А може и боулинг с колички да спретнем
като малки, децата ги слагахме в едно "чувалче" в количката. Не за да не цапат нея, а тя да не ги цапа.Искате ли да ви разкажа една история за мен. Не лъжа. Мъжа ми е бил в командировка извън страната. Големия син му е правена операция в Национална кардиологична болница - в СОФИЯ. Оставям двамата малки на градина в Пловдив, вадя големия от училище, първи клас е бил, и отиваме в София на преглед който ТРЯБВА да бъде, и за който сме чакали месец-два след записване. На връщане обаче става катастрофа на магистралата и аз зависвам там някъде в задръстването. Минава час, минава два, наближава да трябва да се взимат децата от детска градина. А аз НЯМА, НЯМА, НЯМА на кой да се обадя за да ги вземе. Не знам дали знаете, но ако не отидете да си вземете детето в обявените часове по някое време имат право да повикат социалните. Звъня на директорката на градината и плача и нареждам, "Нали разбрахте, че има голяма катастрофа на магистралата, аз съм там не мога да дойда да взема двете деца". Директорката вика "Ама няма ли на кой да се обадите?" , и аз съвсем рева с глас, няма на кой, няма никой на който да се обадя и да може да дойде до един час, просто няма. И плача и се моля. Директорката излезе разбран човек и децата отидоха в дома на една от лелките на другата група, която живееше в квартала. Вие някога усещали сте се безпомощни? БЕЗ помощ! А? И затова пак ми говорете как да се обадя на баба за да ида на пазар. Аз като ви говоря, че съм си отгледала децата сама... НЕ, никой не ме е карал насила да имам толкова деца с малка разлика, това решение сме си го взели и сме си го изпълнили.
. Стояло е за кратко като малко, седнало в "чувалче". А малкото в 80-90% от времето беше в столчето на количката, но беше се научил да се изправя и мен ме беше страх да не падне. И когато съм била с гръб към тях, съм го оставяла и него вътре.