Мерилото за успех са наличните пари, а не кредитите. Като влезеш някъде, не те питат колко дипломи имаш, а ти казват цена.
Не за всеки целта е да бъде милиардер, и милионер стига
По-важно за някои хора е спокойствието, семейството, внуци... За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3
- Публикувана: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2026, 10:48 ч.
# 390
11 юли 2026, 13:08 ч.
Не за всеки целта е да бъде милиардер, и милионер стига По-важно за някои хора е спокойствието, семейството, внуци...
Виж целия пост
Не за всеки целта е да бъде милиардер, и милионер стига
По-важно за някои хора е спокойствието, семейството, внуци...
# 391
11 юли 2026, 14:03 ч.
Те са спокойни, семействата им са наред, осигурили са си и правнуците, не парадират на местна почва, пият си биричката и кафето в кварталните заведения, карат си по-простите коли.
Виж целия пост
# 392
11 юли 2026, 14:31 ч.
Мисля си колко е вярна българската поговорка "Силен вятър и прост човек - спиране нямат"
Виж целия пост
# 393
11 юли 2026, 18:47 ч.
LemonDesi, изчетох те, другото лято ми предстоят тези вълнения. Аз с удоволствие записах големия след 4 клас в едно от набедените за елитни училища, но към днешна дата не знам дали това беше добро решение за детето. Успокоява ме факта, че той си харесва класа и има чувство за принадлежност там.
Виж целия пост
# 394
12 юли 2026, 23:39 ч.
Мисля си как почти една година чакам да идем на море и ще случим на кофти време...
Мисля си и за самото пътуване. Пак тръгвам със страх по пътищата. Осъзнавам , че този страх ми пречи да посещавам нови места, лишавам семейството си от много възможности, но черната статистика ме плаши много.
Виж целия пост
Мисля си и за самото пътуване. Пак тръгвам със страх по пътищата. Осъзнавам , че този страх ми пречи да посещавам нови места, лишавам семейството си от много възможности, но черната статистика ме плаши много.
# 395
13 юли 2026, 09:19 ч.
Ние пътуваме често, но винаги със страх ще стигнем ли живи и здрави. Ужасно е, но наистина всеки ден гледаме такива тежки катастрофи. После защо ме е страх аз самата да карам…Мъжът ми още не може да си обясни.
Виж целия пост
Мисля си как почти една година чакам да идем на море и ще случим на кофти време...
Мисля си и за самото пътуване. Пак тръгвам със страх по пътищата. Осъзнавам , че този страх ми пречи да посещавам нови места, лишавам семейството си от много възможности, но черната статистика ме плаши много.
Мисля си и за самото пътуване. Пак тръгвам със страх по пътищата. Осъзнавам , че този страх ми пречи да посещавам нови места, лишавам семейството си от много възможности, но черната статистика ме плаши много.
# 396
13 юли 2026, 09:25 ч.
Трябва да се търси отдушник, иначе ще намираме повод за страхове навсякъде.
"Ако ти е писано да те блъсне влак, няма да гази каруца!"
Виж целия пост
"Ако ти е писано да те блъсне влак, няма да гази каруца!"
# 397
13 юли 2026, 10:17 ч.
Аз имам шофьорска книжка, но ме е страх да шофирам. Просто им се чудя на тийнейджърите как вземат книжките и без грам страх се качват в колата и потеглят към морето.
Виж целия пост
# 398
13 юли 2026, 10:46 ч.
И аз съм така, за това и много се радвам на детето как без страх обикаля цялата държава. Мен ужасно ме е страх за него, но се надявам Господ да го пази.
Никога не съм го възпитавала в страх, а мен като дете, че и като възрастна нон стоп ме плашат. Това е и една от причините да не шофирам. Но съм си го поставила за цел, надявам се до две, три години и аз да започна да шофирам.
Виж целия пост
Аз имам шофьорска книжка, но ме е страх да шофирам. Просто им се чудя на тийнейджърите как вземат книжките и без грам страх се качват в колата и потеглят към морето.
Никога не съм го възпитавала в страх, а мен като дете, че и като възрастна нон стоп ме плашат. Това е и една от причините да не шофирам. Но съм си го поставила за цел, надявам се до две, три години и аз да започна да шофирам.
# 399
13 юли 2026, 10:53 ч.
Страха ви се подклажда от възможността за избор.
Ако ви стигне Неволята, няма да има място за страх.
Виж целия пост
Ако ви стигне Неволята, няма да има място за страх.
# 401
13 юли 2026, 11:52 ч.
Относно шофирането?
Ако наистина нямаше друга алтернатива/ както е в моят случай/, дори не го слагаш на дневен ред-качваш се на колата, защото иначе ни училище, ни работа, ни покупки...
Виж целия пост
Аз нямам възможност за избор.
Ако наистина нямаше друга алтернатива/ както е в моят случай/, дори не го слагаш на дневен ред-качваш се на колата, защото иначе ни училище, ни работа, ни покупки...
# 402
13 юли 2026, 12:14 ч.
Място за страх винаги има.
Друг е въпросът, че ако нещо се налага (вариант за избор почти винаги има, но е много по-компромисен) - затискаш страха и това е.
Много добре ви разбирам, хора - както писах по-рано в темата - шофирам активно от 2005-та - из София, из цяла България.След известен период на прекъсване, не много голям, в момента изпитвам истински страх - не само като шофьор, като пътник даже изтръпвам. И трябва да се има предвид, че и мъжът ми, и големият ми син са много добри, спокойни шофьори - но това, което се случва наоколо е нещо коренно различно и става все по-зле. По улиците карат масово хора, които сядат зад волана със същото чувство, с което ни заливат в другото ежедневие - на такива, на които не им пука за нищо друго, освен за техните желания, на такива, които си мислят, че господари на всяка ситуация, на всичко живо и неживо.
Е, не е така. Ако си такъв - превръщаш колата в инструмент за самоубийство и убийство, това не е като да си пред плейстейшъна.
Мъчно ми е и за тези шофьори на камиони, освен за невинните им жертви. Там също нещата са много комплексни, факт е, че го има и това, че като си зад ворана на такава голяма машина, ако не се противопоставиш, някак размерът ѝ и вездесъщието над малките буболечки малко ти деформира мисленето.
Виж целия пост
Друг е въпросът, че ако нещо се налага (вариант за избор почти винаги има, но е много по-компромисен) - затискаш страха и това е.
Много добре ви разбирам, хора - както писах по-рано в темата - шофирам активно от 2005-та - из София, из цяла България.След известен период на прекъсване, не много голям, в момента изпитвам истински страх - не само като шофьор, като пътник даже изтръпвам. И трябва да се има предвид, че и мъжът ми, и големият ми син са много добри, спокойни шофьори - но това, което се случва наоколо е нещо коренно различно и става все по-зле. По улиците карат масово хора, които сядат зад волана със същото чувство, с което ни заливат в другото ежедневие - на такива, на които не им пука за нищо друго, освен за техните желания, на такива, които си мислят, че господари на всяка ситуация, на всичко живо и неживо.
Е, не е така. Ако си такъв - превръщаш колата в инструмент за самоубийство и убийство, това не е като да си пред плейстейшъна.
Мъчно ми е и за тези шофьори на камиони, освен за невинните им жертви. Там също нещата са много комплексни, факт е, че го има и това, че като си зад ворана на такава голяма машина, ако не се противопоставиш, някак размерът ѝ и вездесъщието над малките буболечки малко ти деформира мисленето.
# 403
13 юли 2026, 12:28 ч.
Нещо такова се получи и при мен. Неволята не ми помогна и опресних шофьорския си курс преди 3-4години, за да мога някак да се справям. Още стискам волана понякога до изпотяване. Избягвам и някои маршрути, защото не съм така уверена. Но без колата съм по-малко от половин човек.
Виж целия пост
Ако наистина нямаше друга алтернатива/ както е в моят случай/, дори не го слагаш на дневен ред-качваш се на колата, защото иначе ни училище, ни работа, ни покупки...
# 404
13 юли 2026, 12:29 ч.
Дефанзивното шофиране връща контрола/намалява страха/, спираш да се надяваш, че всичко ще е наред, и започваш активно да управляваш рисковете. Приемаш, че другите са идиоти, че не дават предимство, че не дават мигачи, че правят рискови маневри... и очакваш проблеми, винаги!
Дистансция, огромна дистанция, ниска скорост...
Според статистиката/ знам- лоша дума е/, Бг е много зле положението, но все пак- за 10 години жертвите са намалели с около 25-30%.
Веднага ти давам пример от моето ежедневие.
Обикновено имам 30 мин шофиране в посока.
При усложнени условия, никога не го форсирам за под 40.
В отпускарски сезон- 45-50.
Мога да изпреваря и да компенцирам с по-висока скортост, на няколко места, но не го правя.
Постоянно дудна на децата и те да реагират така.
Движа се по тези пътища от 25 г, познавам ги , но шофирам само с waze.
Виж целия пост
Дистансция, огромна дистанция, ниска скорост...
Според статистиката/ знам- лоша дума е/, Бг е много зле положението, но все пак- за 10 години жертвите са намалели с около 25-30%.
Веднага ти давам пример от моето ежедневие.
Обикновено имам 30 мин шофиране в посока.
При усложнени условия, никога не го форсирам за под 40.
В отпускарски сезон- 45-50.
Мога да изпреваря и да компенцирам с по-висока скортост, на няколко места, но не го правя.
Постоянно дудна на децата и те да реагират така.
Движа се по тези пътища от 25 г, познавам ги , но шофирам само с waze.
Препоръчани теми