Естествено Раждане и 21-ви век

  • 6 958
  • 115
# 15
Да, ще го прочета с удоволствие, благодаря.
На мен са ми интересни постовете ти, както казах по - горе, бих искала да споделиш и едно твое мнение.
Преди време в темата, в която описваше раждането на детето ти, беше споменал защо се държи пъпната връв нависоко(по памет цитирам, не помня добре), ти го свърза с вит. К тогава.
Понеже дъщеря ми е раждана секцио, но разви хеморагична болест на новороденото - липса на вит. К ( повърна кръв 30ч след раждането), та бих искала да чуя мнението ти, може би не е мястото в тази тема, но на много хора би било полезно. Peace
Виж целия пост
# 16
Да, ще го прочета с удоволствие, благодаря.
На мен са ми интересни постовете ти, както казах по - горе, бих искала да споделиш и едно твое мнение.
Преди време в темата, в която описваше раждането на детето ти, беше споменал защо се държи пъпната връв нависоко(по памет цитирам, не помня добре), ти го свърза с вит. К тогава.
Понеже дъщеря ми е раждана секцио, но разви хеморагична болест на новороденото - липса на вит. К ( повърна кръв 30ч след раждането), та бих искала да чуя мнението ти, може би не е мястото в тази тема, но на много хора би било полезно. Peace
Да ви кажа, не съм специалист но това, което знам и бях чел преди раждането е: (взимам го от същата страница http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth6)

"Незабавно прерязване на пъпната връв е необходимо само в много редки случаи - при разкъсване на връвта или на плацентата.

Плацентата трябва да се държи малко над бебето, в никакъв случай под него. Лоша практика е, особено при цезаровото сечение, лекарят да държи бебето високо. Това причинява затруднение на сърцето да изпомпва кръв с въглероден двуокис обратно към плацентата и да черпи свежа кръв с кислород. Това е и причината в много случаи връвта да спира да пулсира, ставайки бяла.
..................................
Бебето, получило необходимата кръв от плацентата, има много по-здрава имунна система, много по-рядко ще боледува от настинки, възпаления и т.н. Ранното прерязване води до анемия и други смущения, които обикновено проличават в по-късна възраст. Засягат се белите дробове, защото при липса на кръв се абсорбира водата от белите дробове, която е богата на кислород."

Пъпната връв на Самул я вързахме, мисля, час по-късно. Дотогава плацентата беше над него.
Виж целия пост
# 17
Благодаря ти. Peace
Виж целия пост
# 18
Родих нормално, без упойка в болница.
Мен ме е страх, не бих родила  у дома.
Ако нещо се обърка и бебето не е добре заради това че съм избрала да раждам у дома, никога не бих си го простила.
Това е прекалено голям риск за бебето и родилката не винаги нещата протичат гладко и без проблемно - да използваме " естествения подбор" в 21 век е прекалено.
Виж целия пост
# 19
"Научните открития за богатството и сложността на природата разкриват колко жалък е обичайният ни подход към здравето, особено склонността ни да се справяме външно, насилствено и нашественически със системи, чието деликатно равновесие може да се коригира единствено ако се мобилизира и вътрешния лечител. Както външните реформи имат ограничено въздействие над политическото тяло, така и външните лечения са недостатъчни да излекуват тялото, ако духът му е в конфликт.

В много моменти отново се възприемат начините на нашите баби и дядовци, не от носталгия, а защото осъзнаваме, че „модерните" ни подходи са били анормалност, опит да се наложи нещо като недодялан ред над природата, която е далеч по-подредена, отколкото можем да си представим. XX век, например, ни даде изкуствено хранене на бебето на всеки четири часа с биберон, изкуствено предизвикани родилни контракции при планираното раждане и Цезарево сечение за удобство на родилния дом и лекарите; смъртта и раждането се отделят в изолирана, стерилна среда, лишена от утешаващи човешки думи.

При типичното модерно раждане упоени бебета се изваждат от упоени майки, изваждат се в шока на ярка светлина и силни шумове, повиват се стегнато, връзват се и се поставят в пластмасови кувьози. Бащите им ги виждат през стъкло, а роднините им изобщо не ги виждат. И все пак днес ние знаем, че майка и дете се „свързват" физически и емоционално, ако им се даде достатъчно време да бъдат заедно вед¬нага след раждането: зрителният контакт, докосването, усмивките и кърменето явно ;има дълготраен ефект за тяхната връзка и за по-нататъшното развитие на детето. Възприетите от други култури практики и възродените обичаи от нашата собствена култура показват поразителната благотворност на естественото поведение спрямо новороденото: майчиното гушкане, игрите с бащата, изкрючително важното значение, което имат за развитието на детето веществата, съдържащи се в майчината кърма, човешкият глас, на който новороденото откликва с микродвижения.

-----

Съвременните болници явно не са пригодени за семейно раждане


Дотук съм съгласна, напълно, както и с метода на Лебойе, описан по-нататък (няма нужда да цитирам). Обаче с глупости като това колко ще са глупави и болни децата, родени по неестествен начин, некърмени и прочие-съжалявам, но не мога да се съглася.
Честно казано, имам едни предположения за кого са предназначени всички подобни агитационни материали-както има и писано в самия откъс-към необразованите или слабообразовани и неграмотнихора, наречени много тактично "работническа класа", сиреч, те ако родят нормално, и си кърмят децата, то последните може и да се излюпят по-умни от родителите си, и следователно ще прокопсат повече.  Tired Освен това, знаем много добре, че средният американец в действителност не е толкова добре образован. Дори нещо повече, тук в България има може би много по-образовани люде на глава от населението, отколкото там. Там има райони, които живеят в по-миналия век (и тук има такива, но те са пренебрежимо малко в сравнение с там). Така че моля, да не вземате чак толкова насериозно всички тия агитации.
Защото: аз исках второто си дете да родя естествено, но лекарите не се съгласиха, поради първото секцио. Колко съм благодарна на съдбата, че стана така, само аз си знам. Ако бях останала да си раждам у дома само с акушерка, или пък се бях пънала в болницата, може би Филип нямаше да го има-просто пъпната връв бе увита около врата му, беше задушен и дори и след операцията не изплака веднага, не искам да аси помисля какво би било ако трябваше да го раждам нормално (естествено).
Людмиле, имали сте наистина огромен късмет, че не се е случило нищо лошо по време на толкова смелият ви експеримент. Аз лично подобна лулдост не бих направила. Peace


Виж целия пост
# 20
Защото: аз исках второто си дете да родя естествено, но лекарите не се съгласиха, поради първото секцио. Колко съм благодарна на съдбата, че стана така, само аз си знам. Ако бях останала да си раждам у дома само с акушерка, или пък се бях пънала в болницата, може би Филип нямаше да го има-просто пъпната връв бе увита около врата му, беше задушен и дори и след операцията не изплака веднага, не искам да аси помисля какво би било ако трябваше да го раждам нормално (естествено).
Людмиле, имали сте наистина огромен късмет, че не се е случило нищо лошо по време на толкова смелият ви експеримент. Аз лично подобна лулдост не бих направила. Peace
Ето моето лично виждане: за днешната медицина не са от значение емоциите и чувствата на раждащото се бебе. За докторите то е просто предмет, който трябва да се извади от майката. А то изпитва голям стрес и уплаха -- нали чува и усеща всичко, което става отвън при раждането, не само чрез невропептидите (емоционални хормони) на майката, но и чрез сетивата си. Представете си, живеете си 9 месеца на топло и уютно местенце и изведнъж нещо ви грабва и иска да ви изхвърли от жилищтето. И ако то е уплашено, ще се върти, ще ръкомаха и нищо чудно да се оплете в пъпната връв че и да се обърне. Но ако детето е подготвено, майката -- спокойна а атмосферата -- хармонична, вероятността да се оплете или обърне е много малка (Мирена го е писала по-подробно тук).
Виж целия пост
# 21
Ето моето лично виждане: за днешната медицина не са от значение емоциите и чувствата на раждащото се бебе. За докторите то е просто предмет, който трябва да се извади от майката. А то изпитва голям стрес и уплаха -- нали чува и усеща всичко, което става отвън при раждането, не само чрез невропептидите (емоционални хормони) на майката, но и чрез сетивата си. Представете си, живеете си 9 месеца на топло и уютно местенце и изведнъж нещо ви грабва и иска да ви изхвърли от жилищтето. И ако то е уплашено, ще се върти, ще ръкомаха и нищо чудно да се оплете в пъпната връв че и да се обърне. Но ако детето е подготвено, майката -- спокойна а атмосферата -- хармонична, вероятността да се оплете или обърне е много малка (Мирена го е писала по-подробно тук).
Споделям личното ти виждане, с тази разлика, че съдейки пак по скромния си опит, зная, че изпращах много положителни сигнали на бебето, особено през последните 3 месеца, които ми бяха много спокойни, в очакване то да се роди. Възможно е и от стрес да се е увила тази пъпна връв, не знам, но в никакъв случай не споделям, че като го мисля, то ще се отвие самО от нея...Разбираш ли, доста съм отворена за различното, духовното, силата на ума и прочие, но тук ми е непосилно да се съглася (бях чела и преди разказа на съпругата ти, мерси, че ми го припомни). Няма начин просто.
Зная и друг случай на обръщане на седалищно разположено бебе в корема на майката. Не си е мислели никакви, ама никакви подобни неща жената. Просто е била вече подготвена за операция, с изтекли води и адски предродилни болки. И бебето се обърнало на сухо (пак боли, не знам дали знаеш, и няма как даго изпиташ). Та тя не ми разказва никакви подобни духовни неща. Просто се е молела всичко да свърши по-скоро...и родила естествено, разбира се, въпреки, че лекарският екип е бил готов да оперира. Това ми напомня и друго, лекарите тук явно не са чак толкова "запалени" по секциото.... Grinning
Виж целия пост
# 22
Ето моето лично виждане: за днешната медицина не са от значение емоциите и чувствата на раждащото се бебе. За докторите то е просто предмет, който трябва да се извади от майката. А то изпитва голям стрес и уплаха -- нали чува и усеща всичко, което става отвън при раждането, не само чрез невропептидите (емоционални хормони) на майката, но и чрез сетивата си. Представете си, живеете си 9 месеца на топло и уютно местенце и изведнъж нещо ви грабва и иска да ви изхвърли от жилищтето. И ако то е уплашено, ще се върти, ще ръкомаха и нищо чудно да се оплете в пъпната връв че и да се обърне. Но ако детето е подготвено, майката -- спокойна а атмосферата -- хармонична, вероятността да се оплете или обърне е много малка (Мирена го е писала по-подробно тук).
Споделям личното ти виждане, с тази разлика, че съдейки пак по скромния си опит, зная, че изпращах много положителни сигнали на бебето, особено през последните 3 месеца, които ми бяха много спокойни, в очакване то да се роди. Възможно е и от стрес да се е увила тази пъпна връв, не знам, но в никакъв случай не споделям, че като го мисля, то ще се отвие самО от нея...Разбираш ли, доста съм отворена за различното, духовното, силата на ума и прочие, но тук ми е непосилно да се съглася (бях чела и преди разказа на съпругата ти, мерси, че ми го припомни). Няма начин просто.
