С какво ви дразнят свекървите? - 169

Вие па голяма тревога някой да не ви се разсърди. Нека се посърдят, ще им мине и ще допълзят да се оправяте. То трудното идва после как да се отстоявате.

TheSickn3ss, не сте малки деца, че да ви е страх, когато някой ви се сърди. Не се хващай за думата "страх", говоря принципно.

За моите години, в които съм родила и дете държа да отбележа, което вече е тийн, все още не съм разбрала защо на двама здрави, прави родителя им е нужна "помощ".

Да, май просто ще трябва да приема че ще има сръдни.

Иначе малко ме е страх да не се пречупи ММ, защото това ще значи да се поскараме, а ето това вече не искам да става точно сега
Но просто отказвам да приема някой да ми се мотае 1 месец в апартамента.
Лошото при мен е, че като почна спор ставам много зла и излизам малко извън контрол :p

И аз съм на това мнение за помощтта
Нито ми трябва акъл за гледане, нито за кърмене, и без това си се събуждам по нощите редовно, та няма да е голяма разлика с бебето.

По-скоро бих търсила съвети от педиатър и чат ГПТ ако нещо искам да знам, а не опит от предо 30 години

Няма ли как да минете с номера, че е тясно у вас и няма място?

Ами не, защото реално има
Тристаен апартамент е

Вече си представям как ще се налага да включа и тактиката" Ами аз ще съм под стрес и ще отида тогава при моята майка барабар с бебето" ако не се възприеме просто честното "Имам нужда от спокойствие и лично пространство"

Мразя да си обяснявам решенията и чувствата.Като каже човек не, значи не
Но много често ми се налага да вкарвам разни манипулативни тактики с такива хора, дето не разбират от дума.

А "страх" си е много точно при мен, имам история на people pleaser , и ми причинява голям стрес сега, когато се боря да си казвам мнението.

Ми тя е такава, дето не може да се спре, да стои на едно място😀
Ама и тя е много особен човек, понякога казва някакви неща, които много ме дразнят, но пък си замълчавам или ги изговаряме, според момента.
Единия път нещо се изнервих, излязох за час и нещо навън и като се прибрах бяхме тип топ.
Но като цяло не я карам да прави нищо, даже я карам да Не прави нищо, понеже другите неща можем да ги свършим и ние, просто да си почива и да се наслаждава на времето с бебето. Но пък щом иска да прибере дрехите от терасата, да сготви, да изчисти.. коя съм аз да я спирам. ‘Ох, нямаше нужда да го правиш.. много ти благодаря🥹🥹’ 😀
От време на време се оплаквам на ММ за някоя нейна изцепка, но той знае кога да постави границите и при нужда се заема.

Та за това е важно и читав мъж да имаш. Като има нужда да скръцне със зъби и да каже какво искаМЕ и какво не искаМЕ. Той и с майка ми се оправя понякога 🤣

И аз. Разбира се не говоря за екстремни ситуации. Аз лично, никой не исках, освен за кафе, разходка, приказки. Исках да си ходя чорлава и по пижама и да спя, когато детето спи.

Ох много е важно това с подкрепата на мъжа.Понеже досега не ни се е налагало да се борим с родители, сега е първата схватка и аз като параноик и супер недоверчива, не съм сигурна дали ще имам пълна подкрепа.Стискам палци и моя мъж да ме подкрепя като този на Азара

TheSickn3ss, аз също преди изпитвах „страх” някой да не се разсърди, да съм угодила на всеки, ама разбрах по трудния начин, че първият човек, на когото трябва да угодя, съм аз. Затова не мисли какво ще кажат другите, а си гледай собствения комфорт. При мен отсрещния човек е доста нахален и несъобразителен, та ако не бях сложила граници с нея, още да ми играе на главата.

Много ви благодаря на всички, така като чуя няколко подобни мнения и имам повече увереност да си отстоявам решението

Аз си ходех по гащи за бременни (носих ги сигурно месец след раждането, бяха ми удобни на корема, нищо че той спадна), и по тениска. Въобще не ме бъркаше. Тя е у нас, ако не й е приятно туй то. Нощниците за бременни не ми бяха толкова удобни.
Ама както казах помагаше ми с цеденето така че и цици и гащи и не знам какво още е виждала.

Абе както казах и аз бях твърдо против ама като ти дойде на главата и като си в една следродилна депресия и изпитваш ужас, ще приемеш подадената ръка за помощ. (Не го пожелавам на никого, просто това беше при мен).

Според мен зависи и как представяш нещата на мъжа😀 ако е да му вдигаш скандали тип майка ти това, майка ти онова, не действа, по-скоро да се чувства между чука и наковалнята и да даде задна. При него действа като съвсем човешки и спокойно му споделя какво се е случило и да му кажа как ме е накарало да се почувствам. Имахме един разговор, в който исках да му обясня, че все пак аз съм майка на това дете и въпреки, че тя е отгледала две нейни и едно внуче от бебета, времената са се променили и е нормално да има промени и държа като кажа нещо свързано с бебето, да е така. Нали, не говорим от типа на ‘аз исках да я облече с червено боди, тя облякла бяло’ - все тая. Държах на позицията на хранене, на това да не я навлича, да не я повива. Само че моето бебе й показа още в началото характер и тя на втория опит се отказа. 😀 но му казах при нужда да поговори с нея, за да не се чувствам всеедно ме прескача мен като родител на бебето. На следващото й идване в колата е имало :храним еди си как, няма да повиваш, няма да я навличаш, еди си какво, еди си що.
Слуша и изпълнява, защото знае, че от нас зависи достъпа й до бебето.

Казваш на мъжа ти в прав текст - след раждането искам да сме само аз, ти и бебето. Когато се почувствам добре и спокойна, ще поканим майка ти за седмица. И ако трябва вие ѝ купете билета за връщане.

На мен ми направи впечатление, че авторката има свободен 3-стаен апартамент, в който са поканили свекървата, ама тя се обидила.
Искала била при тях. Ми не може пък. Айде да видим, колко иска да види бебето!

Аз разбрах, че живеят в тристаен апартамент и имат място.