Звездни Компромати - Ноември'25

Чар ли бе да го опишеш...

Триумфалната Арка

Сакре Кьор

Да хапнеш сандвич на пейка в парка става, но кроасан с кафе на крак, това си е богохулство🙈

Нищо не работи в неделя - ден за семейството и евентуално, за неделните, местни, колоритни пазарчета (« marchés »).

Не очаквайте експресно сервиране по кафета и ресторанти - бонвиваните определено се наслаждават на живота и за никъде не бързат (важи с пълна сила за всякакви парижки капанчета).
В коментар отдолу, руснак се беше изказал, сравнявайки тази прословута, фр. флегматичност, с руските бистра ( от БЬIСТРО = бързо), където всичко е експедитивно и няма време за съзерцателни превземки по парижки модел 🙈

Поръчай си LATTE в картонена чашка и ще те изгледат с пренебрежително вдигнати вежди😅

Не се слага кетчуп където ти падне; сиренето никога не се консумира върху хляб с масло, а ако си поръчаш кафе заедно с ястието, те убиват с поглед.

Незаконно е, буквално, да се консумира лош хляб. Тук фр. багета е издигната в култ и е нац. им гордост, но се купува единствено и само в boulangerie 🥖, никакви супери и хипермаркети.

Абсолютно незаконно е шефът ти да те бомбардира с проф. имейли извън работно време.
Спокойствието на бонвиваните е над всичко🙌

В Musée Grévin в Париж, откриват восъчна статуя на Лейди Ди 28г след смъртта й.


Нищо общо с оригинала, според мен.

Ето и цената на най-новите ВЮИТОНСКИ чепици, носени от екстравагантния Фарел Уилиямс

Не знаех, че дългогодишния й съпруг е не кой да е, а Айдън на Кари (Брадшоу)!

Луи е опасен, сладур голям!❤

[Колкото и да се старая да избягвам всякакви риалити формати, дори аз не успях да се опазя от информацията, че тези дни масово от предаванията се изгонват участници заради упражнено насилие.
Ако приемем, че съвременните риалити формати са малка симулация на нашата държава – не мога да не се притесня от факта, че поведението на сериозен процент от мъжете в тях крещи „ДОМАШЕН НАСИЛНИК“.
Това крещи поведението им.
Те не биха се изказали така за себе си. Те крещят: „Аз съм алфа мъжкар.“
И понеже темата за домашното насилие не бива да е актуална само когато някой пострада или почине, тази година написах песен по въпроса.
От гледната точка на баща (какъвто не съм), който слуша историята на дъщеря си за... перфектния мъж, когото е срещнала.
Тази песен щеше да е част от албума ми, но я дарих на каузата и махнах гласа си от нея, за да бъде изпята от някой, който познава една от формите на домашното насилие от първа ръка — Деси Слава.
Защо го направих?
Защото, за жалост, нямам силата да спра връзки с насилие.
Нямам и начин да разубедя мъже да използват агресия в дома си.
Но мога да напомня на млади момичета, които още не са попаднали в капана на насилниците, да внимават. Всеки иска лошо момче… докато не попадне наистина на такова.
Всеки иска "мъжкар". Но мъжкарите са мъже, които спазват правилата, действат според морални принципи и държат на думата си. И никога — абсолютно никога — не се наричат сами „мъжкари“.
Подарих тази песен на каузата, защото ще помогне повече като социален вик срещу домашното насилие, отколкото като песен №14 в предстоящия ми албум.
Благодаря на всички, които участваха с времето и енергията си. Няма да изброявам имена. Те са много.
Но както те - така и аз не съм важния в историята.
Нека днес е просто повод да си припомним, че най-красивото нещо на земята – всепрощаващото сърце на момичето – има една пробойна: лесно се доверява на хора, които злоупотребяват с него.
Само с говорене, с осветяване на проблема, с липса на толерантност към насилниците и с разчитане на червените флагове от рано можем да променим абсурдния факт, че:
ЕДНА ОТ ЧЕТИРИ ЖЕНИ Е ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ В БЪЛГАРИЯ
Прочетете го пак. Една от четири.
Благодаря за вниманието./spoiler]