С какво ви дразнят свекървите? - 169

Чак след като родих осъзнахме наистина колко имаме нужда да помага някой. Не всекидневно, де. За един месец и ние не бихме изтърпяли.
Първия месец ни беше такъв филм, така напрегнати бяхме, че свека като дойде да гледа бебето за едно събитие, което имахме с ММ, после я помолих лично аз да остане още, та една седмица поседя при нас. Даже се извиних на ММ, че докрая на седмицата ще имаме още един човек вкъщи.

И двамата с Мм се бяхме зарекли, че никой няма да идва, няма да спят при нас, дъра бъра, всички си преглътнахме егото и сега веднъж в месеца идват за по някоя вечер, даже майка ми сега ще идва, успяла още една вечер да си освободи (тя е на смени), вика мислете какво ще правите събота вечер, свободни сте.

Аз имах дата за секцио и си представяхме с ММ как в събота вечер ще дооправим всичко, каквото беше останало, за да може в понеделник да ида в болницата, ама бебето други планове имаше и рЕзко ни дойде паниката. Казах на ММ да викне майка му да му помогне, тъй като той и на работа и отделно всеки ден идваше до болницата и търчеше до магазини, аптеки, от вкъщи неща да ми носи. Мен ме изписаха няколко дни по-късно, аз предложих майка му да остане дотогава плюс още една вечер, защото леля му дойде на домашно посещение (тя й е личен лекар на бебето) и да си тръгнат заедно. Посрещнаха ни вкъщи много топло, всичко беше под конец, каквото бях заръчала всичко беше направено, имахме хубава украса, свека беше направила пита с името на бебето, имаше сготвено, почерпки. Първоначално ми беше много тегаво, аз с нея не съм прекарвала толкова време, ама тая жена ми помагаше като се цедя ми пълнеше шишетата за бебето, миеше помпата, готвеше, чистеше.
Както бяхме много наострени да идва някой, така още първия месец като имахме събитие с него, уж за една вечер да дойде свека ама си измолих още няколко вечери и остана 7-8 дни. Тия вечери бебето беше при нея, през деня излизах като ми се излизаше, успявахме да си вземем глътка въздух и спокоен сън вечер презаредихме батериите. Само че бяхме с точни граници и ние и майка му.
Мисълта ми е да не се пренавивате предварително колко зле ще е, че може ако всички страни си изиграят картите правилно, да излезе изгодно за всички. Сега като дойдат или ние като идем при тях, от вратата хвърлят чантите, мият ръцете и ‘айде на баба внучката’. Ние с ММ се пръскаме като хлебарки 😃

Точно това е подкрепа, а не обвинения и очаквания.

Понякога е най-добре да си замълчиш или да кажеш просто едно "Ей, много тъпо. Но ще стискам палци да стане" и повече никога да не подхванеш темата. В случая не е бил за лошо коментарът, но не е много на място.

За сръдливите баби - ама хич да не ви дреме. Нито моите родители, нито свекървите имаха билети преди да се роди бебето. Като се роди, си се прибрахме вкъщи  видяхме как са нещата и ги поканихме. Едните бяха тук за месечинката за близо две седмици, а другите май също за седмица около 40тия ден. Но преди това вече знаехме как да бъдем семейство от трима с куче и се научихме да се организираме сами.
Такива неканени гости не ми харесват. Добре, че нямаме сръдливи в семействата, че да ми вгорчават живота.

А защо изобщо обсъждате как ще раждаш? Това се обсъжда с лекаря, уведомява се мъжа и се клюкарства с близка приятелка. Изобщо, голям зор да сте си близки със свекървите и после олеле, що така стана. Ами според някои хора, след като сте си близки, значи ще ви е приятно да изкарате незнайно колко време заедно.
Ако не искаш да ти се бъркат, слагаш границата малко по-далече и внимаваш какво споделяш.

А за другия казус, има далеч по-уместни начини за реакция, определено това е доста грубо. А за сръднята, че не сте казали - ами да си се сърди, много важно.

Според мен свекървата е искала да ги успокои, но така прозвучало е малко тъпо. Можело е да каже: "Виж сега, сине, случва се понякога, никой не е застрахован. Обичайте се, подкрепяйте се, за щастие живеем във времена, в които медицината напредва ежедневно, дано стане. Но пък и да на стане, важното е да се обичате и да сте щастливи"
Иначе за бременната - гледайте си бременността и раждането, после бебето, не си хаби нервите, но се отстоявайте. Кажи "Казахме, че засега не искаме помощ, ако има нужда - ще се обадим". И така всеки път.  А и в този случай не затрупваш пътеката една към друга, защото животът понякога е к.ч.а и едно рамо от нея би ви било от голяма полза! Радвайте се на бебето, но и не забравяйте, че тя му е баба и се опитайте да я вкарата в живота не бебето, макар и дистанционно (щом е в чужбина, екстра). Живеем в ерата на технологиите.

И за мен изказването е грубо, при положение, че медицината е толкова напреднала плюс, че доста хора имат деца и чрез сурогатно майчинство.
За кръщаването на бебето на свекървата, просто не разбирам този зор. Моята също имаше претенции за името на второто ни дете, но като чу, че ние вече го бяхме решили, спря да дудне. Не стига, че името ѝ е остаряло и изобщо не нормално някой да си кръсти детето така в наше време, то и тя се прави на луда, вместо да си го признае…
Някога, ако поискам да кръстят дете на мен, нека ми се стовари тежка саксия на главата от някъде, че да се освестя. Това ми е най-дразнещото и нахално нещо някога, което близък може да поиска. Бебето си е на родителите и те си решават. Ако евентуално някой кръсти дете на теб, то тогава се радваш, ама не и да се налагаш за неродено дете… толкова е отблъскващо. И да кажеш, че тя нещо ще помага и ще го гушне, целува, ми не, то я е страх да го пипне, страх я е от това и онова, тя деца гледа само на снимка.

Ами точно тук е ролята на майката да каже от какво има нужда от помощ. Като бебето спи ще каже "Виж, не съм спала цяла нощ, бебето тъкмо заспа, ще легна и аз да си почина, пък ако можеш да ми помогнеш като сготвиш и измиеш чиниите - супер. Пък като се събудя и го нахраня си поиграйте!

Мисля, че финансова подкрепа се има предвид, нали свекървата им давала пари.

Малко са свекървите, които истински помагат, като на Азара. Моята просто пречеше и беше още един човек вкъщи, който да обслужваш. Нито е готвила, нито е гледала бебе, нито е чистила. Затова и с второто дете не допуснах да идва който и да е вкъщи.

Спокойно, моята беше толкова ужасена да не я помоля за помощ, че не е и помисляла да дойде. Толкова я беше страх да не поискам нещо, че беше направо забавно 😁.

Най-хубавото, което прочетох са свекървата на питащата съфорумка е, че е в чужбина. Ще се натресе сега ако не я отрежете, но после няма. Или поне не често, уикенда примерно.

Абе и моите свекърва и майка не се спират като са вкъщи. Като принцеса ме гледат всеки път като съм тук. И с детето играят, и готвят, и чистят. Но толкова хора в една къща не става дългосрочно. Особено пък с ново човече вкъщи, дето не си го опознал още и се чудиш какво иска сега. Колкото и да са добри отношенията, появяват се дразнене и раНи дребни търкания, които се трупат.

Това е нож с две остриета. Може да бъде повод/причина за по-дълги гостувания, та...

Аз имам , той почти
Ние границите сме ги поставили вече сигурно 3 пъти става въпрос за въпросното гостуване и имам чувството все едно свекървата се опитва отново и отново да ни промени решението.

Какво да направя, просто и двамата мразим някой да ни се сърди без причина, аз лично не смятам да отстъпвам, защото смятам че имаме право , но в същото време не искам по възможност да има такива детински цупения по въпроса.

Аз не искам да съм принцеса и много мразя някой все да ме пази и да "помага".

А иначе дори предложихме да остане колмото иска в празния 3стаен апартамент който имаме и никой не живее там, но това отключи сърденето... Все едно се очаква да пожелаем да живее с нас и й е неприятно, че не сме очаровани от идеята ...

Че вие  имате опция, и пак да кажа, голям страх от сърдене, нямат проблем да се сърдят.