А, аз си мисля, къде изтече това време- вече половината година замина 
То по-голямата част от живота си мина.. си мисля аз.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3
- Публикувана: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2026, 19:03 ч.
# 362
23 юни 2026, 11:17 ч.
silver birch , недей така, да разваляш атмосферата 
Моите дъщери( вече пълннолетни) нямат вечерен час, също както на мен не са ми го налагали, след пълнолетие.
Но винаги знам къде са,а ако е далечко, даже тракинг ми пускат,и още по-задължително- ако ще шофират.
Виж целия пост
Моите дъщери( вече пълннолетни) нямат вечерен час, също както на мен не са ми го налагали, след пълнолетие.
Но винаги знам къде са,а ако е далечко, даже тракинг ми пускат,и още по-задължително- ако ще шофират.
# 363
23 юни 2026, 11:46 ч.
По дискотеките митках още на 15се в дивите 90те. Майка ми - бивше хипи и Скорпион - само ми каза - прави каквото искаш, но си опичай акъла. Та взех само меда, без жилото.
Тая драма с времето и аз я преживях около 42 год - натисна ме голяма депресия и разбрах какво е това - жалба по младост дето се пее в старите песни.
После се събрахме с едни дядовци и баби от селото на един селски събор и слушам ги и единят дядо вика
- Хубаво е, че пак сме млади, че мина времето дето къщи строихме, деца гледахме ...
Та ми стана едно такова благо на душата и хапнах от казана и пийнах от ракията.
Не, че не си върви живота със своите проблеми, но наистина с позитивизъм върви по-добре.
Имам приятелки изжениха се млади на по 20, на 45+ вече с отгледани деца - Здравей живот!
Децата вече студенстват, и те лекуват Синдрома на празното гнездо - с купони.
Виж целия пост
Тая драма с времето и аз я преживях около 42 год - натисна ме голяма депресия и разбрах какво е това - жалба по младост дето се пее в старите песни.
После се събрахме с едни дядовци и баби от селото на един селски събор и слушам ги и единят дядо вика
- Хубаво е, че пак сме млади, че мина времето дето къщи строихме, деца гледахме ...
Та ми стана едно такова благо на душата и хапнах от казана и пийнах от ракията.
Не, че не си върви живота със своите проблеми, но наистина с позитивизъм върви по-добре.
Имам приятелки изжениха се млади на по 20, на 45+ вече с отгледани деца - Здравей живот!
Децата вече студенстват, и те лекуват Синдрома на празното гнездо - с купони.
# 364
23 юни 2026, 11:55 ч.
Изобщо никога не са ме влечали купони, пиене още по малко...
Нямам представа какво съм пропуснала и не ми липсва.
Виж целия пост
Нямам представа какво съм пропуснала и не ми липсва.
# 365
23 юни 2026, 12:09 ч.
Е, чак да си пропуснала....
Купонясвах/ме до университета.
ПОсле вече, не го наричам купон, а и същите изцепки няма как да ми се понравят ...
Всичките ми познати, са на една линия с моето развитие- дете/ деца в университета, или аха да влизат там... не виждам такива купонжии
По-скоро се чудим, къде да седнем за раздумка, може чаша нещо си...
Виж целия пост
Купонясвах/ме до университета.
ПОсле вече, не го наричам купон, а и същите изцепки няма как да ми се понравят ...
Всичките ми познати, са на една линия с моето развитие- дете/ деца в университета, или аха да влизат там... не виждам такива купонжии
По-скоро се чудим, къде да седнем за раздумка, може чаша нещо си...
# 366
24 юни 2026, 23:04 ч.
Понякога душата ми се чувства като тази на Джон Кофи.
Кофи - като напитката, само че се пише по друг начин.
А дори нямам неговата дарба - проклятие...
Виж целия пост
Кофи - като напитката, само че се пише по друг начин.
А дори нямам неговата дарба - проклятие...
# 367
24 юни 2026, 23:16 ч.
Джон Кофи се радваше на малките неща- направи си чай, пусни си филм...
Или, излез на вечерна разходка...
Светът е гадно място, на което трябва да се изживее най- прекрасното време- нашият живот!
Виж целия пост
Или, излез на вечерна разходка...
Светът е гадно място, на което трябва да се изживее най- прекрасното време- нашият живот!
# 368
24 юни 2026, 23:21 ч.
Така е, и се старая.
Като цяло създавам впечатление на положително настроен към живота човек, може би тук понякога си позволявам да изтърколя някоя вербална сълза.
Просто понякога имам чувството, че целият свят е върху гръдния ми кош.
