Да, ужас.... Търсих в нета за насилниците, и се оказаха "деца" на същата социална система, която е отгледала и момичето. Ако бяха у нас, щяха да са линчувани вече. Там дори не се знае кои са хората.
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3
- Публикувана: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2026, 12:15 ч.
# 180
28 март 2026, 07:32 ч.
# 181
28 март 2026, 09:00 ч.
И аз мислех за това момиче. Толкова е красива, с прекрасна коса, как е стигнала до самоубийство. Светът е пълен с възможности. Много ми стана мъчно, като и четох историята. Нямаше ли кой да и помогне в годините?
Виж целия пост
Мисля си за страданията на едно 25 годишно момиче, което реши да сложи край на живота си...
# 182
28 март 2026, 16:28 ч.
Сама си помогна, за съжаление... Много ми е мъчно, цялата система, цялото общество, всичко е сбъркано и един такъв случай направо пляска шамар. Да почива в мир момичето! Намери спасение и покой. Можеше да й спестят две години страдания, вместо да я влачат по съдилища.
Виж целия пост
# 184
16 апр. 2026, 21:51 ч.
Мисля си, че когато човек е обзет от някаква страст истински, маската му най-лесно пада. И отдолу често се показва нещо страшно.
Виж целия пост
# 185
16 апр. 2026, 23:53 ч.
Интересен ми се стори този извод. Но за каква страст става въпрос, защото има хора, които са обзети от страст да готвят, да колекционират разни неща или други подобни дейности, които ми изглеждат безобидни.
Виж целия пост
Мисля си, че когато човек е обзет от някаква страст истински, маската му най-лесно пада. И отдолу често се показва нещо страшно.
Интересен ми се стори този извод. Но за каква страст става въпрос, защото има хора, които са обзети от страст да готвят, да колекционират разни неща или други подобни дейности, които ми изглеждат безобидни.
# 186
17 апр. 2026, 01:22 ч.
Ами дори и тези страсти могат да изкарат доста неща от хората,
ако са поставени в условия, в които трябва да се борят за някаква позиция.
Виж целия пост
ако са поставени в условия, в които трябва да се борят за някаква позиция.
# 187
20 апр. 2026, 00:18 ч.
....За безобразието и безхаберието....
Чудя се, къде е изхода !?
Виж целия пост
Чудя се, къде е изхода !?
# 188
20 апр. 2026, 10:46 ч.
Че не съм толкова дзен, колкото си мислех и как лесно се хващам на провокации.
Че ме боли глава често напоследък и май е дошло време да си купя апарат за кръвно.
Виж целия пост
Че ме боли глава често напоследък и май е дошло време да си купя апарат за кръвно.
# 189
20 апр. 2026, 11:08 ч.
Джанъм,винаги ще се намери някой, който да ти напипа бутоните.
Сега ще изработиш механизъм, за точно тия бутони.
После ще се появи друг провокатор...и, така...
Не сме ангели, затова сме още тук.
А аз си мисля, че вчера издивях заради едни несъгласия вкъщи, ама яко се развилнях
...и веднага, свише ми показаха, че съм се отклонила от пътя- материална щета , ей така от нищото...
Виж целия пост
Сега ще изработиш механизъм, за точно тия бутони.
После ще се появи друг провокатор...и, така...
Не сме ангели, затова сме още тук.
А аз си мисля, че вчера издивях заради едни несъгласия вкъщи, ама яко се развилнях
...и веднага, свише ми показаха, че съм се отклонила от пътя- материална щета , ей така от нищото...
# 190
9 май 2026, 14:07 ч.
Мисля си, че е безсмислено да се ядосвам, че малкият ми син не обича да чете. То с ядосване какво ли се постига...
Сигурно не съм се постарала достатъчно да изградя навик в него,
пример със сигурност съм давала, защото аз без книга съм като без душа. Не, че няма вероятност да заобича книгите някога - виждам, че брат му с годините определено чете много повече от преди, и то с удоволствие.
Знам, че информацията тече вече по всевъзможни канали,
неинформиран може да останеш само ако направиш този избор (друг въпрос е, че изобилието също се превръща в проблем), но си мисля, че в този наш живот със смачкващо забързан ритъм е богатство да можеш да забавиш темпото, да имаш щастието да можеш да изпиташ удоволствието от това да потънеш в паралелен свят, докато си се свил удобно в някое уютно кътче и да нямаш никакво желание в този момент да си на някое друго място.
Виж целия пост
Сигурно не съм се постарала достатъчно да изградя навик в него,
пример със сигурност съм давала, защото аз без книга съм като без душа. Не, че няма вероятност да заобича книгите някога - виждам, че брат му с годините определено чете много повече от преди, и то с удоволствие.
Знам, че информацията тече вече по всевъзможни канали,
неинформиран може да останеш само ако направиш този избор (друг въпрос е, че изобилието също се превръща в проблем), но си мисля, че в този наш живот със смачкващо забързан ритъм е богатство да можеш да забавиш темпото, да имаш щастието да можеш да изпиташ удоволствието от това да потънеш в паралелен свят, докато си се свил удобно в някое уютно кътче и да нямаш никакво желание в този момент да си на някое друго място.
# 191
9 май 2026, 15:00 ч.
Като дете и тийн четях много. С годините намаляваше, а от десет не съм чела книга. Това не пречи да си ги купувам но не посягам да отворя, а отворя ли ми се отщява.
Та не го мисли това, всеки си е вселена.
Аз последните десетина дни мисля за различни здравни тревоги за всеки от семейството ми. Дано всичко мине и размине без последствия.
Виж целия пост
Та не го мисли това, всеки си е вселена.
Аз последните десетина дни мисля за различни здравни тревоги за всеки от семейството ми. Дано всичко мине и размине без последствия.
# 193
9 май 2026, 16:33 ч.
Има си време за всичко.
Моите четяха, четци имаха...като влязоха в гимназията, едва стига времето за учене, камо ли за художествена литература.
Преди няколко месеца, едната си взе някаква нашумяла книга за самопомощ след любовно разочарование
, после си взе втора- класически романс... , и май нещата ще се върнат в по- нормални граници. Другата се е засилила за изпитите, и казва, че не може да чете и други литератури...
Та, за всеки и всичко ,си има път...
Аз си мисля, че неслучайно народа казва" една беля ,никога не идва сама"- в последните дни, все някакъв препъни- камък, за всички нас.
Успокоявам се само, че все са поправими неща
Виж целия пост
Моите четяха, четци имаха...като влязоха в гимназията, едва стига времето за учене, камо ли за художествена литература.
Преди няколко месеца, едната си взе някаква нашумяла книга за самопомощ след любовно разочарование
, после си взе втора- класически романс... , и май нещата ще се върнат в по- нормални граници. Другата се е засилила за изпитите, и казва, че не може да чете и други литератури...Та, за всеки и всичко ,си има път...
Аз си мисля, че неслучайно народа казва" една беля ,никога не идва сама"- в последните дни, все някакъв препъни- камък, за всички нас.
Успокоявам се само, че все са поправими неща
# 194
9 май 2026, 17:20 ч.
Аз си мисля, че много хора около мен отслабват благодарение на инжекции, предписани от ендокринолог. Толкова съм отчаяна вече от външния си вид, че съм на ръба да приема и аз това предложение, което имах от моя ендокринолог. Тогава категорично отказах, но явно няма да се справя по друг начин.
Виж целия пост
Препоръчани теми