За кое съжалявате повече - за бившите или неосъществените любови?

Емма, казваш, че си виждала само примери на хора, които не са успяли да бъдат себе си на 100%  в каруцарска, тоест кофти за тях среда. На което отвръщам, че не си на тяхно място да знаеш колко процента са себе си. Няма ад хоминем.

Характер, ум, чувственост....тия неща не се променят кой знае колко, затова и отношението на мъжа, ако тях е харесал, няма да се промени. Другото какво е, връзка по сметка?

Моята теория е, че хората се променят. Особено младите хора във възраст за връзки. От 14 до 34 /примерно/ са 20 години, за които човек се променя и се променят вкусовете му за партньорите. Така че човек, в когото си бил безумно влюбен на 14, на 24 може да ти се види тотално неподходящ. Не че човекът е нещо лош, просто ти си се променил и това е животът.

Всички се променяме, но всеки човек има вроден потенциал, който може или не може да надскочи.
За всеки живот може чудесно да се приложи ефектът на пеперудата.
Едно малко обстоятелство може да доведе до различни събития и да ти се случат различни неща, с различни хора. Ти пък да ги отиграеш различно и това да те направи различен човек.
Затова – в настоящето му е майката.
Който иска да си кеси и жали по отминали еуфорични моменти.
Аз лично време нямам да губя сегашните такива.
Не че нямам много такива от миналото. Но ги държа в библиотечката на мозъка си и ги вадя само в такива дъждовни и мрачни дни под одеялцето. За по 5-10 минутки и айде, обратно.

В същност, темата е точно за това, а именно, когато "сега" естанало "тогава".
Ако не пропускаш "сега" няма да съжаляваш след време, че "тогава" е трябвало да постъпиш по различен начин.

За жалост в живота ми преобладават обратните случаи.

И не, че толкова съжалявам, но просто ми се иска да получа отговор за причината .
Такъв обикновено няма.

Вяско, може потенциалът да е основата, но точно средата го развива. Тоест няма как да кажеш, че независимо от средата, дадения човек няма да се промени. Просто няма да се промени по същия начин, както друг човек с друг потенциал.


Или... Като им е паднало нивото, вече са преценили, че са на едно с въпросните мъже

Принципно интелигентните хора успяват да се впишат във всяка среда особено ако са попаднали принудително в такава както е случая с поета в казармата. Но има една забележка, проблемът в този случай не е в интелект сред простаци, а че му липсват умения как да се държи в такава среда понеже в повечето случаи такива растат в силно изолирана среда от интелектуалци и им липсва контакт с хора от други социални прослойки. И съответно веднага го взимат на подбив и му стъжняват живота. Иначе ако знае как да поставя на мястото всеки дето му се перчи и умее да се бие, не го е страх, въобще няма да има проблем с това, че е поет.
Общо взето това е масов проблем на децата монтесорита, дето се гледат като в саксия и дори без казармата и простаците, само сблъсъкът с реалния живот ги вади от равновесие някъде като навършат пълнолетие

Е, дайте да ги погребем хората над 40.
И да ги изпратим да копаят домати на село и да гледат внуци.
Ужас.

Истината е, че има огрухани индивиди на 40-50, има и топ.
Никога не съм приемала хората на база предразсъдък години. Нито като 20-годишна, нито сега.
Срещала съм и срещам всякакъв тип хора – и младолики, поддържани, с жива душа и поглед над 40. Както и умрели риби на по 24-30 с вид на чичо-дядко, жени също олелчени.

Огрухани лели и чичовци, няма значение, важното е да са с добри души.

Разбира се. За приятели и като човеци несъмнено.
За гадже, съпруг – за мен е важно да не са. Всеки с вкуса си.

За неосъществените поради независещи от субектите причини,може би съжалявам.

Нищо не ти вменявам, просто ти пояснявам, че разсъждаваш примитивно и се оправдаваш непрекъснато  с някакви външни сили и влияния. Животът на човека преплита три направления,  следователно - ако ти си готин, но нереализиран социално (в средата си), то не си оставаш същият готин човек. Доказват го и науката, и практиката. Твоята гледна точка за готин не е обективна, поради свърхтясната рамка, в която си се наврял, за да философстваш на парче.

Айде пак.
Дренка, за нищо не се оправдавам, защото не става дума за мен. Ти се вкопчваш в това кой е насреща, отказвайки да погледнеш на ниво идея. Пък ако там съм в грешка, принципна, като искаш посочваш защо и къде, бих се вслушал. Вместо това имаме ти си такъв и онакъв...и после аз съм бил примитивния.

За мен пък твоето любимо насаждане на отговорност и вина за качество Х е елементарно, освен че някой такъв четка себе си, че е ментор.
Или хайде, да кажем, че по тоя начин ще накараш някой да се стегне в ежедневния си живот, да вземе да действа насериозно по някаква задача, помагайки си, чисто практично полза има. И дотам. Но аз разглеждам много по в дълбочина, какви са причините някой да стигне до (примерно) нужда от помощ и мога да видя, че нито си ги е избирал той, нито зависи от него, че му се е паднало да е какъвто е. Ако щеш на ниво биохимия на мозъка още.

Та това, за което се хващаш е много късно по веригата на процеси, които формират изборите и решенията ти. И там като обясниш за отговорностите ще мотивираш човека да направи нещо,  ми хубаво. Само дето става дума не за това. А за безкрайната поредица процеси между ушите, които водят до някакво желание или друга мотивация да направиш избор, след който предприемаш решение и действие и вече на макро ниво стигаме до да речем нещо, което тълкуваме като провал....и че тя не зависи от волята ти.
Тоест - ти примерно си каквато си - защото си направила съответните избори съобразно твоята воля. Обаче избирала ли си да имаш всички тия настройки и невронни комбинации, на които волята ти е следствие? Или още по сбито - правиш избор, за да постигнеш нещо, което искаш. Защо го искаш - тригер ти е някакъв, емоционален, носи ти удовлетворение и т.н. Не избираш обаче какъв да е тоя първоначален триер. Даденост е,  следствие на устройството ти. С изборите на разума си го следваш. Следваш каквото те влече, не избираш защо да те влече именно то. Предлагам да си гледаш света и анализирането му на твоето макро ниво и да приемем, че няма да се разберем.

Vqsko, от дългия ти пост мога да кажа следното: всеки човек може да има някакви липси от родителите и не дотам добри карти, но как ще ги изиграе зависи лично от него. Ляга и почва да се депресира или поглеждаа успешните хора и се стреми да бъде като тях.Вместо цялото това задълбваване в дълбокото, сложи някоя casual-smart дрешка и иди в някой бар-там жени достатъчно.Гледаш кои те заглеждат и хващаш някоя.Проба-грешка му е майката-не писане на трактат що преди 20г. биохимичния ми избор не се е оженил за мен.

Летяща, на мен ми е интересна темата. Обичам да разсъждавам защо човек е какъвто е. Обичам да анализирам причините.
Това явно се приема като слабост и води до снизхождение и подигравки, сякаш аз търся помощ. Ами...какво да направя в такъв случай. Не било писано да стане дискусия.