Майката не е сама - има баща.
Виж целия пост
Трудно майчинство
- Публикувана: 11 ноем. 2025, 14:24 ч.
- Последно мнение: 26 май 2026, 00:33 ч.
# 16
25 ноем. 2025, 07:50 ч.
Аз лично смятам, че майката и бащата трябва да намират време да са си заедно, без детето. За секс, за разговори, за разходки и за пътувания, въобще за всичко, което конкретния индивид разбира под израза: Долче вита.
За мен не е правилно, бащата да гледа детето, за да може майката да излезе, после майката да гледа детето, за да може бащата да излезе. Това е предпоставка за раздяла. Но пак казвам: това е моето мнение и не го налагам на никой.
За мен най-щастливи за браковете, в които има на кой да си оставиш децата. Разбирам, че в съвременния свят всеки индивид се справя с всичко сам, но лично за мен този начин на живот не е правилен и е предпоставка за самота, депресия, тревожност и преумора.
Пак казвам: това е личното ми възприятие, не го налагам на никой и не ми се влиза в полемики.
Виж целия пост
За мен не е правилно, бащата да гледа детето, за да може майката да излезе, после майката да гледа детето, за да може бащата да излезе. Това е предпоставка за раздяла. Но пак казвам: това е моето мнение и не го налагам на никой.
За мен най-щастливи за браковете, в които има на кой да си оставиш децата. Разбирам, че в съвременния свят всеки индивид се справя с всичко сам, но лично за мен този начин на живот не е правилен и е предпоставка за самота, депресия, тревожност и преумора.
Пак казвам: това е личното ми възприятие, не го налагам на никой и не ми се влиза в полемики.
# 17
25 ноем. 2025, 07:57 ч.
А аз мен не е правилно баби или дядовци да се правят на родители на детето. Двамата родители имат време за себе си след като детето заспи. Говоря по принцип, не за някакви изключения веднъж в месеца, когато са на театър примерно.
Виж целия пост
# 18
25 ноем. 2025, 08:38 ч.
Аз съм била с майка ми до навършване на 1г6м на малката. После се отделихме - новата среда, Ограниченият социален контакт, денонощната грижа за детето, отговорностите към дома, всичко доведе при мен до гастроентерологични проблеми + диагностицирано тревожно разстройство. Пазете си психичното и физическо здраве, момичета.
Паралелно виждам как други майки си гледат децата - в детския център, в който понякога ходим, има две дами, които са едва ли не с абонамент. Оставят децата вътре, тодлъри, излизат на терасата, обръщат се с гръб, хващат коктейлите в едната ръка, в другата цигарите и докато не свършат кутията, ни тръгват, ни поглеждат децата. После по една супа за обяд/вечеря на децата, и готово.
Аз не мога така, но има и друг начин очевидно ...
Виж целия пост
Паралелно виждам как други майки си гледат децата - в детския център, в който понякога ходим, има две дами, които са едва ли не с абонамент. Оставят децата вътре, тодлъри, излизат на терасата, обръщат се с гръб, хващат коктейлите в едната ръка, в другата цигарите и докато не свършат кутията, ни тръгват, ни поглеждат децата. После по една супа за обяд/вечеря на децата, и готово.
Аз не мога така, но има и друг начин очевидно ...
# 19
25 ноем. 2025, 08:45 ч.
Точно такива варианти имах предвид като написах "баби и дядовци да се правят на родители на детето".
Виж целия пост
Аз съм била с майка ми до навършване на 1г6м на малката.
...
...
# 20
25 ноем. 2025, 12:04 ч.
Мдаа, на теория звучи супер, но на практика ако родителите нямат баби или не могат да разчитат на такава става точно това - нямат време за себе си, редуват се единия да гледа детето, другият да излезе. Може и да е предпоставка за раздяла, но когато нямаш други варианти какво правим ?
Виж целия пост
Аз лично смятам, че майката и бащата трябва да намират време да са си заедно, без детето. За секс, за разговори, за разходки и за пътувания, въобще за всичко, което конкретния индивид разбира под израза: Долче вита.
За мен не е правилно, бащата да гледа детето, за да може майката да излезе, после майката да гледа детето, за да може бащата да излезе. Това е предпоставка за раздяла. Но пак казвам: това е моето мнение и не го налагам на никой.
