За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3

  • 38 475
  • 741
# 345
.... Със слънчева алергия съм и много внимавам, уж. Десетилетия не смеех да влизам в морето, защото там се изгаря. Доста съм плакала от болка. От една две години влизам с тениска. И е такова щастие. ...
Има тениски с UV фактор. Продават се в Декатлон или други спортни магазини. Има с дълъг и с къс ръкав. Има и клинове. Много са удобни.

И за да не е спам... Мисля си за всички онези неща, които не съм направила, а е можело....
Виж целия пост
# 346
За организацията и по-точно моето отношение към нея. Част от работата ми е да организирам и супервизирам и нямам проблем с това. Обаче, когато става въпрос да организирам нещо лично, дори и почивка, просто ми идва в повече. Сигурно, защото целият ми потенциал е отишъл в работата... или нямам достатъчно мотивация? Наистина ми е интересно такова разминаване.
Виж целия пост
# 347
А, аз си мисля, къде изтече това време- вече половината година замина Sad

Philomena , споко!- ако беше и в личния живот организирана, щеше да е патология Grinning
Виж целия пост
# 348
Lucky in love, знам, благодаря!

Мисля си за благородството и  по-точно егоцентрично ли е да го прилагаме ( не е подходящата дума но с га не се сещам за друга). Срещнах и такива възгледи.
Виж целия пост
# 349
Напоследък си мисля как наистина ми е трудно да си обясня отношенията между някои хора, на които ставам неволен свидетел и колко хубаво е, че успявам да си спестя компанията им, когато мога. Но за съжаление се налага да продължа да ставам свидетел на тези "приятелства", когато случаят го налага. Не е като да нямам мнение по някои въпроси, свързани с въпросните хора, но съм сигурна, че кажа ли аз нещо, автоматично ще стана лошата. Просто едно е ти да плюеш сам приятеля си, друго е някой от близките ти да го коментира. Тогава е възмутително и лошо. И още повече - няма проблем ти да си възмутен, че Минка ми иска на мен услуга, обаче аз трябва да се чувствам някак си длъжна да ѝ свърша тази услуга, защото Минка може да се обиди...Не, отказвам се да го разбера и просто си слагам едни виртуални тапи на ушите, да се оправят там, а пък на Минка ако ще да ѝ мине номерът.
Виж целия пост
# 350
За какво мисля ....За това, че ми е крайно време да взема да спра това поркане. Тоя уикенд пак купони до зори - викам си Чуб - дърта си вече, айде спри се с това наливане.
Обаче във вторник пак сме на парти и усещам, че пак няма да мога да се спра.
Всеки път, когато искам да съм на диета и да не пия всичко живо се избива да ни кани по партита ...ако обаче реша да си карам на дворен алкохолизъм - йок - никой не се сеща никъде да ме кани.
Най-много го мисля като съм в залата - ем ми е трудно на тренирам качествено като съм поркала до 3 сутринта, ем гледам топ мадамите и ме е яд що съм такъв тюфлек .... Confounded
Виж целия пост
# 351
Чъби, ку бехме от един град, с удоволствие бих ти направила компания и за поркането, и за фитнесО. Ама не сме. Това ми е прекрасно извинение за фитнеса. Още набирам мерак за него. Жалко, че не пускат вътре с деца, иначе щеше да е по-лесно решението.
Виж целия пост
# 352
Инк - ами мятай ги тия деца на мъжО и действай.
Аз всъщтност влязох в залата щото яко го закъсах със здравето, като кантара ми опули насреща почти 100 кг.
Ама яко. Толкова зле не съм била никога, първите два месеца общо взето седях и ревях върху топката за пилатес, но после се пустосах и си викам - Жено, ше земеш да се стегаш! Кво цивриш тука като някое пеленаче, мързелано и повлекано. Я се стегай! Дигай тоя дуп и докато не станеш човек - никакво излизане от тая зала!
И така започна моят път от хиляда ли ...
Сега като погледна назад тия 2 години - направо не мога да повярвам до какво се бях докарала.
И да пия бях спряла по едно време и ся пак го подкарах, ама тоз път на раздумка като се събереш с тоя, оня и то си върви виното ....
И едни тука приятелки от гимназията, дето се прибират летата от чужбините като ме емнат - по барове, по дискотеки ...като се приберат тука са като отвързани хали ....
Страшна работа, просто ...
Виж целия пост
# 353
Мисля си от кога не съм ходила на купон, за поркане да не говорим.. всеки път аз съм тази с колата, защото " нали ще ни закараш". А на мен понякога ми се иска да не съм шофьор и да си отпусна душата.
Мисля си колко ми се ходи на куиз , но нямам компания. Преди ходихме определена група , но се пръснахме в различни посоки.
Виж целия пост
# 354
О, аз излизам често, уж за малко, уж ще карам, накрая все или ММ или щерката ме събират отнякъде. Поне 2 пъти месечно излизам качествено и количествено, както се изразява ММ.
Онази вечер пък той води малката на едно техно парти, черпил я един ром с кола, тя толкова доволна! На 16 е. Какво ли щеше да е и моят баща да ме беше водил на бар, когато аз бях на 16...
Виж целия пост
# 355
Ни ми се пие вече, ни ми се кара..
Добре, че не ми се налага да пия, но пък ми се налага да шофирам...
Виж целия пост
# 356
Аз пък, не мога да пия вече Confused и съм вечният шофьор.
За кашмер съм!- както казват в севорозапада Joy
Скрит текст:
Няма алкохол,  който да ми понася Rage
Или в тоалетната...
Или започвам да се прозявам, от половин бира съм с очи- цепки...
Или ми призлява, разтупква ми се сърцето...
А, бяхме млади Flushed
Виж целия пост
# 357
А пък аз много обичам да шофирам, но след известно прекъсване по технически причини в момента съм в някакъв ступор.
Имам чувството, че движението е станало в пъти по-кошмарно в рамките на една година... направо с някакъв страх го правя.
Или просто е от годините, не знам...

Размечтала съм се с мъжа ми да си вземем един стабилен мотор и да обикаляме по междуселските пътища, да спираме в кръчмички, да ни се пълнят очите с красота... за мен в България има прекрасни места. Ще се опитам да не се натъжавам от разрухата и полъха на самота.
Нещо в последно време носталгията по отминаващото ме затиска много силно и понякога имам чувството, че душата ми е стисната в менгеме.
Ето - кога отминаха 22 години откакто съм във форума?
Кога???
(ако трябва да сме пунктуални - вчера Grinning )
Децата растат, всичко се променя - за добро, за лошо - както е било винаги. Но поне хората да не си отиваха... а толкова много загуби ми натежават в торбичката...
Виж целия пост
# 358
Във връзка с коментара на Тарталета за дъщеря й. Моята дъщеря е ня 18г. ММ я кара на дискотека, после я прибира с колата, не само нея, но и приятелките й. Закарва ги до домовете им. Понякога тази дейност я изпълнява нечий друг баща. Спокойно ми е така и се сещам, че когато аз бях на 18, родителите просто ми бяха сложили вечерен час, с който трябваше да се съобразявам докато съм ученичка, тоест докато станах на 19г. Сама съм се прибирала, само и само да се вместя във вечерния час. Други са времената сега. С дъщеря ми сме почти приятелки и това ми харесва.
Виж целия пост
# 359
И аз има вечерен час, докато завърша училище, в 22 се прибирах. Пускаха ме, разбира се, на дискотека, с хиляди уговорки и точен час на прибиране. Различно време, различни нрави, нормално. Но не съм била толкова близка с родителите си, както сега съм близка аз като родител с дъщерите си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия