Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?

  • 5 515
  • 93
# 45
Етървата реално е чужд човек, докато сестрата не е.
Зависи от близостта на сестрите.
Преживявала съм тежки неща, докато сестра ми е била щастлива и съм била щастлива за нея. Тя е преживявала тежки неща и е била до мен в радостите ми. Ние сме по-близо помежду си, отколкото с майка ми. Нейните деца са мои и моите нейни.
Затова би ме заболяла да крие от мен нещо толкова хубаво.
Има обаче сестри, които не са си близки.
Никога няма да забравя как преди много години, когато тъкмо ни бяха казали, че имаме проблеми и без репродуктивна помощ няма да успеем, моя братовчедка се появи вече сериозно и видимо бременна на семейно събиране. Оказа се, че всички роднини са знаели, без нас (аз, сестра ми и майка ми), че уж да не ми стане неприятно от новината. Стана ми неприятно не от новината, а от мълчанието на всички. И от желанието ѝ да пазят тайна от мен. Точно с тази братовчедка през годините отрязах контакта ни до взаимно предаване на поздрави за празници и толкова. На останалите роднини си казах мнението.
Виж целия пост
# 46
Е да.
С нея трудно говорим. На моменти мисля че ме гледа от високо, защото тя успя.
Сега дори не говорим почти. С брата на мм се разделиха и тя е в сев. България.  Мъчно ми е за детето, но и за бего не говорим....
Виж целия пост
# 47
В този случай няма подходящ момент. Може би веднага да й каже, иначе сестрата по-късно ще се обиди, че са крили от нея. Да спомене, че моментът е много деликатен и не иска да налива сол в раната, но нейното собствено положение е такова и такова, да съобщи фактите.
За дамата, която по-напред писа, че вече е на 36г., желая здраве, късмет и сили, и сбъдване на всичките й желания.
Виж целия пост
# 48
И тук идва въпросът — как да постъпя? Да кажа сега или да изчакам, защото решението ѝ е почти взето и предполагам какъв ще е изходът?

Според мен е трябвало още в началото да и кажеш. Смятам, че сега е по-добре да изчакаш да вземе решение и когато мине аборта, да кажеш.
Има ли как да намекнеш на съпруга и за твоето положение, да му споделиш твоите притеснения, и заедно да решите дали и кога да и кажете?
Наистина сложна ситуация, авторке, разбирам те.
Виж целия пост
# 49
А тя не я ли познава по -добре от съпруга й ?
Виж целия пост
# 50
В този случай няма подходящ момент. Може би веднага да й каже, иначе сестрата по-късно ще се обиди, че са крили от нея. Да спомене, че моментът е много деликатен и не иска да налива сол в раната, но нейното собствено положение е такова и такова, да съобщи фактите.
За дамата, която по-напред писа, че вече е на 36г., желая здраве, късмет и сили, и сбъдване на всичките й желания.

Подкрепям. Когато и да кажеш все ще е зле.
Виж целия пост
# 51
Не мисля, че авторката очаква сестра ѝ да припада от кеф и да ходят на пазар за бебешки неща. Ако сестрите са близки и се обичат, ще се подкрепят и ще бъдат заедно и в трудни моменти, и в щастливи.
Пишете тук за натрапване на щастие и т.н. Абсолютно съм съгласна, че трябва да има такт от страна на авторката. Но това е живота, за съжаление е поднесъл нещо ужасно на сестрата. Това не значи, че тя няма да се радва на сестра си. Сега е в шок и е срината най-вероятно, но ще се възстанови. Има хора, които умеят да се радват на чуждото щастие!
Виж целия пост
# 52
Ето един пост от темата "Забременяване след мъртво раждане".

Почти същия сценарий :
Цитат
Загубих бебето си преди 5 месеца. Най-голямата мъка в живота ми, с която се боря всеки ден от тогава насам. Днес разбрах, че сестра ми е забременяла малко след моята загуба. И се сринах... Много тежко преживявам това, че въпреки моята агония те са си правили опити за бебе и сега аз не знам как да реагирам. Всъщност това ме мъчи най-много. Особено първите месеци бях в ада и не разбирам какво е това съвпадение веднага след моята загуба тя да забременее. Много съм объркана... Опитвам се да не мисля егоистично, но не съм спирала да плача цял ден. Мъчно ми е за моето бебенце, сега не знам как да приема тази новина и да се радвам от сърце. Чувствам се предадена, въпреки, че знам, че това няма общо с мен, това си е нейния живот и решения и никой не ми е длъжен...Моля, не ме съдете....

Така че малко такт и съобразителност никога не са излишни.

Само който е преживял подобна загуба знае за каква мъка става въпрос. И тук не се касае просто за нещастието на едната и щастието на другата, за споделяне, близост и подобни баналности. Тук говорим за загуба на желана напреднала бременност от едната страна и забременяване от друга. Сестрата със загубата ще е не само в психическа дупка, но и в голяма хормонална въртележка. Така че точно тази новина, точно в този момент има риск да не се приеме добре, колкото и да са близки.
Виж целия пост
# 53
Прочетох цитата и наистина усетих болката на тази жена. Но не съм съгласна с чувството за предателство. Това, че сестра ѝ е забременяла, правила си е опити (а може и случайно да е и да не е правила опити) не бива да е чувство за предателство.
За мен ще е по-грозно всички да знаят и да крият от сестрата и да се правят на луди. Особено ако родителите знаят (така и не се разбра дали знаят, дали не знаят). Ако сестрите се виждат често може и да започне да личи и сестрата сама да се усети, ако види спиране на вредни навици - алкохол, цигари. Тези неща се усещат.
Казах на моята близка приятелка, че съм бременна като бях в началото, почти никой не знаеше, някъде 6-7 седмица. Не можех да си представя да крия, като с нея споделяме непрекъснато и съм наясно какво преживява. Тя е достатъчно емоционално интелигентна да реагира добре. Щеше да разбере много лесно като ме види да не пия или ако откажа излизане. Предпочетох да не я оставям да се досеща. И тя самата това каза, никога не бих искал да скриеш от мен такова нещо!
Виж целия пост
# 54
Да, както казах, хората са различни.
Тази жена го чувства като предателство. Аз бих го усетила като незачитане и неуважение към болката ми.
Не знаем сестрата на авторката как възприема нещата.

Но една жена в напреднала бременност, която е на прага да направи аборт е в много специфично психическо и хормонално състояние. Точно в този определен момент не съм убедена кое от двете ще я накара да се почувства по-зле : това, че са крили от нея (нещо, което реално няма как да остане скрито все пак - тоест просто са отложили съобщаването) или това, че мъката й не е била зачетена и осмислена. Тоест : "ти си в калта до гушата и аз те подкрепям, защото много те обичам, ама я виж аз какви хубави обеци си купих, толкова сме си близки, че трябваше да ти го споделя...".

Тук авторката трябва да се замисли, защото само тя може да даде отговор.
Виж целия пост
# 55
Пандора жената от цитата е съсипана и не мисли трезво. Отвратително е да загубиш дете, моите се в малка седмица, но е много болезнено за мен.  Представям си тази жена.
Виж целия пост
# 56
А защо майката на двете сестри не съобщи новината?
Виж целия пост
# 57
Разбира се, че е болезнено, Наси! Това въобще няма спор! В малка седмица такова нещо боли, представям си в напреднала!

Не знам дали е ок майката да съобщи.
Виж целия пост
# 58
Защо майката да казва?  Авторката е голям човек .
Виж целия пост
# 59
Да не забравяме, че тук не става въпрос за спонтанен аборт. Ако беше така, вероятно и аз щях да дам съвет да не казва. Но случаят е различен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия