Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?

Каква е разликата дали е спонтанен или по медицински причини? Все не е по желание на жената.
То даже ако е спонтанен е по-лесно.
В случая жената трябва да вземе решение да прекъсне живота на собственото си бебе -  желано и вече ритащо бебе. Да мине през раждане (защото късният аборт е раждане), да си види мъртвото бебе и да знае, че тя е взела решението то да не живее.
При спонтанния аборт не взима тя решението и в повечето случаи той се случва на доста по-ранен етап и е просто кървене.

При нас и етървата всъщност свекървата каза на мм. А аз питах етървата в коя седмица е.

Ситуацията е изключителна неприятна и не я пожелавам на никого, но както при авторката, така и при цитираната жена, не мисля, че има сигурен полезен ход.

Реално авторката каза, че двете бременности са с месец разлика някъде, което е нищо като време. Не е казала веднага на сестра си, при втората пък са почнали изследвания и се е стигнало до тази ситуация. Колкото и тактичен да е човек, в крайна сметка трябва да си гледа него и неговия живот. Авторката определено има чувство за такт и съобразителност, иначе нямаше да пуска тема и да пита. Идея си нямам как ще е по-добре да се постъпи в тази ситуация, но тя няма и много време да крие. Сестра й все някога ще разбере, та може би е по-добре да й се каже по-бързо. Ако правилно съм разбрала, двете не се виждат всеки ден, така че да й каже и да не й се навира в полезрението, освен ако сестра й не я потърси.

За цитираната жена..... също ужасна ситуация, но чак предателство. Реално тя може години да се съвзема от случката, значи ли, че другата сестра трябва да стои без дете/деца? В крайна сметка хора на всякаква възраст умират, но наборите им продължават живота си. А и както някой по-напред каза, не се знае сестрата случайно или целенасочено е забременяла.

Цитатът ми остави един важен въпрос.
Щом е предателство едната сестра да забременее, когато другата е загубила детето си, това значи ли, че ако едната остане вдовица, другата моментално трябва да се разведе, за да не е предателство да има партньор?
И други подобни.
Даже не мога да проумея подобни мисли за собствената сестра, а не малко неща съм изживяла и видяла в живота.

Пак повтарям, който не е преминал през късна загуба няма как да разбере през какво преминават жените в подобна ситуация.
За някои може да не е предателство, това не означава, че за всички жени трябва да е така. Това е същото като да кажеш на жена току-що изгубила бебето си - "какво толкова се е случило? Ще си имате друго". На някои не им пука, но в доста случаи тази фраза смазва момичетата в този момент, точно преди или след загубата, не говоря по принцип.

Аз пък не разбирам какъв е този напън да се казва веднага за бременността на авторката? Някои го крещят от покривите още положителния тест, други като мен съобщават в 7-мия месец (то пак добре, че им казах преди да родя 😆). Това е толкова личен избор и не мисля, че който и да било (било то и сестра) би имал правото да се сърди защо АЗ не съм им дала отчет, че съм бременна още от началото.

Аз съм минала и пак сестра ми беше човекът до мен.
И тя е минавала и съм била до нея.
Аз имам 5 деца, тя 2.
Това няма общо с отношенията ни и откровеността помежду ни, защото не става дума за чужд човек. Поне не за нас.
И не сме ползвали подобни глупави фрази,защото не сме случайни познати, чудещи се какво да кажат.

Иначе тя да си решава.
Просто твърдеше, че са близки.
За тези, които не са си близки, няма значение.

Не е въпрос за даване на отчет.
Аз със съпруга си всичко споделям. Със сестра ми също, вкл. когато сме живели на хиляди километри разстояние.
С чужди хора не коментирам лични неща. Това е разликата и зависи кой има сестра и колко близка я намира.
Няма как да знаем. Може пък едностранна да е близостта в случая, щом сестрата споделя, а авторката крие. Това тя си знае.
Може и до раждането да не ѝ казва. Някои не казват и след това,защото не поддържат връзка с роднините си.

Еее, как ще е същото? Само много прост или злобен човек би казал нещо подобно. Дори разни механични "дръж се, животът продължава" сигурно са страшно груби и обидни в момент на такава болка, а много хора ги казват без лоши мисли. Но съвсем не е същото като да кажеш/съобщиш за своята бременност. Не може на близките да се слага вето на забременяване. Аз напълно разбирам нейната реакция, тя е човешка и нормална, но не и задължаваща околните за техните животи. Разбирам също така защо жена, преживяла загуба, се отдръпва от бременни приятелки, тежко ѝ е около бебета и деца и т.н. Но правилно ли е пък приятелките да я изолират, все едно е прокажена, сакън да не я засегнат? Има някакъв среден път на разбиране и тактичност. Не, разбира се, да навираш в носа на страдащия успешната си бременност или здравото си бебе и т.н., но да съобщиш и споделиш важното за теб така, както би го споделил с всички останали. И да оставиш на жената сама да прецени дали и доколко ще съпреживява нещата с теб. Всъщност мисля, че няма полезен ход изобщо в такава ситуация. Като скрие бременността, какво? Пак ще ѝ се обидят, ще кажат "аз страдам, а те се крият като мишки, радват си се на бебетата".

