Априлски бебчета 2025- тема 4

Аз пробвах попара, но моят господин я отказа категорично, ще пробвам след две седмици пак, явно му е рано.
Иначе, при нас положението е, както повечето сте описали, постоянно е залепен за мен, нямам време да си измия качествено косата, да отида до тоалетната, да ям и тн., освен ако баща му не го гледа. Баба нямаме тук. През нощта само аз ставам с него, защото мъжа ми все пак ходи на работа. До скоро спяхме в отделни спални, но сметнах, че това ще се отрази много лошо на отнишенията ни и се преместихме в спалнята, като ту взимам бебето при мен, ту спи некст-ту-ми-то.
Обаче, ние имаме май проблем с мъжа ми, по- скоро аз. Той ходи на работа, след това си иска почивката, а вечер даже и да играе няколко часа (геймър е, винаги е бил 40+ годишен). Разбирам го, но аз не издържам по цял ден сама с бебето и вечер пак, и през нощта пак. Карахме се няколко пъти и вече го гледа след работа по час и половина, докато си почина. Никога не съм излизала за повече от час без бебето, и то е било само да отида на лекар. Не знам, налягат ме малко депресарски мисли, нервно ми вече много, спи ми се и се чувствам все едно вече не сме екипът, който бяхме. Даже от раждането досега смес имали само 1 път интимност и направо ще се побъркам. Предполагам, че няма друга жена (все още), но започвам да се чудя дали връзката ни ще издържи фазата на новороденото, която ми се вижда безкрайна. Не съм споделила на нито една приятелка за проблемите, защото се срамувам, че не се справям/справяме.

Адашче по никнейм, изобщо няма от какво да се срамуваш. Всичко, което описваш се случва в много семейства.  При нас беше почти същото с първото дете. Чувствата ти са напълно нормални, просто на мъжете явно им е трудно да се поставят на наше място. Истината, е че трябва много говорене, а покрай бебето няма възможност. Аз не знам колко адекватен съвет да ти дам,  при нас ММ чакаше да му кажа какво да направи и тогава го правеше. А аз като съм ядосана и ми е нервно не ми е до говорене, просто искам малко помощ  и като не се включи  започвам да викам. С времето се наместниха нещата, но е трудно. Сега с второто дете се включва повече, но пак аз съм основния дето става посред нощ и рано сутрин. Тежестта си е на нашите плещи и това е.

Мила91, говорете и направете план за ежедневието, който да е подходящ и за двамата. Понякога не става с един разговор, за съжаление.  Това, че ти си майчинство също е работа ( една от най-отговорните),  но  24*7.

Чула съм, че просто някои бащи малко по-трудно приемат бащинството. Поне при моя приятелка беше така. 5 години ходене по клиники, инвитро и тн, но таткото “стопли” около първата година, че е станал баща. И той е геймър и не и помагаше много. Разбира се, много обича малката, но откъсването от старият начин на живот е трудно. Още продължава с лапешките истории  на моменти, но май някои мъже не порастват съвсем 😀

Аз хич не жаля моя, ама хич. Докато бяхме в процедури идваше с мен на почти всеки преглед. Исках да е максимално запознат какво се случва и през какво минавам. Като забременях също беше с мен на прегледи и поставяше инжекциите ми всеки ден. Като се роди малката имахме драми докато се нагодим. Той не смееше да я пипне, не знаеше какво да прави и беше в режим команди. И сега понякога чака команда от мен. Но като знам, че това чака , не чакам да се сети. Но вече стана по-уверен и когато прави някои неща само той знае какво да прави. Например сега само той я къпе и я облича за сън. Аз я приспивам. Готвенето и чистенето е работа и на двамата. През нощта малката яде  по 1-2 пъти и той я храни. И аз се събуждам, но той държи да я храни. Така или иначе като заспи в 20:00 - 21:00 всеки има време да си почине. Тогава няма как да чистя, че малката спи леко и се буди от най-малкият шум. Веднъж в месеца ходя на фризьор и ги оставям двамата.  Давам команди, приготвям пюрето, което да и даде и се оправя. Не си мисли, че не сме имали скандали. За някои неща трябва да се скараме по няколко пъти, за да го направи. Нормално е една връзка да се промени след появата на малкият човек, но трябва да се адаптирате към новият начин на живот. А той изглежда доста динамичен.

Малката вчера седна сама за пръв път. Ще се караме с физиотерапевтката какви неща и показва 😀 А днес вече се сеща, че да лази трябва да мести и ръцете. Скоро съвсем очите трябва да са ми на 1000 места.

Ние по същия начин, в началото, докато се нагоди беше доста трудно, направих няколко скандала, и вече всичко се изпълнява. Но е трудно, жал ми е, че ходи на работа и отделно задължения вкъщи. Страх ме е да не му писне. Но засега изглежда доста оттдаден. Гледа да помага, за да е сигурен, че докато съм сама с нея, няма да превъртя. Така си мисля, дали е така, само той си знае.
За щастие днес, е малко по-добре има моменти, в които се заиграва. Имах време и да сготвя, да направя някои неща.

Всичко ще мине, Мила, казвай му какво искаш да направи. Но да от геймарството трудно се отказва човек. Това си е зависимост. Ние като млади играехме, и двамата. Но после, постепенно задълженията и времето заедно успяха да изместят игрите. От време на време залитаме по някоя игра, но... няма как. Всичко е временно, трябва да му се предложи нещо по-интересно от играта, което си е достатъчно трудно. При мен ми трябваше ден два, без игри и разбирах колко е глупаво да си губиш времето така.

Давам линк към един webinar за самостоятелно заспиване. Ще е наличен до 5.12:

https://www.spokoinamama.bg/events/recs/indpsleep?utm_source=new … ing-november-2025

Аз още не съм го гледала, но ще го направя скоро.

Благодаря на всички за вклчванията и съветите ❤️

Пълнолуние, щях да пиша в предния пост, но забравих, моето момиче от около 7 кг е с 4ка памперси (на литъл Ейнджъл, Памперс не съм взимала скоро) и са точни. На 3ката бяхме на Памперс ама й бяха малко тесни и бързо взех 4ка.

По въпроса с бащите и ние имахме няколко пререкания. Миналата седмица в неделя ги изгоних от нас (бащата и бебето на разходка), за да мога да си почина и психически. Много добре ми се отрази.
Иначе ще правим ремонт (главно мъжът ми ще се занимава) и няма как да гледа бебчето, защото ще е много изморен а и последните 2 години на работа е много натоварен, отделно записа и университет задочно, за което пак помагам доколкото мога. Върши и допълнителна работа от вкъщи, но и там гледам да му помогна. Но наистина очакват след детето да няма разлика в ежедневието. Иначе засега спря с гейминга.
Но всяка вечер като се прибере прекарват време с бебчето, докато аз сготвя и поизчистя (и междувременно слушам някоя книга).

Аз чета, докато Ради спи на мене Не мога да се оплача в това отношение, изчетох бая книги тази година. Намерих си една супер яка фентъзи поредица и я кълва нея. Имаше намаление в Амазон на нея и още няколко от инди автори и за 60 лв. накупих около 25 книги

Мале, Joss за мен ти си супер герой. Кога намираш време и за четене и с работа и с малката. Спиш ли изобщо?
Аз съм пред изперкване с голямата. Започна да не се справя в училище и всяка вечер е едно доучване, което е абсолютен кошмар. Има ефект от него, но... нервите ми са опънати...
Малката днес откри, че може да пълзи и стига до четирите края на стаята за една секунда. Съответно в кошарата не иска да седи... но ще не ще, реве не реве, ще се справим...

Еее, Гери, благодаря! Хората с повече от едно деца сте герои. А пък тези с близнаците просто не знам как и кога и какво, честно

Мъжът ми се прибира към 1430-15 и я подхваща, за да мога да работя. Реално работя, вместо да изкарвам време с нея и това ми убива душата бавно, защото знам че толкова бързо минава това време и толкова бързо ще порасне. От друга страна работата ми дава някаква структура и подреденост, която преди си беше ежедневие. Та и така и иначе е положението. Иначе още от първия ден, Ради спи на мен и на баща си дневните дремки, т.е. имам по около час и половина, два на ден да чета. Оставям телефона настрана, защото иначе ще цъкам тъпотии през това време. Много се изморявам на моменти, ям супер много сладко и тесто (което преди не беше въобще така) и ми е сдухано, че не мога да се видя с никой, та едното е за сметка на другото, като теглиш чертата.

Книгите ги чета докато бебчето спи, обаче се притеснявам, че като отгръщам страниците е шумно 😁
Дремките са в нашето легло или в количката, вечер заспива в кошарата, но като се събуди вечер я взимаме при нас, че няма заспиване.
А като я преместя вечерта почва да се закача, дърпа ни за носовете, косите, шамари раздава.

Нашата се е научила да спи през деня навън и като движа количката. Днес умрях от студ с едно тънко яке. Утре като снежен човек. Аз имам Сторител и там слушам. Иначе не мога да се оплача от Ани - спи през нощта и се буди към 6.
Joss, има някакво природно равновесие, че ако с първото дете е зор, със  следващото ще е по-лесно. При нас за сега е така.
Съседите в съседната къща са с 4 деца, две от които близнаци. Превъртели са играта. Майката днес не можах да я позная - отслабнала е страшно. Но са живи... мъжът е старшно спокоен човек...

Боже, кога намирате време да четете !? Просто ми е мисия невъзможна, имам материали да чета за работата е нито мога да чета, нито като чета мога да се съсредоточа, не мога да се фокусира към нищо. С три деца сме на 16 г. на 10 г. и бебето. Големите ходят на танци, на английски, на рисуване, водя ги, взимам ги.... бебето със своите "емоционални" моменти... средната и аз я хванах, че изостава в училище и продуктите седнах и с нея да уча, а повярвайте ми това ви коства много нерви  .... изнервям се от най -малкото, отделно в къщи пране, готвене, чистене (което е просто да не е наистина като в кочина на прасета). Идва ми всичко в повече и на мен.
 Имаше един момент бях зверски болна, бях на предела на силите си и мъжа ми с цялата си наглост се е прибрал и отишъл при комшията да си пие бира... е откачих... да той ходи на работа, но аз съм 24/ 7 с бебето и децата .... и тогава ми пречи чашата, наистина бях готова да се разделим, взех си нещата и излезнах, цяла нощ не се прибрах, спах навън. И тогава се чатна, че може и повече да помага и да вземе да направи и той нещо, нямаме баби, дядовци, никой и за минута няма да не помогне, хода на лекар с бебето, навсякъде съм с нея...
Та бурии има навсякъде, но все пак не са само наши, така че и те могат повече да помагат, бушува ни хормоните, целият свят ни се обръща, не излизаме, на работа те ходим, нямаме личен живот, социален...

Аз чета на киндъл. Чета фентъзита, които почти винаги са над 700 стр. Още докато бях бременна установих, че ръцете ми не ги издържат Та минах на киндъл и сега продължавам така, защото мисълта, че ще изпусна някоя тухла на главата на Ради, ми е много силна )

Аз съм се примирила, че първата година на майчинството ще е много самотна. Виждам, че е трудно да се напасна с други майки, заради режимите на децата, пазиме се от вируси, всички около мен са със семейства и деца и свои програми. Като цяло ми е много криво, че животът на всички стана толкова забързан и запълнен с ангажименти. Ако бях родила на 30, нямаше да е така, всички бяха свободни и необвързани (но и аз бях така ))

Моят баща не е присъствал в живота ми. Избирах си мъж, който знаех, че ще е точно обратното в живота на моето дете. Не го карам, той самият иска да бъде много време с нея, което аз намирам за най-най-най нормалното нещо на света. Единствените ни спорове по отношение на детето за момента са за гушкането, защото аз искам да се случва всеки път, когато тя иска, а той смята, че това я разглезва. На столът ми (той е зъболекар) са сядали потресаващи деца и много го е страх Ради да не стане като тях. Иначе се караме за достатъчно други неща, но поне за детето е това

Аз приемам, че хората имат различни разбирания за ролята на мъжът и жената, обаче смятам, че дете се отглежда от двама родители (когато е възможно и здравословно това). Не е ок жената да е натоварена с всичко за децата и къщата, а мъжът да работи и да чака да му е сготвено. Просто светът вече не е такъв.

Момичета, включвам се и аз да споделя, че също напоследък ми идва доста натоварващо майчинството. Комбинацията между никнещи зъбки, учене на нови умения (пълзене, сядане) и свързаното с това неспане определено започват да се отразяват и на мен лично, а и на връзката ни с мъжа ми. Малкият става другата седмица на 8 месеца и все си представях, че този период ще е вече малко по-спокоен от гледна точка на недоспиване, но уви съвсем не е така... Откакто се учи да пълзи (2-3 седмици) е в някаква страшна регресия на съня - постоянно будене нощем, плач на заспиване, отказва да заспи- случва се последните дни да будува денем по 4-5 часа. Но знам, че и това е период и ще отмине (и ще дойде следващото предизвикателство ) Но ви благодаря, че споделяте и вие как се чувствате - някак си е по-лесно когато взаимно си споделяме тези моменти

Аз този уикенд смятам за първи път от много време да излезна малко на брънч по женски без детето - много рядко искам / успявам да го оставя и да излезна сама, но мисля че понякога трябва, за да се чувстваме и ние като хора

Как са при вас излизанията с или без бебе? Често ми се вижда невъзможно да си уговорим среща с някого, защото никога не знам какъв точно ще е режимът на малкият на деня, кога ще му се доспи, дали няма пак да се бори срещу съня и съответно точно на излизането да е много кисел... Или просто не го мислите толкова и действате смело?