Аз последно съм виждала над с.Стойките до Пампорово. Много искам отново да видя, това ми е като някакво супер желание и аз не знам защо.🙂
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №3
- Публикувана: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2026, 22:22 ч.
# 540
6 авг. 2026, 21:18 ч.
# 541
6 авг. 2026, 21:50 ч.
И аз бях така и като видях миналото лято много се зарадвах. Може би подсъзнанието ни ги свързва със скъпи спомени от детството. На селото на баба и дядо, Бог да ги прости, беше пълно. По цяло лято бяхме там. Селото е разположено в нещо като дере и от там минава Русенския Лом. Около реката и по баира нагоре осветяваха всичко. Има някаква романтика в тези села от Велико Търново нагоре към Русе. Обожавам го този път. Миналата година пътувах по лош повод за родния ми град, но гледайки красивите пейзажи, особено преди Две Могили, се върнах в детството. Ах, какво детство само имах! И всичко, което баба казваше е вечната истина! Когато ми е било тежко винаги съм мислила как ако можех дори за миг бих все върнала на село, да стана мъничка, да стана дете и да тръгна от нищото!
Виж целия пост
# 542
6 авг. 2026, 22:45 ч.
ЗЛОДЕИДА, разплака ме. Докато четях коментара ти, имах усещането, че си описала мислите и емоциите ми.
Красиво, но и същевременно тъжно 🥹
Виж целия пост
Красиво, но и същевременно тъжно 🥹
# 543
6 авг. 2026, 23:12 ч.
Най-тъжното е, че българското село умря. Има и населени села, но или са ромски или са в близост до София. В останалата част на България селата са потънали в разруха. Особено сериозна е разрухата по стария път за морето, през Рижкия проход и надолу към Странджа. Във всяко село имаше ресторантче, пазарче за плодове и зеленчуци директно от дворовете, имаше и бензиностанции. Помня ясно как ядохме кебапчета с картофки всяко лято като пътувахме към морето. Сега там е пустош и разруха. Покривите на къщите са паднали и дървета са поникнали през тях. Там където някога е имало живот и детски смях, аромат на лютеница и домашно сладко, днес няма нищо.
Моите деца няма да пораснат на село. Няма да чуват петли сутрин, да се спускат с найлони по снега, да ядат ледени шушулки от къщите или да се качват по оградите за още зелени джанки. Няма и аз да чуя хлопки от животни, да се провикна "прибирайте се да ядете", няма да седна на пейката и да чакам.
За мен баба беше права "прекъсне ли се връзката със селото, животът не е същия, живот няма".
Виж целия пост
Моите деца няма да пораснат на село. Няма да чуват петли сутрин, да се спускат с найлони по снега, да ядат ледени шушулки от къщите или да се качват по оградите за още зелени джанки. Няма и аз да чуя хлопки от животни, да се провикна "прибирайте се да ядете", няма да седна на пейката и да чакам.
За мен баба беше права "прекъсне ли се връзката със селото, животът не е същия, живот няма".
# 544
6 авг. 2026, 23:25 ч.
Няма как да се живее, като преди 100г.
И нашите баби не са живели, както пра- бабите си.
Чак такава носталгия, не знам как и защо я подхранвате...
Виж целия пост
И нашите баби не са живели, както пра- бабите си.
Чак такава носталгия, не знам как и защо я подхранвате...
# 545
6 авг. 2026, 23:32 ч.
Аз си го обяснявам с това, че съм била малка и безгрижна. Наистина си харесвам детството и се радвам, че съм живяла на село. Аз обожавам и разкази за българското село. Ясно ми е, че животът върви напред, но не е ли добре да си спомняш хубавото?
Виж целия пост
# 546
7 авг. 2026, 00:02 ч.
Светулки има в Троянския балкан, но интересно, че само края на юни / началото на юли някъде. Не цяло лято.
Виж целия пост
# 548
7 авг. 2026, 03:50 ч.
Аз съм на мнение, че носталгията по миналото, почти винаги е носталгия по младостта, когато човекът е бил здрав, енергичен, безгрижен и т.н. А не по някакви обективни условия които е имало. Те се идеализират благодарение точно на носталгията по младостта и безгрижието.
Даже и самото безгрижие се идеализира въз основа на младостта. Забравя се какво е нямало, колко се е чакало за кола, за апартамент, проблема с жителството, разпределението за работа, пътуването в чужбина, режимите на тока, на водата, и т.н.
Виж целия пост
Даже и самото безгрижие се идеализира въз основа на младостта. Забравя се какво е нямало, колко се е чакало за кола, за апартамент, проблема с жителството, разпределението за работа, пътуването в чужбина, режимите на тока, на водата, и т.н.
# 549
7 авг. 2026, 04:24 ч.
Така е, дисонансът се получава, когато се бъркат тези емоции и се наслагват върху реалността. Носталгията по соца и обожанието на Русия го показват.
Виж целия пост
Аз съм на мнение, че носталгията по миналото, почти винаги е носталгия по младостта, когато човекът е бил здрав, енергичен, безгрижен и т.н. А не по някакви обективни условия които е имало. Те се идеализират благодарение точно на носталгията по младостта и безгрижието.
Даже и самото безгрижие се идеализира въз основа на младостта. Забравя се какво е нямало, колко се е чакало за кола, за апартамент, проблема с жителството, разпределението за работа, пътуването в чужбина, режимите на тока, на водата, и т.н.
Даже и самото безгрижие се идеализира въз основа на младостта. Забравя се какво е нямало, колко се е чакало за кола, за апартамент, проблема с жителството, разпределението за работа, пътуването в чужбина, режимите на тока, на водата, и т.н.
# 550
7 авг. 2026, 06:21 ч.
При мен носталгията няма нищо общо с политическият ред от онова време, защото съм била много малка, но това което остана в сърцето и умът ми е споменът за семейството ми. За съжаление татко, баба и дядо не са вече сред живите, а спомените за вечерите под асмата са толкова живи, че будят в мен едновременно умиление, топлина, но и много болка. Да - безгрижието на детството също ми липсва, но сякаш най-силна е липсата на обичта, която съм получавала. Игрите с приятелите, смехът...
Виж целия пост
# 551
7 авг. 2026, 08:07 ч.
В тази връзка, ревах като магаре на един концерт на Веселин Маринов на тази песен
https://youtu.be/maqjAJKb1EI?is=Eq01IrFTN3DsjSY4
Защото и моето детство е там, под асмата.
Ако бях малко по- работна и разтропана, бих си взела една къща на село , за да имат и моите деца някакъв спомен за село. Но честно казано, едва моята къщурка оправям, че и селска къща да поддържам .
Но пък много си мисля за една малка хубава къщичка, дори вилипка да е на 20 мин от града , на която да бягаме през лятото. И все нищо не си харесвам .
Виж целия пост
https://youtu.be/maqjAJKb1EI?is=Eq01IrFTN3DsjSY4
Защото и моето детство е там, под асмата.
Ако бях малко по- работна и разтропана, бих си взела една къща на село , за да имат и моите деца някакъв спомен за село. Но честно казано, едва моята къщурка оправям, че и селска къща да поддържам .
Но пък много си мисля за една малка хубава къщичка, дори вилипка да е на 20 мин от града , на която да бягаме през лятото. И все нищо не си харесвам .
# 552
7 авг. 2026, 09:01 ч.
За това не съм продала къщата на село, сърце не ми дава. Да я ремонтирам, ще ни излезе дявол и половина, да строим наново - няма да е по-евтино. Отделно си трябва време, и много нерви, които към момента нямам. Но си живея с надеждата, че един ден ще имам възможността да посрещам внуци там и дворът отново ще е изпълнен със смях и любов.
Виж целия пост
# 553
7 авг. 2026, 09:13 ч.
А, вашите деца, посрещаха ли ги дядо и баба на село?
Безвъзвратно загубено е, това идилично време. Бабите работят, и ще работят до все по- късно, децата не са същите, та да идеализират стоене под асмата( освен ако не са на 4-5 г) .
Не е от времето, нито строя- от личната настройка към настоящето време е- търсите одушник.
Виж целия пост
Безвъзвратно загубено е, това идилично време. Бабите работят, и ще работят до все по- късно, децата не са същите, та да идеализират стоене под асмата( освен ако не са на 4-5 г) .
Не е от времето, нито строя- от личната настройка към настоящето време е- търсите одушник.
# 554
7 авг. 2026, 10:05 ч.
Да, днешните деца няма да ги омаеш с пиленца и яренца. Което ме подсети за това:
https://www.scribd.com/document/811056940/%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0% … D0%AF%D0%B3%D0%B0
Виж целия пост
А, вашите деца, посрещаха ли ги дядо и баба на село?
Безвъзвратно загубено е, това идилично време. Бабите работят, и ще работят до все по- късно, децата не са същите, та да идеализират стоене под асмата( освен ако не са на 4-5 г) .
Не е от времето, нито строя- от личната настройка към настоящето време е- търсите одушник.
Безвъзвратно загубено е, това идилично време. Бабите работят, и ще работят до все по- късно, децата не са същите, та да идеализират стоене под асмата( освен ако не са на 4-5 г) .
Не е от времето, нито строя- от личната настройка към настоящето време е- търсите одушник.
Да, днешните деца няма да ги омаеш с пиленца и яренца. Което ме подсети за това:
https://www.scribd.com/document/811056940/%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0% … D0%AF%D0%B3%D0%B0
Препоръчани теми