Не влагам сарказъм, това е най-здравословната нагласа. Добре, ама на тоя свят има и от другото - ето примерно аз нямам его (тук се хваля, ако не е ясно), нямам проблем да приема, че съм бил идиот с идиотски грешки, за които понякога ме е яд. Или, че ако си заспомням разни неща, мога да съжаля, че съм бил какъвто съм бил, благодарение на което те са си останали неосъществени. Това не ме ощетява с нещо кой знае какво сега, не ми накланя живота към някакви патологии, но не ми е и безразлично ако се замисля, нито черпя някаква гордост, че съм поумнял от тогава (то е и съмнително).
Та няма нужда от драматизиране с крайности. Щях да кажа който не е бил идиот в някакъв момент нека пръв да хвърли камък. Ама предвид къде съм ще ми трябва багер да се откОпам

пп. и в крайна сметка дали мен ме "възмущават" вашите железни психики или моята кашкавалена възмущава вас?

Ще се повторя от другата тема, но все пак.
Не могат да те разберат.
Обикновено мъжете сме отхвърлени заради друг, който бил по-така.
Не отричам, че жените също имат подобни преживявания.
Разликата е в това, че при мъжете (при мен конкретно) има един доста дълъг период в който се чустваш като най-ненужния човек на света.
При жените такъв период почти няма. Всяка може, още на другия ден да скочи в нова връзка с поредния мераклия от "чакащите".
Пък и недей да забравяш, че лъскат форумен имидж.
Как така ще си признаят, че съжаляват за някой мъж.
Абсурд

Та, така.
Сега ще дойде Лъвица и ще каже :
Замисли се защо ? Замисли се защо ?
)