.3 месеца я търпях и вече към края взех да откачам
!За жалост апартамента ни е само 2 стаи и тя се нанесе в едната,без да е питала никой,нито мъжът ми ,нито мен.
.Даже понякога като чуваше да реве малката идваше при нас.Егати....Много дразнещо ми беше,а й на мъжът ми също.То да се притесняваме в собствения си дом да правим цуни-гуни.Накрая той не можа да издържи и я изпрати у тях си
.Вече сме сами и ни е много по-добре така,защото тя се държи с нас като с деца особено със сина си.Ужас!Един ден аз ако имам син никога няма да му се натрапвам по този начин.
Много е досадно.
Най-много се вбесявам като каже, че ще идва да ни види, без да попита удобно ли е, нужно ли е да донесе нещо и т.н. И от вратата се нахвърля да я прегръща, вре й се в лицето и иска да я целува, въпреки нашите изрични забрани /дължащи се най-вече на факта, че тя е заклета пушачка/. То и аз съм си каприз и все й намирам кусури, но понякога наистина не се изтрайва...
Препоръчани теми