За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

  • 15 870
  • 539
# 450
Тъй, аз за мнения 429/434 отнасях нещата -  че здравите псих. индивиди могат с години да се измъчват и че драма, страдание и мъки има и без съществени личностни дефицити. Нямаме срокове 2-3 години, няма как да се поотупа и да продължи, по-вероятно е такъв да направи срив след 40-тата година.

(п.с. не знам за емпатията, но аз никъде не съм се ядосала. Даже по принцип в бг-мама имам 0.1% мнения с някакъв яд)

Пиис : )
Виж целия пост
# 451
Тук и с двете съм съгласна.
Лично аз се имам за човек със силна психика, което не ми попречи да се измъквам 1,5 година от адикция към меко казано откачалка-гадже. Минах през всякакви гами на чувствата. Амплитудите – чудовищни. Тресях се като наркоман по време на абстиненция, опитвайки да не се връщам към въпросния. При условие, че от една страна съм супер осъзнат и мислещ човек, от друга – чувствителен и страстен. Та битката на разум и чувства са си съвсем реални случки от живота. Срокове няма, но има адаптивност и здравата психика винаги намира съхраняващия за нея модел и начин.
Виж целия пост
# 452
Не познавам човек, който да си мисли, че е с болна психика, дори да е с такава.
Виж целия пост
# 453
На себерефлексия не е способен всеки, да.
Виж целия пост
# 454
Пак бъркате понятията, психическата устойчивост няма общо със способността да се влюбваш и разлюбваш. Сега че някои хептен откачат при любовни драми е факт, но по начало са си предразположени към такива неща. Способността да се влюбваш е част от сексуалността, което си е отделен дял от човешката психика, при едни е слаба и карат от цвят на цвят, при други е нормална, при трети е по силна и трудно се откъсват като захапят, така да се каже.
Виж целия пост
# 455
Напротив, късането е съвсем пряко свързано с първичния страх от изоставяне, така че си е баш психическа травма като по учебник.
Виж целия пост
# 456
Тук и с двете съм съгласна.
Лично аз се имам за човек със силна психика, което не ми попречи да се измъквам 1,5 година от адикция към меко казано откачалка-гадже. Минах през всякакви гами на чувствата. Амплитудите – чудовищни. Тресях се като наркоман по време на абстиненция, опитвайки да не се връщам към въпросния. При условие, че от една страна съм супер осъзнат и мислещ човек, от друга – чувствителен и страстен. Та битката на разум и чувства са си съвсем реални случки от живота. Срокове няма, но има адаптивност и здравата психика винаги намира съхраняващия за нея модел и начин.

Това си Е абстиненция.
Малко препратка към другите теми за невъзможните, насилниците и наркоманиите и зависимостите, но това е точно равиване на зависимост и твърдят, че е сравнима с абстиненция от тежки зависимости.

Затова се завръщат към насилници, фрикове, нарциси и психопати, не знам този към кои се числи точно, но е някой от тези.
Ако не си със здрава психика, няма измъкване от това. Браво на теб!

Тъй, аз за мнения 429/434 отнасях нещата -  че здравите псих. индивиди могат с години да се измъчват и че драма, страдание и мъки има и без съществени личностни дефицити. Нямаме срокове 2-3 години, няма как да се поотупа и да продължи, по-вероятно е такъв да направи срив след 40-тата година.

(п.с. не знам за емпатията, но аз никъде не съм се ядосала. Даже по принцип в бг-мама имам 0.1% мнения с някакъв яд)

Пиис : )
Убий ме, обичам те Simple Smile
Виж целия пост
# 457
Пак бъркате понятията, психическата устойчивост няма общо със способността да се влюбваш и разлюбваш.
Съгласна съм. Човек може да си страда, сънува, поплаква вечер за стара любов и да живее абсолютно нормално и продуктивно, да се радва на живота, да пътува, работи, среща нови хора. Ама що една година страдал по гадже за шест месеца?Формулата е продължителността на връзката + годините на двамата, делено на…
Обаче друг ще изпада в делириум, ще се ревнуват с голямата любов, ще си вдигат скандали, ще плачат и после ще се сдобряват, ще се бият и е*ат, но когато скъсат ще им мине за три дена, защото са психически стабилни… Мда…
Виж целия пост
# 458
В коментарите основно ледени кралици, които явно не могат да изпитват никакви чувства, или поне така твърдят.
Явно трябва само да мразим или най-добре пълно безразличие , че да изглеждаме още по-твърди, щастливи и успешни!
Човек да не сподели нещо свързано с чувства  по отминала любов!
Виж целия пост
# 459
А, не.
Лично аз нямам проблем с хората дето тлачат.
Времето и животът си е техен. Щом разполагат с безкрайност, мен не ми пречи.
Виж целия пост
# 460
Съгласна съм. Човек може да си страда, сънува, поплаква вечер за стара любов и да живее абсолютно нормално и продуктивно, да се радва на живота, да пътува, работи, среща нови хора.
Скрит текст:
Ама що една година страдал по гадже за шест месеца?Формулата е продължителността на връзката + годините на двамата, делено на…
Обаче друг ще изпада в делириум, ще се ревнуват с голямата любов, ще си вдигат скандали, ще плачат и после ще се сдобряват, ще се бият и е*ат, но когато скъсат ще им мине за три дена, защото са психически стабилни… Мда…

И да има нова връзка. Wink
Виж целия пост
# 461
Не познавам човек, който да си мисли, че е с болна психика, дори да е с такава.

има ли някой с нормална психика Simple Smile
Виж целия пост
# 462
За нищо не съжалявам в този живот. Едното е било съдба, другото урок. От всичко съм научила нещо за себе си. Благодарна съм. За осъщественото и неосъщественото. Има смисъл във всяко.
Виж целия пост
# 463

Няма нужда да ми благодариш, добре дошла си Simple Smile
Виж целия пост
# 464
Нито едното. Напоследък приех философията, че с бившите осъществени и неосъществени съм се срещнала в някакъв момент в миналото, в който моята личност е била на такова ниво, че е имала нужда от тях, но вече съм израснала и нямам нужда от тях повече.
Чудесни отговори от всички вас, скъпи и мили дами! Много откровеност прочетох и ме впечатли всяка една от вас със своята интерпретация. Имайте прекрасен уикенд!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия