И когато това се случи между хора, които всъщност са баща и дъщеря, дори без да знаят, усещането е толкова естествено, че не можеш да го подминеш.
once,много хубави разсъждения!

Есме… тя носи друг вид болка.
Когато един човек дълго време живее с мисълта, че е изгубил детето си, той изгражда броня, не защото не иска да обича, а защото не иска пак да се срине.
И думите „не я приемай като своя дъщеря“ за нея са нещо, което тя приема като форма на самозащита.
Тримата се въртят около истината като около пламък и инстинктът им, любовта, ги теглят един към друг, дори когато разумът им казва обратното.
Ако позволите, бих искала да ви попитам нещо:
Като зрители, как усещате- Есме ще успее ли да приеме Елени напълно, преди да разбере истината? Или ще и трябва „доказателство“, за да си позволи да обича отново?





За спасението на Елени този път.
Но не е, а юргани няма да тръгне да унищожава. Шегувам се, но искам да кажа, че няма да е свързано с имущество и няма да е като на Исо. Този път за разнообразие може пък да поиска официално извинение от цялото семейство, това също не е лека работа за тях.