За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

  • 15 877
  • 539
# 240
Сега какво да кажа - че това е отказ за поемане на отговорност относно грешната  самооценка и кофти избор и обвиняване на родителите? Хех, не съм терапевт, не го казвам.

Това, което бих си помислил в подобен случай и при свършен факт е - ако имах потенциал да се изрепча на родителите нямаше да съм на това дередже. Да съм имал. В другия случай - на подкрепящи родители, но човек с ниска самооценка въпреки това - бих си казал - ами направиха каквото можаха хората, аз като нямам потенциал да съм уверен в себе си със самочувствие кел файда.
И в двата случаи бих бил наясно, че нещо в мен не ми достига да преодолея спънката. Че не съм изкопал нужния потенциал. Също така бих добавил - аз искал ли съм да го нямам тоя потенциал - не, значи виновен ли съм, че го нямам - не. След което бих теглил една на цялото размишление.
Виж целия пост
# 241
Ех, ми пак ще се обадя, че разликите в това, което гледаме и оттам неразбирателството взеха да стават фрапантни. Вие гледате външни белези на потенциала. Ето например:
Всичко има значение - и дали си готин човек, и дали си реализиран, и всичко. Имай потенциал да бъдеш готин, писател, учен, откривател, изобретател, пък да видим колко от него ще реализираш, ако средата е срещу теб.
Няма да се реализираш в средата, но пак ще си същия човек, готин, с афинитет към писането и т.н. За това говоря аз - какъв си оставаш ти. Не колко ще успееш, това вече зависи и от средата, да. Но този същия с качествата по рождение на готин и еди какъв си, няма да стане брутален каруцар в другата си среда.

Не съм сигурна колко е готино да си готин поет в среда на брутални каруцари. За поета, де.
Обикновено хората се стремят да бъдат сред себеподобни, да надграждат и да се развиват в сферата, в която са добри, и полагат усилия в тази посока. За самия готин поет е по-добре да смени средата.
Виж целия пост
# 242
🔑
Виж целия пост
# 243
Simple Smile Човек се стреми да се впише в желаната от него среда.

В твоя пример с чупещите котешки гръбнаци релевантен е въпросът добре ли ти беше с тези хора, би ли прекарал живота си с тях, би ли отгледал децата си сред такива?
Виж целия пост
# 244
Не, бях с тях насила. Поетът в каруцарска среда също ще се стреми да я напусне и да намери себеподобни. Че то май няма по-добро доказателство, че не средата формира теб, а обратното.
Виж целия пост
# 245
Охо, какви изводи.
И семейството не ти влияе? Хич?
И се раждаш един такъв мъничък добричък гений и винаги си оставаш такъв?
На баба ти хвърчилото.
Някои хора май деца не са виждали и гледали никога, хм.
Виж целия пост
# 246
Simple Smile Така e. Всеки се стреми да бъде сред себеподобни и да му бъде добре, а не зле, да бъде себе си, а не мимикрия на нещо друго. Нито утайката ще бъде щастлива сред интелектуалци, нито обратното.
Относно влиянието на средата - ако поетът успее да бъде себе си на 100 процента сред каруцарите, бих се съгласила, че средата е с нулева роля. Но още не съм виждала такъв случай, все за обратни примери се сещам.
Виж целия пост
# 247
Ако бях гений въобще нямаше да се конфронтирам с жени, които харесвам като ум.
Семейството ми влияе, има някакви 5-10%, които са външно влияние формиращо ти светогледа все пак. Не е като без хич.

Цитат
ако поетът успее да бъде себе си на 100 процента сред каруцарите, бих се съгласила, че средата е с нулева роля. Но още не съм виждала такъв случай, все за обратни примери се сещам.
Защото в примера не си поета, а си част от средата му Simple Smile
Виж целия пост
# 248
Ще те улесня , за да  не се чудиш и да не се луташ в тъмното.
 Не съм бъг в матрицата, просто съм мъжко момиче , което мрази фалша и снимките, мрази да позира и да  качва кифленски снимки , просто защото такива снимки никога не си е правила , мрази да се държат с нея неуважително и мрази мъже, които гледат само външността, а след това те клюкарат с каква коса си и с какви дрехи си като  бабите пред блока. И понеже имам силно изразен индивидуализъм и принципи и ценностна система, които няма да променя, и съм човек, който поставя себе си и най-близките си /майка ми и сестра ми / на първо място - нали се сещаш... това  мъжете не ги кефи.  Grinning

Мда. Може ли инстаграма ти:)
Виж целия пост
# 249
Да допълня- повечето неудачници, който съм срещала, държат отговорни какви ли не неща за съдбата си. Гените, Господ, съдбата, майка си, баща си и кой ли още не. Използват фрази като "такава ми била съдбата", "Писано ми е било", "късмет нямам" и все в този дух. За успеха на другите същото- Пенка имала щастлив брак, защото имала късмет, Ганка била богата, защото родителите и я подпомагали, Иванка имала страхотно тяло, защото имала хубави гени и прочее.

Заставам напълно зад това наблюдение.

Успелите хора не вървят по широк и равен път, те също имат от всичко - и травми, и страхове, и провали. Но разликата е в отношението. Успелите хора търсят решение на проблемите, а неуспелите - търсят проблем за всяко решение. Звучи клиширано, но е самата истина. Като започне 40 годишен да ми говори за травмите от родителите си - абе човеко, добре, травмирали са те 18 (20) години, ами ти къде дремА следващите 20, та не ги отработи и излекува тия травми? Не дали родителите никакъв начален старт - ми що не си го изработи сам?

Аз съм от поколението, което завърши средното си образование в началото на деветдесетте. Тежки времена бяха. Имаше хора, с наистина лош старт, които заминаха за чужбина буквално с по 20 марки или долара в джоба. Миха чинии и коли, белиха картофи, чистиха тоалетни, после учиха, драпаха с нокти и зъби, и се изкачиха по социалната стълбица. Други заминаха да учат, но работеха на 1-2 места, до пълно изтощение, но... успяха. Много от тези хора в момента са средна, към горна средна класа в редица европейски страни, децата им се изучиха в добри училища, и колелото за тях се завърта нагоре.

Имаше хора, които останаха тук, и също успяха - с частна инициатива, с множество възходи и спадове през годините, но и с много воля и характер. Един от най-състоятелните ни познати има 3 фалита, през най-мрачниге "борчески" години са му взимали насилствено разработен и печеливш бизнес, и е оставал буквално на нула, но е започвал пак, и сега е на ниво, на което никой не може да го бутне.

Разбира се, че средата има значение. Но личното участие, мотивация и отговорност, са не по-малко важни.
Успехът е сбор от много фактори, няма "обречен на успех", няма и "обречен на неуспех".

Винаги като се заговори на тази тема се сещам за синовете на Цветелин Кънчев - учиха в скъп колеж в Лондон, приеха ги в Кеймбридж, единият е бил гадже с дъщерята на кмета на Париж. Върнаха се, забремениха набързо по една непълнолетна, и ги хванаха да крадат метал Close
Виж целия пост
# 250
А какво се разбира под успял? За успял считам човек, който е щастлив. Независимо от стереотипните постижения, кариера, семейство и т.н. Тоест ако те го правят щастлив и ги е постигнал - успял е. Но ако е щастлив по друг начин е не по-малко успял. Защото както и да го въртим и сучем, в дъното на логическата верига от причинно следствености всичко, което правим е, за да сме по-щастливи.
Виж целия пост
# 251
Цитат
ако поетът успее да бъде себе си на 100 процента сред каруцарите, бих се съгласила, че средата е с нулева роля. Но още не съм виждала такъв случай, все за обратни примери се сещам.
Защото в примера не си поета, а си част от средата му Simple Smile

Grinning Ох, да. Кой се оплакваше от ад хоминем...

Бернарда е написала много хубав пост за избора и усилията.
Виж целия пост
# 252
Само че казусът беше друг - за избиращите жени, които на 40-50 години внезапно отпадат от играта, а изгрява звездата на захлупените до 40-50-та си година мъже. Което никак не е така в реалния живот.

По-иначе казано, жените, които вече не се котират на пазара забелязват, че  мъжете, които допреди това не са им били в таргета, в същност са доста добра партия.
Точно това се случва в реалния живот.
Друг е въпроса мъжете дали ги смятат за опция.

А какво се разбира под успял? За успял считам човек, който е щастлив. Независимо от стереотипните постижения, кариера, семейство и т.н. Тоест ако те го правят щастлив и ги е постигнал - успял е. Но ако е щастлив по друг начин е не по-малко успял. Защото както и да го въртим и сучем, в дъното на логическата верига от причинно следствености всичко, което правим е, за да сме по-щастливи.


Иначе казано, ако от една жена махнеш всичко, което те самите смятат, че е ценно за мъжете , а именно , кариера, банкова сметка, образование и остане само външния им вид, отношението на мъжете към тях нама да се промени. Wink
Виж целия пост
# 253
Само че казусът беше друг - за избиращите жени, които на 40-50 години внезапно отпадат от играта, а изгрява звездата на захлупените до 40-50-та си година мъже. Което никак не е така в реалния живот.

По-иначе казано, жените, които вече не се котират на пазара забелязват, че  мъжете, които допреди това не са им били в таргета, в същност са доста добра партия.


Евфемизъм за компромис ли е това Grinning
То е същото като мъжете, които не се котират, внезапно да разберат, че и некотиращите се жени са доста добра партия. Вместо да чакат котиращите се да минат 40-50 г. с надеждата, че тогава задължително да ги огрее някоя от готините мадами.
Пълна загуба на време според мен, по-добре да се живее овреме.
Виж целия пост
# 254
Евфемизъм за компромис ли е това Grinning
То е същото като мъжете, които не се котират, внезапно да разберат, че и некотиращите се жени са доста добра партия. Вместо да чакат котиращите се да минат 40-50 г. с надеждата, че тогава задължително да ги огрее някоя от готините мадами.
Пълна загуба на време според мен, по-добре да се живее овреме.

Готина "мадама" на 40-50 ? Много реклами гледаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия