Помага жената, да! Пък аз каква съм такава лошотия, все й намирам кусури. Не винаги й го казвам, за да не я обиждам. Но понякога я сиктирдосвам, особено когато ми дава от ония "бабешките" съвети - сложи му шапка, какво като пече; завий го с 2-3 одеяла, нищо че изгаря от температура и други такива.
Виж целия пост
помага ли ви свекървата???
- Публикувана: 16 апр. 2007, 09:59 ч.
- Последно мнение: 2 май 2007, 23:07 ч.
# 61
16 апр. 2007, 18:33 ч.
Но ако се наложи, знам че мога да разчитам на нея.
Виж целия пост
Не ми помага, защо аз не искам 
Но ако се наложи, знам че мога да разчитам на нея.
# 62
16 апр. 2007, 18:41 ч.
Помага ми когато с каквото може, но като цяло рядко идва у дома. Благодарна съм й, че не се натрапва по никакъв начин и се съобразява с мнението ми. Направи много красиви обиколници за креватчето, разни завивки за бебка, кърпички и пелени, оплете жилетки на малката... с ей такива неща най-много ми помага.
Иначе най-голямата помощ за гледането на бебка получавам от майка ми. Но то е нормално, майките са по-близки, пред тях по-можем да се отпуснем...
Виж целия пост
Иначе най-голямата помощ за гледането на бебка получавам от майка ми. Но то е нормално, майките са по-близки, пред тях по-можем да се отпуснем...
# 63
16 апр. 2007, 18:42 ч.
Да много.Но всички вкъщи полудяваме от присъствието и на двете баби-поотделно и заедно.
Виж целия пост
# 64
16 апр. 2007, 19:05 ч.
Още от първия ден разчитам изцяло на майка и баба. Да са ми живи и здрави. Какво да се прави " на сила хубост не става" .Докато малката беше бебе все си намираше някаква работа. Идваше вечер когато мъжът ми си прибрал от работа и всичко вече изпрано , изгладено и къщата подредена. И какво правеше през цялото време държи бебка на ръце. Направо побеснявах. Как веднъж не попита има ли с какво да ти помогна? Ако не и кажех да изпере или да изглади не си и помръдваше пръста. И аз спрях да казвам. Предпочитах вечер да съм капнала от умора вместо да и се "моля". Сега вече малката като порасна изобщо не я търся.Но пък тя започна да идва все по-често. Което мен пак ме вбесява.
Виж целия пост
# 65
17 апр. 2007, 01:26 ч.
В момента съм бременна , но не искам помощта от свекърва ми и няма да я поискам.Отношенията с нея са ужасни , но и с първата ми бременност ми каза " Който ще има деца да си гледа " , разбира се ще види бебчо , но дотам.
Виж целия пост
# 66
17 апр. 2007, 02:10 ч.
Свекърва ми живее на 350 км от нас, но когато имаме нужда от нея се отзовава и помага.
Виж целия пост
# 67
17 апр. 2007, 08:11 ч.
Не...а и аз нямам желание...пък като гледам и тя не си е счупила краката да идва да помага 
Виж целия пост
# 68
17 апр. 2007, 08:13 ч.
Предпочитам да не ми се налага да ми помага.
Но когато имам нужда знам, че може да се разчита на нея.
Виж целия пост
Но когато имам нужда знам, че може да се разчита на нея.
# 69
17 апр. 2007, 08:15 ч.
Ние не живеем заедно, идва от време на време-колкото да ми развали дисциплината. Иначе не се сеща да ме попита, кога да дойде, че да си изчистя или нещо друго да свърша.Като дойде иска да си приказваме ,а аз искам да си ошетам.
Виж целия пост
# 70
17 апр. 2007, 08:23 ч.
Тя живее в друг град,но като ми се е налагало да пътувам извън града се е отзовавала.Друга помощ не съм търсила след като се е родила Божидара.Тя заслужава да си почива,а не да ми гледа детето
Виж целия пост
# 72
17 апр. 2007, 09:20 ч.
Не ми помага, но и аз не искам помощ от нея. Нямам и никакво доверие.
Веднъж съм й оставяла щерката за няколко часа, когато беше на месец и нещо. С мъжът ми и приятели излязохме една вечер. Най-много 3ч да сме се бавили.Като се връщахме и наближихме блока, като се чу един бебешки рев. Прибираме се, детето лежи в креватчето и реве, а свеки седи и гледа и се чуди какво да прави.
По тоя повод беше направила и едно изказване пред майка ми: "Те вече трябва да свикнат, че имат дете и да го гледат".
От тогава дете на нея не съм оставяла.
Преди това, бях оставяла щерката /на около 20 дни/ на 8 март на майка ми. Никакви проблеми не беше имала. Прибрахме се детето си беше спокойно.
Виж целия пост
Веднъж съм й оставяла щерката за няколко часа, когато беше на месец и нещо. С мъжът ми и приятели излязохме една вечер. Най-много 3ч да сме се бавили.Като се връщахме и наближихме блока, като се чу един бебешки рев. Прибираме се, детето лежи в креватчето и реве, а свеки седи и гледа и се чуди какво да прави.
По тоя повод беше направила и едно изказване пред майка ми: "Те вече трябва да свикнат, че имат дете и да го гледат".
От тогава дете на нея не съм оставяла.
Преди това, бях оставяла щерката /на около 20 дни/ на 8 март на майка ми. Никакви проблеми не беше имала. Прибрахме се детето си беше спокойно.
# 73
17 апр. 2007, 09:39 ч.
Не не ми помага,защото аз не желая.
Когато се роди първото дете идваше всяка вечер и даваше съвети от които аз нямах нужда.
Сега още от първия ден казах,че нямам нужда от помощ и ако имам ще помоля.Много по-спокойно ми е.Сама се справям и с двамата.Когато искам да изляза някъде без тях ги оставям на моята майка.
Виж целия пост
Когато се роди първото дете идваше всяка вечер и даваше съвети от които аз нямах нужда.
Сега още от първия ден казах,че нямам нужда от помощ и ако имам ще помоля.Много по-спокойно ми е.Сама се справям и с двамата.Когато искам да изляза някъде без тях ги оставям на моята майка.
# 74
17 апр. 2007, 09:43 ч.
още в началото я ''одрязах"" не желая помоща защото нейната помощ ми е вреда-налага се след нея да оправям нещата 
справям се сама и съм добре така 
Виж целия пост
не желая помоща защото нейната помощ ми е вреда-налага се след нея да оправям нещата справям се сама и съм добре така Препоръчани теми