За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Ще се повторя от другата тема, но все пак.

Не могат да те разберат.

Обикновено мъжете сме отхвърлени заради друг, който бил по-така.
Не отричам, че жените също имат подобни преживявания.

Разликата е в това, че при мъжете (при мен конкретно) има един доста дълъг период в който се чустваш като най-ненужния човек на света.

При жените такъв период почти няма. Всяка може, още на другия ден да скочи в нова връзка с поредния мераклия от "чакащите".

Пък и недей да забравяш, че лъскат форумен имидж.

Как така ще си признаят, че съжаляват за някой мъж.

Абсурд

Та, така.  

Сега ще дойде Лъвица и ще каже :

Замисли се защо ? Замисли се защо ?

Роки, тези не са от съжаляващите, а са от фурнаджийските лопати. Присещат се отвреме на време, с надеждата да им пуснеш

vяsko от досега писаното от теб оставам с впечатление, че не си/ че не живееш баш по класическия начин с купуването на жилище, брак, деца, роднини и изобщо ежедневие на семеен човек.

Тоя сорт опит не се гради с впечатления, колкото и аналитичен ум да имаш (или както друг мъж в темата - да философства до безкрай без да знае какво е да водиш на детска петгодишно или да будува за болна жена и прочее, там кашкаваления мъж няма да се оправи, ще си витае в орбита около идеята за жена и ще дава акъл).

Така че, не нечия железна психика, а жизнения опит и ежедневието на семейния човек с деца убива много излишни илюзии. Като ти дойде до главата и минат едни 15 години пак ще говорим и липсването на тоя и оня ще има съвсем различен характер (още по-илюзорен примерно )

Има нещо вярно. На 15г прочетох Брулени хълмове и тооолкова ги съприживявах, вълнувах се до степен да не мога да заспя... на 30г ги припрочетох и ме изнервиха с техните инфантилни щуротии. Не стига, че онези двамцата са сърби ме, боли ме, драго ми е, ами и отравят живота на сумати народ около тях

Е тъй де! На 15 бях "ох, аз го обичам, той не знае, сърби ме, боли ме".
На 30 - вече семейна.
На 50 се радвам на дъщеря ми, която вече премина "сърби боли периода" и има прекрасна връзка. Аз също.

Защо забравяте, че във дълготрайни отношения/ семейни двама души се градят един друг и си влияят на съдбата, живота, който живеят и бъдещето, което имат по всевъзможни начини.

Принципно жените са носители на т.нар. родови програми и формират типа на семейството, на мъжа си и децата си, ако са правилно конфигурирани и свързани.
Ако един мъж /мъж ли казах?/ отказва да се раздели с майка си и остава свързан с нея, няма шанс да се свърже с жена си по правилния начин и оттам тръгват едни житейски трагедии, които са с предизвестен край. И реципрочно- една жена, която държи тати за ръчичка и пее дитирамби в негова чест, ще доведе до същия резултат.
Това е хем кратка, хем дълга тема, която предлагам да не дискутираме в момента, но в най-семплия вариант е онзи виц за президента и жена му, които срещнали бившето и гадже на една бензиностанция и той я попитал дали си представя какъв би бил живота и, ако се е омъжила за него и тя отговорила, че тогава бензинджията щял да бъде президент.

Тоест, един мъж, женен за жена тип "Хикс", която е ресурсна, умна, амбициозна и прочее, след двайсет години брак с нея ще е мъж "Хикс". Успял, уверен, щастлив, заможен, елегантен, здрав и все още, даже много по-привлекателен от своята младежка верия.

Същият този мъж, обаче, ако е женен за мама, или жена "Игрек" след двайсет години в подобна погрешна конфигурация ще е мъж "Игрек". Няма да го описвам, можете да предположите, но със сигурност ще е със знак минус, поне за мен.

И в този ред на мисли, аз съм напълно наясно, че един мъж от моето минало, с когото имам някакъв сантимент на потенциална нереализирана евентуалност, щеше да бъде формат "Хикс", ако беше имал късмета да се обвърже с мен. И ако го видя след двайсет години във формат "Хикс", означава, че е имал благоразумието да избере жена "Хикс" за съпруга.

Всичко по-горе не означава, че успехът е само и единствено плод на правилния избор на съпруг/съпруга, има и много хора, които са реализирани правилно и сами  в различни други конфиргурации, освен семейни, но отново е тема на друга дискусия, тук разглеждаме интимни формати, така да се каже.

След последните мнения мога категорично да отбележа двата типа психика –
женската –
оцеляващата, стабилизиращата, градивната, здравословната, оптимистичната
и
мъжката –
сантиментиращата, търсеща убежище, утеха, оправдание, разруха, жертвеност, самосъжаление.
//
Мъжката психика е склонна на депресивност, травмираност, вкопчване в любовното разочарование и неосъщественост до върхове на романтичност и блянове. Или пък на отричане и заклеймяване (примерите ги виждаме).
Женската психика е гъвкава и адаптивна.
(Това не означава, че не ни боли, не се чувстваме наранени, слаби, нелепи или не ни липсват бивши на моменти ецетера слабости, а че ги преработваме по здравословен начин, за да сме пълноценни като хора, жени, личности, родители, партньори, любими, професионалисти и всякакви).
Това е положението.

Е, то тук, няма как да е иначе.

Бази, моля ти се.

Познавам купища дестуктивни, депресивни, пораженчески, страдающи и прочее женски типажи на мислене.
Даже в този форум, лично с теб сме участвали в десетки, да не казвам стотици теми с подобен уклон, в които се вижда потресаващо от моя гледна точка светоусещане, пораженческо мислене, синдром на жертва, синдром на доброто момиче  и прочее.
И само се опитай да прокараш идеята за себелюбов в малко по-буквална форма, ела да видиш какво става.

Особено самотните мъже без деца забиват много надълбоко в "тъмната страна". "Ах, аз горкия, дето Гери ме отхвърли пред 99та".

Впрочем, има и жени. Аз имам една позната, дето още жали за един, дето бяха заедно, когато моята дъщеря беше бебе. Целият свят й е крив.

Съгласна, Azzy, но аз отдавна съм приела, че подобен тип персони на себелюбов са по-скоро извън нормата, затова и не се впечатлявам особено от отхвърлянето им.
Коментирам да кажем устойчивите и отличаващи се женски потребителски профили тук. Както и мъжките такива.

Така е. Неуспешните обикновено си остават такива и след 50. Изключения са тези, които са положили големи и целенасочени усилия да станат по-привлекателни за другия пол (и пак не винаги се получава). Но за всички, 50 е след пика (възможния, не личния, защото ако лично си бил супер зле на 30, на 50 може да си по-добре, но на 30 си щял да си най-добре, ако не беше бил смотан). Така е устроен животът, не виждам драма. Човек е добре горе-долу да си отметне каквото му е важно до определена възраст, за на 50 да не се надява да наваксва с 20-годишни. Но ако не го е направил и не се опитва да компенсира, избива комплекси и сравнява със Сашо-плейбоя или Галена-Милфена, и на 50 може да си живее добре.

Има една много разпространено, но според мен грешно, схващане точно за възрастта - как след 40 г. колелото се завърта и по-затворените стават популярни, харесвани, търсени, последните стават първи и т.н.  Но животът не е устроен така. Общителните, лесно вписващите се, търсените продължават да са такива на всяка възраст, плюс това, че с годините набират скорост и им става все по-лесно. Такива са моите наблюдения. Ако някой има примери за популярни, търсени и избиращи изведнъж събудили се като изпаднали от въртележката и обратното - цял живот наборсучени гледали хорските връзки отстрани, но изведнъж светнали и станали център на внимание от другия пол и получили възможност да избират, да каже.

Такива резки промени при една личност по-скоро навяват за проблеми. И компенсации.
Последователността в живота е винаги успешна. И в любовта, и в работата.

Ал, аз много дълго време съм си преживявала раздяла,та не смятам страданието запазено само за мъжете.И колко мераклии имаш на опашката няма никакво значение,ако ти не изпитваш интерес към тях. Нагласата да страдам и да се чувствам"жертва" обаче, не е правилна и печеливша.Сякаш да отида на интервю за работа и като не ме вземат, 10 години да каканижа за най-прекрасната за мен длъжност и да не опитам друга.Щом в работата преодоляваме хиляди несгоди, защо и в личния живот да не е така.