Зная и друг случай на обръщане на седалищно разположено бебе в корема на майката. Не си е мислели никакви, ама никакви подобни неща жената. Просто е била вече подготвена за операция, с изтекли води и адски предродилни болки. И бебето се обърнало на сухо (пак боли, не знам дали знаеш, и няма как даго изпиташ). Та тя не ми разказва никакви подобни духовни неща. Просто се е молела всичко да свърши по-скоро...и родила естествено, разбира се, въпреки, че лекарският екип е бил готов да оперира. Това ми напомня и друго, лекарите тук явно не са чак толкова "запалени" по секциото.... Grinning
Искам да кажа, че раждането сварва детето неподготвено, все едно да те изкарат посред нощ по пижама от дома ти  Wink Може майката нищо лошо да не е мислила, може дори да е спокойна, но това не спестява ужаса на бебето... Аз вярвам, че то разбира, когато майката общува с него, много преди да е излязло, и че тя може да му "разкаже", че раждането не е страшно, че го очакваме с нетърпение и любов... Мирена буквално му "каза" как да си прибере ръцете, преди да започне раждането. Знам, че за мнозина тези неща са фантастика, но какво пък и фантастиката е хубаво нещо  Party
Виж целия пост
# 23
Искам да кажа, че раждането сварва детето неподготвено, все едно да те изкарат посред нощ по пижама от дома ти  Wink Може майката нищо лошо да не е мислила, може дори да е спокойна, но това не спестява ужаса на бебето... Аз вярвам, че то разбира, когато майката общува с него, много преди да е излязло.
Напълно съм съгласна. Не случайно писах, че много ми допада метода на онзи френски лекар Лебойе и дори бих се радвала, ако повече болници започнат да се трансформират така, че да създадат уют както за майката, така и за бебето, вместо да всяват страх и ужас (такова беше първото ми раждане).
Аз също вярвам в последното, което си написал, но ми е трудно да повярвам във физическото влияние върху бебето по начина, описан от Мирена.
Виж целия пост
# 24
Аз също вярвам в последното, което си написал, но ми е трудно да повярвам във физическото влияние върху бебето по начина, описан от Мирена.
Всъщност то си има и научно обяснение, наскоро гледах една лекция. Всяка емоция си има невропептид, който се произвежда в мозъка на майката и се разнася от кръвта. По кръвта той попада и в бебето и така то усеща емоциите на майката като свои.
Виж целия пост
# 25
Всъщност то си има и научно обяснение, наскоро гледах една лекция. Всяка емоция си има невропептид, който се произвежда в мозъка на майката и се разнася от кръвта. По кръвта той попада и в бебето и така то усеща емоциите на майката като свои.
Звучи логично. Линкът не се отваря.
Виж целия пост
# 26
Всъщност то си има и научно обяснение, наскоро гледах една лекция. Всяка емоция си има невропептид, който се произвежда в мозъка на майката и се разнася от кръвта. По кръвта той попада и в бебето и така то усеща емоциите на майката като свои.
Звучи логично. Линкът не се отваря.
Ako си в чужбина или с доставчици, които забраняват теглене от data.bg, няма да се отвори. Това е лекция "Nature Nurture -- The Biology of Conscious Parenting" ot Bruce Lipton
Виж целия пост
# 27
Каква чужбина, бре човек, написала съм си Варната в профила  Laughing
Не знам за доставчика, на wireless съм... трябва да запитам съпруга ми онези отде го вземат нетя  Mr. Green Но би ми било любопитно да го видя това филмче.
Виж целия пост
# 28
Каква чужбина, бре човек, написала съм си Варната в профила  Laughing
Не знам за доставчика, на wireless съм... трябва да запитам съпруга ми онези отде го вземат нетя  Mr. Green Но би ми било любопитно да го видя това филмче.
Значи доставчика ти е забранил достъпа до пиратски сървъри. Лекцията си я  бива, Брус Липтън е много добър клетъчен биолог и в нея разказва образно, с езика на биологията, как още преди зачатието родителите определят характера на бъдещото дете, как по време на бременността средата в която се движи майката влияе върху израстването на фетуса и т.н. Казва, че когато средата е стресова, природата оформя в бъдещото дете повече ресурси за отбрана и по-малко набляга на интелекта. (нещо като мутрите  Rolling Eyes)
Виж целия пост
# 29
Наречи ме каквато решиш, но като отивам да раждам не мисля на първо място за бебето, а за себе си най-директно казано. След като се роди ще бъде обгрижено достатъчно, но дотогава е важно аз да съм жива и здрава. А за мен шевове и разкъсвания са си жива проба издевателство над майката. Ако ще се шием, да започнем всичко планирано и спокойно по реда си. Ако ще ме шият, да ми шият корема, това вече го познавам, другите ми части са предвидени за други цели и не желая да са на гергефа. А да раждам вкъщи, как пък не. Аз раждам, не е необходимо и други хора да имат този ангажимент. Има си професионалисти за тази цел.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия