Тук вече е редно да се търси баланса и човек да си избира битките, както се казва, защото не всичко е на всяка цена. Пазаруване сама с 3 буйни тодлъра, които не могат 20 минути да върват послушно до количката и се налага да ги "озаптяваш", като ги напъхаш в нея, не е ефективно и продуктивно, най-малкото е супер стресиращо и изнервящо. Ами после като сме затрупали децата с покупки минаваме през каса, прехвърляме продукти, малките врякат, после заставаме на паркинга пред багажника и прехвърляме покупките в торби, следим някое да не се метне долу, количката да не се търкулне барабар с децата към някоя паркираща в близост кола, пък то навън е минус 3 градуса, едното си е махнало ръкавицата, другото си хвърля шапката на земята, окопчаваш в столчетата на колата, търчиш да върнеш количката, те през това време се сетили че им се реве. Ами от колата до апартамента през входната врата и асансьора как качвате торбите, с трите деца под мишница ли пак? Айде няма нужда. Сега, сигурна съм че ще ми скочи някое жертвено агне, някоя майка-героиня, която е самотна майка с 3 деца и работи на 3 места и няма живи роднини и отзивчиви комшийки и децата не са ги приели на градина и се налага да пазарува с тях по гореописания начин, но съм сигурна, че масовия случай не е такъв.Винаги има начин да сме възпитани и да спазваме елементарна дисциплина. Живеем в общество, не в пещера, и не сме само ние. Трябва малко съобразителност.