За мен не е правилно, бащата да гледа детето, за да може майката да излезе, после майката да гледа детето, за да може бащата да излезе. Това е предпоставка за раздяла. Но пак казвам: това е моето мнение и не го налагам на никой.
# 21
25 ноем. 2025, 12:27 ч.
Търпиш, какво да правиш. Чакаш да пораснат и да почнеш и ти да живееш. То не е случайна приказката, че животът започва, когато се изнесат децата и умре кучето.
Виж целия пост
# 22
25 ноем. 2025, 12:44 ч.
Мдаа, на теория звучи супер, но на практика ако родителите нямат баби или не могат да разчитат на такава става точно това - нямат време за себе си, редуват се единия да гледа детето, другият да излезе. Може и да е предпоставка за раздяла, но когато нямаш други варианти какво правим ?
Никак не ми звучи супер на теория. Бабата сме я ползвали буквално броени пъти по мое желание. Или по-точно нежелание. Ние се редувахме и предпочитам много повече този вариант, отколкото да ми се налага да търпя мнение извън това на другия родител. Това ми е много по-изнервящо и натоварващо, отколкото да изляза сама с приятелите си без мъжа ми. И сега излизам така (даже за четвъртък имам уговорка). Имаме семейни приятели, но всеки от нас си е запазил и "самостоятелните" приятели отпреди да познава другия и излизаме и самостоятелно. И 5 баби да имахме на разположение, пак щях да държа на самостоятелните излизания без мъжа ми. Иначе сме излизали тримата, по-изнервящо беше единствено когато малкият прохождаше. Вече имаме май 20-ина години брак, ако сега можех да се върна назад, пак бих направила същия избор.
Не може да се обобщава "с баби на разположение по-добре/по-зле". Зависи от родителите, зависи от бабите. За мен това е по-лош вариант, за друг е по-добър.
П.П. През цялото време говоря за ситуация, при която имаме налични двама здрави родители и баба, която гледа детето едва ли не всяка събота и неделя. Не говоря за инцидентна помощ и/или сам родител.
Виж целия пост
Аз лично смятам, че майката и бащата трябва да намират време да са си заедно, без детето. За секс, за разговори, за разходки и за пътувания, въобще за всичко, което конкретния индивид разбира под израза: Долче вита.
За мен не е правилно, бащата да гледа детето, за да може майката да излезе, после майката да гледа детето, за да може бащата да излезе. Това е предпоставка за раздяла. Но пак казвам: това е моето мнение и не го налагам на никой.
За мен не е правилно, бащата да гледа детето, за да може майката да излезе, после майката да гледа детето, за да може бащата да излезе. Това е предпоставка за раздяла. Но пак казвам: това е моето мнение и не го налагам на никой.
Не може да се обобщава "с баби на разположение по-добре/по-зле". Зависи от родителите, зависи от бабите. За мен това е по-лош вариант, за друг е по-добър.
П.П. През цялото време говоря за ситуация, при която имаме налични двама здрави родители и баба, която гледа детето едва ли не всяка събота и неделя. Не говоря за инцидентна помощ и/или сам родител.
# 23
25 ноем. 2025, 17:47 ч.
Много интересна тема. Още не съм родила, но ми помага да не си представям майчинството като от рийлсовете в инстаграм, например. Там всички да перфектни майки, домакини и съпруги и всичко изглежда много лесно.
Виж целия пост
# 24
1 дек. 2025, 00:37 ч.
Относно дебата "с баби или без" има голямо значение динамиката в семейството и характерът на бабата. В някои семейства се получава много добре с баба, в други това утежнява обстоятелствата. При нас идването на бабата внесе много стрес в живота ни и постави връзката ни под въпрос.
Родителите могат да прекарат време заедно, когато децата спят или дори по време на разходка заедно навън.
Според моя опит също бабите и дядовците не трябва да са заместители на родителите. Те са ценни в своята си роля - да разкажат приказка, да покажат нещо интересно на детето, но децата изискват страхотна енергия и един възрастен човек обикновено не смогва.
Виж целия пост
Родителите могат да прекарат време заедно, когато децата спят или дори по време на разходка заедно навън.
