Например - поради някаква своя си причина - незрялост най-вече и произтичащите от нея страхове, опасения и глупост, човек решава, че въпреки взаимните симпатии, трябва да прекрати отношенията с отсрещния човек. Да речем единият гори, луд е по другия, който пък не, че е незаинтересован, но е флегма, трябва му време, а дотогава френдзонва. А нашият не издържа така...Оф ама и аз....няма как да го обясня това на хубава жена, на която усилията й са в посока да отсява мъжете, а не да ги впечатлява. Все едно да се опитвам да пресъздам концепцията за жажда на някоя риба. Това не е снизхождение, напротив, безсилие е. Замислих се какви конкретни грешки прави такава жена, не се сещам за хем сериозна, хем да не мога да я оборя и аз. Засега.
Ако един или двамата са незрели, дори да не бяха направили конкретната грешка, връзката едва ли щеше да просъществува. Та разбирам за какво може да се съжалява в такава ситуация, но е безсмислено. За мен има много по-сериозни грешки, за които може да се съжалява, но пък за някой да стъпи толкова накриво, значи пак не е бил готов. А пък човек узрява благодарение на грешките си, та без тях, никога нямаше да е човекът, който трябва да бъде, за да може да изгради нещо здраво и сериозно. Накратко, трябва да приемем, че някои хора са в живота ни само за да бъдат стъпала.
