Раждане в МБАЛ Вита, гр. София - тема 12А

Аз мисля че е до човек. На мен също не ми се струва Ок чужд мъж да ми влиза в стаята докато бебето ми спи или иска да суче, а аз съм в особено уязвим състояние физически и психически.

Сигурна съм, че влизането на таткото в стаята трябва да е съгласувано с другата дама в стаята ако има такава. Хората са различни и едни искат да са само с бебчето си, а за други е важно бебето да изгради връзка с баща си още от първите дни. Не вярвам да стане “навалица”, все пак не всички дами както виждаме искаме да споделят тези моменти с други близки.

От една страна разбирам желанието на някой да се види със съпруга си, лежах 7 дни сама и вече ми идеше да се обадя на някой познат наблизо да дойде в коридора, за да видя нечие лице, различно от лекарите и санитарите.
Имах възможност да си платя за отделна стая и съответно за мен нямаше да е драма. Но, ако бях с някой друг... През 80% от времето се разхождах по огромни цици,които течаха, и аз и бебето бяхме целите в кърма, лежах без бельо с отворени крака, за да дишат шевовете, ревах, кървях, да не говорим за агонията от ходенето до тоалетната. А най-много ми скъсваше нервите това, че нямаше два пълни часа, в които да си почина от персонала. Чистене, мерене, визитации, взимат, носят, ядене и така до безкрай. Като се сложи и това, че бебето трябва да се обгрижва, евентуално да се цеди, да се изкъпеш, да съхнеш... не беше особена "почивка". Смятах ги един ден и за 24 часа имах 3 часа сън. Идеално за току-що родила. Точно времето за свиждания ми беше единственото без посетители за дрямка. Последното, от което бих имала нужда е още хора в стаята. И това е след раждането. Преди това докато чаках разкритие също нямаше да е весело.
Което според мен ще е валидно и за още дами. Да, бих се съгласила, не бих лишила някой от възможността да се види с близък човек, само защото не може да си позволи отделна стая, защото не е малка сума. Но определено би ми било изключително дискомфортно. По същата причина никой, освен съпругът ми не се мотаеше около мен вкъщи. Не исках ни-ко-го.
Подозирам, че ще слагат параван между леглата, защото иначе не виждам как. Не е идеално, но пак е нещо.

Това щях да кажа, ние седяхме през цялото време бях е извадили цици, сменяхме превръзки, а персонала нонстоп влизаше, особено санитарките бяха като на война, тия врати, тия подноси за нищо ги нямаха. Едната даже като видеше, че бебето спи и всеедно нарочно гръмогласно говореше. Направо ме изнервяха😀 лекарите по-леко влизаха, акушерките и те кажи речи, ама санитарките бяха под всякаква критика. Едната даже искаше да отвие бебето да го види.

На мен едната ми се караше, че тропам и ще си събудя бебето, после ми се караше, че съм го оставила до прозореца на слънце, после ме подпитваше аз всъщност далече ли живея, че никой не идва да ме види.

Леле, и мен това ме влудяваше, както казваш - няма едни пълни 2 часа. Постоянно някой за нещо 🫣
Така като гледам, ако ще правим второ, няма да е във Вита 😃 и без друго Дойчиновски го няма...

За пореден път наблюдавам много интересно нещо. Докато нямаше свиждания, масово тук щяхте да не раждате във Вита, защото няма свиждания и буквално се нападаха малкото, които бяха на мнение, че без свиждане е по-добре. Сега вече има възможност за влизане вътре и пак масово недоволни и от този факт Е няма угодия, добре, че свърших с възпроизвеждането и няма да го мисля

Коментираме основно това, че би било неудобно за съквартирантите. За самостоятелните стаи е все тая

Хората са различни, нормално е да има и различни предпочитания.

Инферия, аз бях и двата пъти в самостоятелна, но пак не съм "за" такова влизане в отделението. Вдига се допълнително шум по коридорите, стаиту също не са твърде шумоизолирани, та си се чува доволно и от съседните.
На този ми престой например в съседната стая настаниха две майчета, което явно много си паснаха. Ей, Богу, тия девойки не млъкваха и всичко си чувах. Вечер в 23ч вече се молех да заспиват, та да мога и аз да дремна.

За щастие и аз не мисля повече да раждам, тя няма да ми се налага да го мисля.

Просто като нямаше свиждания тези от нас, на които това изобщо не им е пречело, не са се изказвали или не са правили драма от това. В момента започна да се коментира, че ще има/вече има промяна и затова се включваме с коментар по въпроса, че досега ни е харесвало така.
Аз първият път бях в единична, като исках и втория така, но нямаше свободна стая. Въпреки това се запознах с много мило момиче и досега си пишем за бебетата (родени в един ден), та имах късмет с това, защото знам за много истории, където е по-скоро натоварваща/пречеща компанията в стаята.
И аз смятам, че приключихме с децата, две ми стигат, затова и не се вълнувам толкова, просто си изказах моето мнение към онзи момент.

Туй да не сме били ние, с двете ми съквартирантки бяхме като кокошки 😅 с едната се познавахме от първото ни лежане там и накрая родихме заедно.. 😀 направо си беше като по поръчка (а планираните раждания изобщо не бяха близко едно от друго).
Честно казано аз първите дни бях горе долу добре, но после изпаднах в депресия и често плачех, детето се наложи да остане още малко (останах с нея), но като цяло не бях за пред други хора. Когато взимаха бебетата гледах да легна да спя, защото бях изтощена. Мъжът ми идваше и се виждахме набързо, за да се прибера в стаята, да хапна и да почивам докато ми върнат бебето за хранене..

Родих в края на юли аз. Ти май беше преди мен.

Аа, не. На 9 август родих.

Разминали сме се аз родих на 25.07 и постоях седмица

Ако не друго, то поне темата се раздвижи 😅

Факт е, че не са го доизмислили съвсем. Можеше само първият път бащата да влиза в стаята при бебето и майката, вместо да го гледа през стъкло. Нооо... решили са го вече, а ние тук само си чешем езиците 😅

Надявам се да се вдигне някаква врява и да пооправят малко менюто, че аз съм от тези, които планират второ (стига Китанова още да изражда и да е във Вита) и не ми се яде отново пача и оцет с краставици.