За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3

  • 33 029
  • 644
# 90
Малко като чавдарче, ако се очаква винаги да бъде готов да помага.

За мен добрия човек е обективния, неутрален човек, който пробва да помага на практика и в най-добрия случай присъствието/доброто отношение е трайно.
Не пиша за очаквания, а за вътрешно усещане.
"Човек е добър, когато собствената му болка не го прави сляп за болката на другите." 
Не е моя мисъл, но я чувствам като своя.
Емпатията не е безучастна, тя винаги реагира, ненатрапващо, но при изявена нужда от помощ, подкрепа или съдействие.
Виж целия пост
# 91
Да си готов да помагаш винаги често е вредно и за двете страни.
Защо трябва да си винаги готов да помагаш? Това е крайно изтощително!!
Виж целия пост
# 92
Добрият човек се стреми да не наранява другите.
Щастлив е, когато успее да усмихне някого.
Можеш да бъдеш добър и без да се принасяш в жертва.
Ако в един момент започнеш да се чувстваш ощетен заради добротата си, най-вероятно мястото ти не е там, или не е точно доброта това, което раздаваш.
Имам представа за мен какво е доброта и никак не смятам, че трябва да означава същото за другите.
Виж целия пост
# 93
Минорно ми е.
Скрит текст:
Мисля си, че има безнадеждни, изгубени битки, и нещата трябва да се оставят на естествения си ход.
Мисля си за семейните връзки, и липсите им.
За умората от натрупаното време и неизяснени отношения..
Мисля си за горчивината, всеки път като се прибера от Бг.
Мисля за черно, бяло, крещящо и бедно..., но никога естествено и лежерно.
Изтощава,  не оставя място за дишане.
Изобщо, мисли разни, но не особено ведри...
Виж целия пост
# 94

И както завършва книгата си Теа Монева - in the end of the day - искам просто да бъда добър човек, както и децата ми. Пълно е с добре образовани беззвездни бездни.

Тя е минала през много трудности за да стигне до това заключение. Много стени е разбила с глава. Образован, успял , кадърен  млад човек , изкачил се на житейското стъпало, на което иска  просто да е  добър човек който отглежда добри деца.
Виж целия пост
# 95
Да си готов да помагаш винаги често е вредно и за двете страни.
Защо трябва да си винаги готов да помагаш? Това е крайно изтощително!!
Добрият човек е емпат, но трябва да се научи да си поставя граници, да.

Не винаги. Защото не винаги има нужда от помощ. Аз например често питам - искате ли да ви помогна?/ако ми се стори такава ситуацията/ - и се е случвало и да помагам, но и /в редки случаи/ да ме изгледат накриво. Ами, такова е, не винаги преценям правилно.

А някой път помощта е грешка. Защото ще помогнеш веднъж, но същия човек ще има нужда от същата помощ и пак, и пак. Тогава той трябва да намери сили за промяна, защото не могат винаги другите да му помагат.

И други ситуации има сигурно, просто тези ми хрумват сега.
Виж целия пост
# 96
Имам случка от миналата седмица.
Един дядо, незрящ и доста окаян пее пред дм в подлеза на НДК.
Той е там от години.
Купих му храна от магазина за готвено в непосредствена близост и му я давам. Той отказа. Аз, понеже храната е супер, все пак настоях като му казах, че специално и току що съм я взела за него. Той ми се тросна - ми яж си я ☺️.
Ся, кой добър, кой лош и нужно ли е изобщо да се мерим по тази линия. Просто ситуация от ежедневието.
Аз избягвам да давам пари, а ако бях дала щеше да е лев. Храната беше много, много по скъпа, но очевидно не от това има нужда човекът.

Аз напоследък отчаяно си мисля как много искам да отслабна но нямам никакво желание ( за промяна в храненето, диета).
Само като си помисля и лошо ми става.
Виж целия пост
# 97
Добротата си личи без мерене.
Всеки си знае за себе си и въобще не е нужно друг да му я мери.
Ужасно си личи, когато липсва.
Виж целия пост
# 98
Не съм много сигурна. Защото в много случай се натрапва една доброта, която не е искана от  отсрещната страна.
И даже се започва едно тръшкане, аз такова пък той такова.
Виж целия пост
# 99
Дядото който пее отслабна много последната година
Може би боледува, а може би нещо друго.
Не му давайте храна, първо защото кой знае с какво се храни вече
И другото е - уважение. На просещ човек се дават пари. Другото е натрапване
Виж целия пост
# 100
Случвало ми се е да опитам да помогна (с думи), нахокаха ме, не ми стана приятно в момента (на кой ли ще му е), ама не го смятам за голяма драма. Беше едно изречение, в опит да успокоя дете пред Лидл, което се хвърляше между колите изпаднало в истерия за сладолед. Ясно ми е, че бащата едва ли е бил много адекватен в тоя драматичен момент и не си го слагам на сърце.
Аз например преди да купя храна на някого, бих го попитала дали я иска. Не, че не е възможно реакцията му да е груба пак, де.

Грешка беше май, че споменах добротата.
Очевидно е тема, по която хората уж не искат да се мерят, ама не могат да се въздържат.
И въпреки всичко продължавам да твърдя, че липсата ѝ е нещо, което се усеща като страшен, вкочаняващ студ.
 
Виж целия пост
# 101
Липсата на доброта се усеща, но самата доброта е нещо много субективно. За едни хора съм добра, за други съм лоша. Зависи кой коя струна ми опъне Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 102
Аз също съм за даване на пари на просещи.Ако 20 човека днес му дадат храна, дали ще я изяде всичката? Повечето ще я хвърли, с парите може да си плати ток, да си купи лекарства или от каквото има нужда.
Виж целия пост
# 103
Може. Сгрешила съм с преценката.
Но с тази организирана просия дали остават пари за просещите.
А и двадесет души да купят храна едновременно, а дано, ама надали.
Виж целия пост
# 104
И повече купуват, ако е близо до хранителен магазин или заведение за храна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия