За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Абе хора за какво изпадане говорите-виждам постоянно и мъже и жени, след 40г. да си намират половини или както там му викат. Аз не съм била от най-популярните, но не съм се и депресирала от което. Търсила съм това,което мен ме вълнува и слава богу, отвръщало ми е.Нямам потребност от 1000 лайка в инстаграм, за това и го нямам.
Много е важно човек да установи какви качествени липси има и как да ги компенсира.Изпаднали лелки и вмирисани чички сред хората с интереси и добра професия ня-ма. Скоро се запознах с една мандама на 44г., която спокойно слага всички 20 годишни в малкия си джоб, а няма нито 1 корекция-топ е!

Може. Има много читави хора и интересни, които са саможиви. Но това не изключва, че интересните и харесвани са скучни или повърхностни.

Абе какъвто си - такъв си. Пускаш се на мегдана, пък все някого ще уловиш. Съвсем възможно е - правилният човек.

Красивите и популярните и сега са си красиви и популярни, не знам кой над каква общност и ареал има поглед, но категорично повечето ми примери за такива са в положителния спектър и до сега. Конкретни примери мога да дам много, жалко че форума е анонимен.

Това е привнасяно от литературата, че суперкрасивите и успелите го закъсват по някое време. Не обичам аз тоз провинциален прочит на жЕвота.

Точно така.
Раждаш се и по рождение получаваш магистърска степен, говориш няколко езика, обличаш се като модна икона, танцуваш танго, имаш тяло на модел и брак за пример.
Гени, какво да се прави.

Е, много ясно. Няма смисъл да се оформиш почти идеален в деня преди да ритнеш камбанката. Трябва да се живее навреме, с каквото имаш, с това.

Ще кажа нещо с ясното съзнание, че никога няма да се приеме от човек тип "алфа". Защото му отнема от чувството на удовлетворение, че животът му си е негово постижение.
Съответно, ти няма да се съгласиш. Но аз го вярвам.

Да кажем, че те разменят още като бебе в родилното. Ти си бебе и попадаш в тотално различно семейство. Отглеждат те други хора, други характери, друга култура ако щеш. Естествено, че външната среда ще те оформи различна от това, което си сега.....Но вярвам, че в същността си разликата ще е малка. Фина настройка някаква. Сърцевината, това, което те прави ти, която си днес - това ще ако не същото, то много близо до сегашното ти аз. Ти не се самосъздаваш от нищото, а си (приблизително) копие на хората, живели преди теб. Вярно, че има безброй фактори, които случайни събития и среда да шлифоват или отключат особено докато се формираш като личност, но в крайна сметка няма да станеш нещо коренно различно, от това, дето ти е заложено като информация още от ембрион.
Та на второто изречение горе - как и за какво си ползваш потенциала, хайде да кажем, че не го ползваш, пропускаш. А защо, ако би ти бил полезен? Защото не си могъл (минаваме по принцип сега, затова м.род) да го развиеш. Искал си, но нещо надмогващо теб те е спряло. Или пък даже не си знаел, че имаш такъв потенциал, не си могъл да го и видиш. Ами тогава какво излиза - не си имал потенциал да си освободиш потенциала. Не си имал потенциал да си видиш потенциала. Ами е*ем ти и потенциала, тогава.
Пак казвам - тази предопределеност в какво ще се превърнеш е омразна на хората, които се считат за успешни, защото им отнема от постиженията. Все едно са били програмирани да ги постигнат, а не са си лично техен успех. Затова не очаквам съгласие, само давам моята гледна точка.

Ох, изморих се.
Щях да го мисля, ако бях с друга среда.
Ето тук е разликата – хората тип алфа не се тюхкат никога за нищо. Те оцеляват и са алфа въпреки средата.
НИщо лично, опитвам се да обясня нагласата за живота и начина на мислене.
Опростяване.
Тушираш всички компликации и ги свеждаш до важното/значимото.
И действаш.

За мое огромно съжаление имам известен брой примери на жени (и по-малко на мъже) от моето поколение, които имаха потенциал, но семействата им или нямаха пари, или разбиране за необходимостта от образование и подкрепа.
Така че потенциал, потенциал... но без мрежа за подкрепа и подходяща среда не става.

Ема, не говорим за потенциал да станеш професор, а да станеш готин човек.
За това не се изискват милиони левове, а добри хора и подходящо възпитание. Да те научат да обичаш, да си обичан, да имаш ценности, не е важно да имаш милиони, а да имаш душа. И пак не е сигурно.
Свидетел съм и обитавам среда на да кажем доста успешни и богати хора. Те в никакъв случай не бих го нарекла, че са осъществили потенциала на децата си, но има сред тях и много харизматични и интересни персони.
В това беше поантата – че не винаги средата е достатъчна да се разкрие нечий потенциал, а това зависи от самият човек. От неговите избори и решения.

Според мен пропорцията потенциал/среда е по-близка до 50/50, отколкото до 80/20 (или 20/80 съответно). Иначе аналогично на Вяско мога да кажа, че ненаправилите нищо с потенциала си се успокояват, че не е имало какво да направят. Вероятно съществуват хора и в двете хипотези, както и много извън тях. Точно колко ще повлияе един потенциал и една среда понякога зависи и от това точно какъв/колко е потенциалът и каква/колко е средата. Не е праволинейна формула със сигурност.

Няма лошо, даже най-добре когато човек изобщо не ги мисли нещата.
Само, понеже не го завърших съвсем, да си допиша извода  (Дренке, моля, ти не чети) -  нямаме вина за провалите си, нито заслуга за постиженията си.
Айде, починете си от мен най-после.

Всичко има значение - и дали си готин човек, и дали си реализиран, и всичко. Имай потенциал да бъдеш готин, писател, учен, откривател, изобретател, пък да видим колко от него ще реализираш, ако средата е срещу теб.

Иначе и да станеш професор не се искат чак милиони левове, но подкрепяща среда - със сигурност.

Вяско, е как да нямаме.
Нали това написах.
Тънката граница е в ИЗБОРИТЕ. Личните.
Имаме вина и за провалите, и за постиженията си.
Особено хората с потенциал.

- Господин професоре, вярно ли е, че биете жена си?
- Абсолютна лъжа! Не съм никакъв професор!

Вяско, вярно е че човек много може да тегли от семейството си и това да го закопае, НО като човек, учил изкуство ти казвам "таланта е 10%, а труда-90%.Сиреч потенциала играе роля, но най-голямо значение оказва да осъзнаеш къде грешиш и да се промениш. И го казвам като не смятам себе си за Алфа и, че съм реализирала живота си по най-добрия начин.Но не се самосъжалявам, а гледам какво мога да променя.