Brin de muguet, трагедии се случват на много хора в живота. Къде на ранна възраст, къде в старините. Не става дума да ги говори някой на жена, загубила детето си, без значение в ранен или късен етап, че не било важно и ще има друго. Става дума, че заради нечие нещастие, не може, а и не трябва човек да жертва собственото си евентуално щастие. И не говоря само за имането на дете.

Ето, моя близка бивша колежка има трудности в забременяването. Знае, че и ние правихме опити, знае, че съм и бременна, че и буквално във всеки момент вече ще раждам. Опитвала съм се да съм максимално тактична заради ситуацията.

На бивша работа синовете на една колежка. Единият с жена му също по трудния път, а другият с жена му второ дете искаха и им се случи. Та какво се предполагаше, че трябва да направят тези с детето, да си останат с едно като искат второ, заради брат му?

Да не забравяме, че и на авторката не й е лесно. Тя също страда за сестра си и за племенника си. От друга страна е бременна, а бременност идва от бреме. Лесно решение няма. И никой не знае кое е по-добре.
Очевидно е добър човек, не мисли само за себе си, колебае се.
Авторката да послуша сърцето си и да каже, когато реши. И дори сестрата да се обиди, това е част от болката на сестрата. А за тази болка авторкта няма вина.
Успех, момиче. И здраве.

Фийвър, различните хора разбират близостта по различен начин. Нека не вменяваме на авторката липса на близост, ако реши да не съобщи за бременността си веднага. Нито на сестрата чувство за обида, ако близките й се колебаят да й съобщят веднага (защото мислят за чувствата й). Все пак ситуацията е деликатна и за двете страни. Едва ли мога да си представя какво им е и на двете в такава ситуация, но не мога и да си представя да се разсърдя на сестра ми. Не и в ситуация, в която мотивите да направи нещо са абсолютно ясни и в посока мисъл за моето добруване. Каквото и да почувства сестрата, това ще е част от нейната болка, а не отговорност на авторката, която видно я обича, загрижена е за нея и търси най-добрия начин да я подкрепи.

Нищо не ѝ вменявам.
Коментирам през моята призма, както други през тяхната.
Тя е тази, която ще си прецени и която най-добре знае какви са им отношенията.

Бих съобщила на сестрата след като мине аборта й. В никакъв случай не бих споделила моята щастлива новина точно в този трагичен за нея момент. Не мисля, ще се обиди, няма причина да се обижда от една тактична и емпатична постъпка.

Или много ми преиначавате думите или не разбирате какво искам да кажа.
"Вето за забременяване", "да си жертва щастието"... Кой изобщо е говорил за подобни неща?  Нима ако авторката изчака със седмица-две с обявяването на бременността си, ще си жертва щастието?
Аз казвам, че моментът не е подходящ. Пуснах цитата, не да покажа, че подобно споделяне е предателство, а за да се види каква би била реакцията на другата страна (независимо дали е адекватна или не). Тази жена го осъзнава и си го е написала, че сестра й има право да си живее живота, и че обективно погледнато това не е предателство, но тя го усеща така, заради това, през което е минала. Включих се да представя другата гледна точка, защото всичките се юрнахте да съветвате тя да сподели веднага. А аз не съм убедена, че това ще е добре за другата страна.

И също така не обобщавам - не говоря за всякакви трагедии като цяло - а именно само за съпоставянето прекъсване на късна бременност и забременяване. Изобщо не е същото. Тук никой не сподели дали е правил късен аборт с ритащо бебе, раждане (не кюртаж или секцио), да си видиш мъртвото бебе, угризенията, че ти си решил то да не живее  - и как се е чувствал в този момент на тема бременност. Ако има примерно смърт в семейството вместо аборт, и другата сестра си съобщи бременността е съвсем различно - защото няма да я има горчилката от загубеното, което е получила другата и е решила да й го каже точно сега, под претекст че са близки. Всичко се върти около момента на съобщаването.

А това дали ще съобщиш веднага за бременност изобщо не е определящо за близостта на хората, а по-скоро говори за характера на човека.
Аз не съм съобщавала за бременностите си, не защото не съм близка със семейството си, а поради други причини : 1. Това не ги засяга (аз го нося, раждам, отглеждам, издържам). Аз съм интроверт и не исках да ме разнасят по стринки и лели, близки и далечни, че съм бременна. Това е нещо съкровено и исках да го запазя само за нас с таткото възможно най-дълго; 2. Исках да си спестя неприятните обяснения, ако загубя бебето. И точно това се случи с моята загуба - те разбраха, че е имало бременност, чак когато всичко беше приключило и аз вече можех да говоря по темата, без да се разпадна.

Как така никой не е споделил!?

Аз споделих - имам преждевременно раждане в 24-а седмица заради скъсена шийка. 24-а седмица е под прага на жизнеспособност. Лекарите казаха, че ако оживеят, ще бъдат с множество увреждания заради ранната седмица. Бяха близнаци момчета. Живо родени и здрави бебета, впоследствие им беше направен кариотип.

Как да съм се чувствала?! Зле, не понасях бременните около мен. Психическата болка беше толкова силна, че се превръщаше във физическа. В крайна сметка оцелях. Родих през август, през октомври ми правиха кюретаж, защото не се бях изчистила изцяло. Януари бях отново бременна.