не обича промените и не знам как ще ни е ежедневието като се върна на работа, как ще успявам да смогна с всичко. Наистина най-добре е да работиш 2/3/4 дни в седмицата, но за съжаление са малко тези опции. Успокоявам се, че имам 2 дни хоум офис и ще пускам някоя пералня в обедната, ще направя някоя заготовка за вечеря. Ще трябва през уикенда да съм по-организирана, за да ми е по-леко през седмицата. Приказки и надежди, ще видим в действителност как ще е.
Виж целия пост
# 612
Аз се каня да пробия ушите на каката. Искам такова място, където да правят и двете едновременно, че иначе ако я заболи не знам как ще я навия за втората обица. Щях и доста по-рано, но покрай малката това остана на изчакване.
За ясла си мисля на есен да я пусна - септември, октомври. То сега и няма места, трябва да се търсят вратички, а тогава с голямото класиране все ще я вземат. Мъчно ми е и на мен да я пусна, като знам каква беше адаптацията с голямата и ме е жал за мене си 😂
Виж целия пост
# 613
В София няма вратички. И септември нямам надежда за държавна, за това от сега на частна - ако случайно я приемат, ще я преместя. То това е малко тъпото, че сега тръгва на частна, ако стане някакво чудо и септември я приемат, ще я местя пак, после догодина на градина пак ще е с нови госпожи и деца, ама няма начин. Но не се и надявам да я приемат сега на майското класиране.
Виж целия пост
# 614
Капри, разбирам те за работното време. Почне ли да боледува, тежки ни а отсъствието от работа. Дано бизнесът ви потръгне!

Ваня, аз също психически съм под дъното. Много трудно излязох от следродилната депресия и сега просто стискам зъби, че да я пускам моята на ясла и аз да се опитам да се върна към себе си. Кой знае как ще потръгне и там, май с голяма кошница отивам към прехвалени круши, но просто искам спокойствие вече. Някога и аз мислих, че ще я гледам без проблем целите 2 години, а сега знам, че не мога повече. Иначд смятам като теб: сега на частна, а ако по чудо я приемат за държавна, да я преместя. Кофти за детето, ама частната не само е много скъпа за мен, но и ми е далеч.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия