За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Аз не мисля така.

Убедена съм, че животът и съдбата ми зависи от мен.
Аз я управлявам, аз съм отговорна и аз заслужавам живота, който живея сега.

Да допълня- повечето неудачници, който съм срещала, държат отговорни какви ли не неща за съдбата си. Гените, Господ, съдбата, майка си, баща си и кой ли още не. Използват фрази като "такава ми била съдбата", "Писано ми е било", "късмет нямам" и все в този дух. За успеха на другите същото- Пенка имала щастлив брак, защото имала късмет, Ганка била богата, защото родителите и я подпомагали, Иванка имала страхотно тяло, защото имала хубави гени и прочее.

Имам съученичка. Астрални близначки сме.
Беше зашеметителна красавица като девойка и определено много харизматична.
Родителите и бяха доста възрастни, но много влиятелни хора от старата интелигенция.
Срещнахме се скоро. Разказа потресаваща история- разбрала е, че е осиновена, успяла е да открие родното си семейство, по-точно сестрите си, които майка и /биологичната/ е родила, след като се е омъжила и създала семейство, с които разликата им е незначителна във възрастта и почти нулева откъм физически данни, като близначки са.
И докато ми разказваше тази увлекателна история, аз се замислих над въпросното влияние на средата, възпитанието, образованието и прочее социални фактори за развитието на един индивид.
Моята приятелка е от онези жени, за които стана дума малко по-рано- красива, елегантна по онзи минималистичен европейски начин, old money, изключително харизматична, космополитна, умна и вече много богата, солидното наследство от родителите си го беше управлявала изключително добре и трансформирала в лично богатство, колкото и относително да е това понятие.
За разлика от сестрите и, които са останали в ниските социални прислойки и независимо от изключителната физическа прилика, която аз бих могла да намеря, защото сме приятелки от деца, разликата между тях мога да я дефинирам като пропаст.
Успехът, красотата, благоденствието, щастливите дълготрайни бракове, приятелства, бизнес и прочее са плод на дисциплина, упоритост, изключително добра информираност, определен мироглед и точно определени правила, които се следват, за да се стигне до там. Случайности на тази плоскост няма. Има закономерности.

Пациентите също носят отговорност за лечението си. Споделяме си я.
Опитваш се да се носиш безметежно по вълните на страданието, обаче потъваш като талпа, а най-нелепото е, че се опитваш да го вменяваш като норма.
В случай, че не се разпознаваш като пациент, оставаш си за коучинг. Все тая, но все пак.

Поемането на отговорност, особено за запознанства и връзки, има решаващо значение. На никого не му е паднала връзката на главата. Далеч сме от времето на уредените бракове. Сами си избираме всички връзки.
И сами си избираме да не влезем в такива.
И сами си избираме цял живот да жалим по някой въображаем образ.

Аззи, съгласна съм като цяло.
За последователност, старание и начин на мислене в живота.
Но аз съм била усърдна и трудолюбива от дете, както и желана и популярна в училище, каквото и да значи това.
Но това не ме е направило нито грозна и смачкана сега, нито кифла и замаяна от сегашното.
Това са много относителни и лични успехи. За някои се изразяват в парцалите и дали могат да си позволят всяка вечер вечеря и бар в милениум. За други дали могат да живеят по собствен протокол без да парадират. Щастието и личната удовлетвореност не ги свързвам с гламур задължително. Това е много фина материя и не мисля, че е достъпна за повечето хора.

Ех, ми пак ще се обадя, че разликите в това, което гледаме и оттам неразбирателството взеха да стават фрапантни. Вие гледате външни белези на потенциала. Ето например:
Няма да се реализираш в средата, но пак ще си същия човек, готин, с афинитет към писането и т.н. За това говоря аз - какъв си оставаш ти. Не колко ще успееш, това вече зависи и от средата, да. Но този същия с качествата по рождение на готин и еди какъв си, няма да стане брутален каруцар в другата си среда.

Казах ви, че няма да се разберем, защото да се съгласите с мен означава да омаловажите косвено положения труд да станете това, което сте. Всичко е нормално.

Дренке, мерси за диагнозата. Само не ми вменявай, че вменявам на някого нещо, след като сравняваме гледни точки. Не сваляй нивото до ad hominem, сигурно има и други начини да ме захапеш.

Да, разбира се, че това не са абсолютни стойности.
Това, че си била трудолюбива и усърдна като дете и в последствие те е оставило в лигата на шампионите, така да се каже.
Онези, за които аз говоря са другата категория, в чието житейско уравнение отсъстват въпросните навици.

Гламура е въпрос на личен избор, щастливите и успешни хора са предимно свободни и уверени в себе си. Дали ще живеят гламурно или не, те ще си преценяват.

Демек, всичко ми се е паднало защото аз съм аз? Пък може и така да е. Като тегля чертата, е хубаво. Благодаря на Вселената. Амин.

Не мога да се съглася с Вяско, че "хората" отричат колко важни са даденостите, защото не искат да омаловажат труда си. Не че няма такива случаи, а че това е правилото. Аз например веднага ще омаловажа моя - със сигурност съм си дала много по-малко зор от други хора, просто защото ми се отдават определени неща. Но все пак съм положила и доста труд, иначе щях да съм много по-назад. И двете са нужни, едното без другото рядко е достатъчно. Но пропорцията варира, както и различни потенциали си взаимодействат различно с различни среди. Лошата среда може да мотивира някой и смачка друг. Добрата всъщност, също.

Колкото до популярни, бляскави и не знам си какво, никога не са ме интересували и не ме е интересувало да съм сред тях. Тея глупости с алфите пък са ми абсолютно смешни. Човек е каквото е и ще бъде оценен в средата, в която се вписва. Не ми е зор за нищо друго, а ако трябва да се правя на нещо, значи просто не съм това нещо. Нямам интерес към такива напъни.

Разбира се, че си вложила труд, за да ошлайфаш и реализираш даденостите си, Лъвице. Аз имам предвид, че дълбоко в себе си, в същността си, ти нямаше да си тотално друг човек, дори попаднала в друга среда.
Потискаща те среда евентуално би те спряла да развиеш и блеснеш с най-доброто от себе си. Обаче основните качества, това, което наистина те прави теб тук и сега нямаше да е кой знае колко по-различно. Нямаше примерно емпатичност и състрадателност да се обърнат в злорадство и завист. Защото  даденостите по дифолт ни формират независимо от средата. Просто с шлифовката на добрата среда формират по-изразително.

Vqsko чете избирателно, струва ми се. Даде му се пример с осиновено дете. Казах, че аз имам същия случай.На 50+ отиде да види "родата по произход".Върна се с насълзени очи от благодарност, щото в оная, другата среда щеше да е женена на 16г. и с 3 деца под мишка (българи са, де). А тази и familia и даде възможност да учи, пътува и живее без задължението женена до гроб. Та аз например много добре се развивах първите 25години-всичко с лекота ми се отдаваше. Точно за това като се сблъсках с живота яко се депресирах, щото труда го имах, ама упоритността и постоянството -не.И като провала ми беше чужд, звучна беше плесницата.Ама гледам какво мога да поправя напред.Нелсучайно и при темата с възпитанието на децата казват,че след 12г.въраст средата е определяща.Та толкова за потенциала и неговата съдбовност.

Да, разбрах какво искаш да кажеш. Може би е така, но не на 100%. Много пъти съм била на кръстопът и съм избрала да бъда едно, а съм можела да бъда съвсем друго. Наистина съм можела и щях да съм тотално друг човек. Но предполагам не само самият избор, но и фактът, че изобщо съм имала избор, може да бъде отдаден на качествата ми. Предполагам някои хора изобщо нямат потенциала да имат избор.

Ехе, чак частично разбиране имаме яко.
Лъвице, мога да продължа моята логика и да стигнем до изборите, защо са такива и как всъщност са следствие на същите тия дадености. Човек е най-най-вече функция на устройството си.
Но няма (да забивам още) и да си развалям "успеха". Мерси.

Летяща, чета всичко, но какво да оборвам пример по пример, нещата са принципни. Средата може да те ожени насила, може да ти промени живота, да те убие с камъни. Но не може да те репрограмира към нещо тотално различно в дълбочина. В примера на Ази сестрите са имали тотално противоположни животи, но бих се обзаложил, че не са чак толкова различни като характери.
Плюс това самите деца на едни и същи родители могат да носят различни първоначални настройки.

има примери и с роми, които,попаднали(преди затвора)на хора и станали лекари,инженери, телевизионери, постове във външно мин-во итн. Живота постоянно предлага възможности-може да не са идентични, но възможности-избора е твой дали ще се възползваш.Всеки ден можеш да преобразиш себе си, но се иска воля и смиреност.А и честно да ти кажа, пред посредствените връзки, самотата предлага къде-къде по-изпъстрен с приключения живот.

Демек, ако имаме хубав потенциал ще си изберем хубави/не красиви/ партньори и възпитанието на родителите ни няма да ни повлияе? Тц, не съм съгласна.
Познавам много хора, с прекрасен потенциал, смачкани от родителите си и вследствие на това избрали кофти партньори.
И аз в този кюп. С години смятах, че не заслужавам, няма да ме поиска, твърде "малко" или "много" съм за някои доста свестни мъже.

Означава точно обратното.
Получаваш правилен компас в живота и си знаеш стойността.