Ще те послушам, ще излеза на разходка.
Вълшебно е навън, а не е невъзможно да видя и някоя светулка, въпреки, че май им е рано. Но луната свети.
Виж целия пост
Като цяло създавам впечатление на положително настроен към живота човек, може би тук понякога си позволявам да изтърколя някоя вербална сълза.
Просто понякога имам чувството, че целият свят е върху гръдния ми кош.
Ще те послушам, ще излеза на разходка.
Вълшебно е навън, а не е невъзможно да видя и някоя светулка, въпреки, че май им е рано. Но луната свети.
# 369
24 юни 2026, 23:27 ч.
Леле това направо ме удари в сърцето... Много добре си го написала!
Виж целия пост
Светът е гадно място, на което трябва да се изживее най- прекрасното време- нашият живот!
# 370
24 юни 2026, 23:34 ч.
Написала съм го от контекста на моят живот.
Всички имаме нещастие до лимита, който можем да носим.
Само толкова.
Осъзнавайки го, се освобождаваме от много голям товар.
Виж целия пост
Всички имаме нещастие до лимита, който можем да носим.
Само толкова.
Осъзнавайки го, се освобождаваме от много голям товар.
# 371
29 юни 2026, 10:30 ч.
Всъщност, без да искам да прозвуча като някаква алтруистка, която
барабани по собствените си гърди - реално мен повече ме натоварва чуждото нещастие, това, за което нямам възможност нито със сигурност няма и как, пък може би и нужда да направя нещо, за да облекча.
Иначе за себе си имам едно много странно самосъхранително свойство - не изпадам в паника лесно и не се вкарвам в драми предварително. Единственото, което не мога да превъзмогна е тъгата по изтичащото време, но тя по-скоро е меланхолично състояние в някои моменти. Опитвам се да го боря с методи, подобни на тези, които LordOzzy спомена.
Като споменахме паниката - не знам дали има по-незасегнат и нетреперещ родител от мен на тема НВО-та седми клас
Нито предварително, нито сега ми трепери под лъжичката.
Всъщност, не е точно така - заради самия Андрей ми се иска да се е представил добре, защото виждам, че го вълнува.
Не чак толкова много обаче, че да зареже забавленията и да залегне здраво над науката - толкова здраво, че да може да изкара максимум от капацитета си. Обяснихме му, че резултатът, а след това и вариантите за избор зависят до голяма стерен от усилията, които ще положи, но кратунката му още е детска и понякога обясняваш, а то те гледа ей така
Виж целия пост
барабани по собствените си гърди - реално мен повече ме натоварва чуждото нещастие, това, за което нямам възможност нито със сигурност няма и как, пък може би и нужда да направя нещо, за да облекча.
Иначе за себе си имам едно много странно самосъхранително свойство - не изпадам в паника лесно и не се вкарвам в драми предварително. Единственото, което не мога да превъзмогна е тъгата по изтичащото време, но тя по-скоро е меланхолично състояние в някои моменти. Опитвам се да го боря с методи, подобни на тези, които LordOzzy спомена.
Като споменахме паниката - не знам дали има по-незасегнат и нетреперещ родител от мен на тема НВО-та седми клас
Нито предварително, нито сега ми трепери под лъжичката.
Всъщност, не е точно така - заради самия Андрей ми се иска да се е представил добре, защото виждам, че го вълнува.
Не чак толкова много обаче, че да зареже забавленията и да залегне здраво над науката - толкова здраво, че да може да изкара максимум от капацитета си. Обяснихме му, че резултатът, а след това и вариантите за избор зависят до голяма стерен от усилията, които ще положи, но кратунката му още е детска и понякога обясняваш, а то те гледа ей така
# 372
29 юни 2026, 11:22 ч.
Ааа, трепери ми
Виж целия пост
Скрит текст:
Моите се явиха на по 3 държавни изпита сега, чакаме оценките и после кандидатстване в университет .
# 373
29 юни 2026, 20:18 ч.
Аз съвсем не съм съгласна и не мисля, че хората имат лимит на поносимост на нещастие. Когато дойде нещастието нямат избор, просто едни продължават привидно напред макар че са белязани за цял живот, другите не продължават (самоубиват се или се разболяват от тежка болест).
Виж целия пост
Всички имаме нещастие до лимита, който можем да носим.
# 374
29 юни 2026, 21:20 ч.
Става дума за езотерика.
Не за поносимост, а за предварително приет товар.
Виж целия пост
Не за поносимост, а за предварително приет товар.
Препоръчани теми