помага ли ви свекървата???

Тъй като тя работи аз и го давам когато тя изяви желание да го гледа за да не прекалявам.
Много е добричка и спазва всичките ми инструкции които и дам.

не, не ми помага.Както каза една мама по-горе тя е абонирана за другата си внучка и за дъщеря си,тя каза,че снаха и син няма ,камо ли внучета.Поради тази причина съм я игнорирала и мисля,че така е най-добре за всички.Разчитам само на майка ми,но тя работи и ми помага само като почива

моята свеки живее в друг град и е много свястна-не дава акъли и се съобразява с мнението ни.не мисля много да разчитам на нея като се роди бебока,защото е пенсонер и последно се е грижила за съпруга ми преди 29години,та мисля,че бих се справила по-добре от нея сега бих и се доверила за домакинската работа обаче свекър ми сигурно ще дава акъл-и сега се пробва,ама не става дразни ни,че нарича бебето "моят човек" и неведнъж е подхвърлял нашега макар,че то да се роди детето,да поотрасне и да им го оставяме,пък ние да ходим където си искаме чувствам се като инкубатор понякога на майка ми също няма да разчитам,защото в последните години се е вдетенила нещо с мъжът ми сме ентусиасти обаче-четем книги,ходим на курсове и се надъхваме,че ще се справим абе живот и здраве да е

Не,но аз не искам да ми помага.

не - въпреки че живеем заедно, аз не искам и досега не ми е помогнала с абсолютно нищо

Не, аз не искам, а и тя не се натиска особено - идилия, мир и разбирателство - всеки си гледа къщата

Алекс като беше малка много ми помагаше, за което съм й  благодарна.

Да, помага, живеем заедно,  но бих искала да не е така честно казано.  Прекалено много ми се бърка във всичко. А нашите възгледи за отглеждане и възпитание са коренно различни. Но все пак особено отначалото ми беше в помощ.

Ооооо, това ми е болната тема .
Ние живеем в една къща, на различни етажи. При нас проблема е как да и кажеш да не се меси без да се обиди - оказа се невъзможно. Тя от намеци не разбира /или не иска да разбере/, затова за да се разберем с нея трябва да се скараме, от което следва: вдигане на кръвното, прединфарктни състояния, едва ли не опит за убийство . Въобще купона е на 6 .

В интерес на истината през първите дни след раждането имах нужда от помощ, но тя е просто невъобразимо нахална и досадна . На нея подадеш ли и пръст, ще ти отхапе ръката до кръста, тя спирка няма. Дадохме и да помага с къпането на детето, тя реши, че може да ни организира и да се разпорежда с целия ни живот. Нали 15 години е била ОТК, затова е решила, че може да организира живота на другите и да решава вместо тях. За нея понятия като "личен живот" и др. такива са абсолютно непонятни.

Ето един обикновен случай в нашето ежедневие: "Златото" се появява отнякъде и вижда, че съм седнала на компа/т.е. губя си времето/, вижда, че има доста дрешки на малкия за гладене и ме пита да ми помогне ли да ги изглади. Аз и казвам да не го прави, обаче жената е решила явно да ми помага и я гледам, че глади дрешките. Та както и да е, преглътнах го. Обаче след малко тя свършва и аз отивам да прибера дрешките на детето и какво да видя - всичко е в петна от кръв. Бабата, нали си е малко кьорава /дърта е вече/ не видяла, че се е порязала и така прилежно изгладила всичко, като добра свекърва .

Е, такава и е помощта!

По едно време бях на ръба на нервна криза. Наложи се мъжа ми да скара с нея, за да спре да идва. Но на нея бързо и минава / нали е великодушна и добра жената, горката все гледа да помогне, а ние неблагодарните.../ та сега лека-полека се опитва пак да се внедри гадта, а аз какво да я правя - нали уж идва да си види внучето...Оффф...

Не ми помага,първо 4е тя самата няма такова желание,второ-хич не ми е запотрябвала

Не. Дори и не е предлагала да помогне.
Нищо не съм загубила от това

Никак! Ние по принцип не живеем при нея, а при моите родители, но тя не е далеч от нас. Основно помага майка ми, да е жива и здрава. А свекърва ми не само, че не проявява никакво желание за помощ, ами дори идва веднъж на два-три месеца да види детенце. Но така е по-добре, че като знам нейните методи на възпитание направо страх ме хваща. 

Не,не ни помага изобщо,не е стъпала в нас или да се обади и да попита дали имаме нужда от нещо.Прекалено е заета с гледането на децата на дъщеря си и с разнасянето на клюки по съседите,че да и хрумне че аз много често изнемогвам,че съм човек и аз както всички хора може би имам нужда да отдъхна,да изпия едно кафе навън сама и т.н.
По сяааал ден бистри клюките със съседките на улицата кръстосала ръце на шкембето си...
Не знам дали това че не ми помага е добре или зле,току виж съм и оставила детето ,а тя на пътя със съседките от лаф на лаф ...
Само един малък офф:нечовешко е да няма кой да ти помогне дори за един час за цели 4 месеца с ревящо първо от колики,след това от зъби бебе.Една жена след раждането има голяма нужда от подкрепа,за да е спокойна и за да не я спохождат депресии.

моята свеки много ми помогна в началото.
беше при нас за почти месец, толкова и беше отпуската, и ми даде доста ценни съвети за малката за това време.
да не говоря, че в кухнята не съм пипнала нищо, всичко тя правеше.
първите седмици само спях и кърмех.
ако я нямаше, може би пак щях да се оправя, но определено щеше да ми е трудничко.
все пак това ми е първо дете и нямам никакъв опит .

За каката-да,но за малката разчитам на майка.