Според моя опит също бабите и дядовците не трябва да са заместители на родителите. Те са ценни в своята си роля - да разкажат приказка, да покажат нещо интересно на детето, но децата изискват страхотна енергия и един възрастен човек обикновено не смогва.
# 25
14 дек. 2025, 15:05 ч.
Искам да попитам какво значи бебешки пубертет?
За първи път чувам за нещо такова, аз като бях дете и т.н не е имало такъв термин.
Виж целия пост
За първи път чувам за нещо такова, аз като бях дете и т.н не е имало такъв термин.
# 26
18 дек. 2025, 23:01 ч.
.
И аз не знаех докато не го преживях. На две-три годинки детето се опитва да бъде самостоятелно и всеки опит да ограничиш начинанията му (дори и опитът да го спасява от реална опасност) е посрещнат със сърдене, тръшкане и крещене. Изведнъж някакви неща , които са ставали лесно преди се оказват причина за скандали и истерики. Примерно: преди като се върнехме от разходка го хващах и му измивах ръцете - кротко и спокойно. Сега не ще, дърпа се бяга като че ли ще му правя екзорсизъм. Стига се до опити за ритане, хапане и т.н. и то не защото не иска да си измие ръцете, а защото не иска да изпълнява нищо, които аз съм казала. И неусетно всичко, каквото правите заедно се превръща в постоянна битка за надмощие с крясъци и сълзи.
Ако го оставиш ти се качва на главата, ако пробваш да го шляпнеш става още по-зле. С времето измислих всякакви механизми за справяне. Основната тема е желанието за контрол в мъничкия му детски живот, където той усеща, че няма никаква власт и това го побърква .
Виж целия пост
Искам да попитам какво значи бебешки пубертет?
За първи път чувам за нещо такова, аз като бях дете и т.н не е имало такъв термин.
За първи път чувам за нещо такова, аз като бях дете и т.н не е имало такъв термин.
И аз не знаех докато не го преживях. На две-три годинки детето се опитва да бъде самостоятелно и всеки опит да ограничиш начинанията му (дори и опитът да го спасява от реална опасност) е посрещнат със сърдене, тръшкане и крещене. Изведнъж някакви неща , които са ставали лесно преди се оказват причина за скандали и истерики. Примерно: преди като се върнехме от разходка го хващах и му измивах ръцете - кротко и спокойно. Сега не ще, дърпа се бяга като че ли ще му правя екзорсизъм. Стига се до опити за ритане, хапане и т.н. и то не защото не иска да си измие ръцете, а защото не иска да изпълнява нищо, които аз съм казала. И неусетно всичко, каквото правите заедно се превръща в постоянна битка за надмощие с крясъци и сълзи.
Ако го оставиш ти се качва на главата, ако пробваш да го шляпнеш става още по-зле. С времето измислих всякакви механизми за справяне. Основната тема е желанието за контрол в мъничкия му детски живот, където той усеща, че няма никаква власт и това го побърква .
# 27
8 ян. 2026, 14:06 ч.
Habitude, първо една голяма, топла и дълга прегръдка от мен за теб.
Много полезни и истински съвети си получила. Вземи си по нещо от всеки и рабеери, че не си само ти.
Аз бих те посъветвала да потърсиш алтернативна помощ от човек или книга. Не, че ти има нещо, но просто по- лесно ще се прегрупираш и издърпаш от състоянието си. Аз се чувствах така по време на майчинството и доста след него.
Поздравления на всички мами - героини.
Виж целия пост
Много полезни и истински съвети си получила. Вземи си по нещо от всеки и рабеери, че не си само ти.
Аз бих те посъветвала да потърсиш алтернативна помощ от човек или книга. Не, че ти има нещо, но просто по- лесно ще се прегрупираш и издърпаш от състоянието си. Аз се чувствах така по време на майчинството и доста след него.
Поздравления на всички мами - героини.
# 28
7 фев. 2026, 22:58 ч.
Здравейте,
Не сте сама. Аз се чувствах по същия начин. Искам да Ви успокоя, че нещата ще се оправят. Когато детето стане на три и започне да говори по-добре, всичко ще се промени. Мога да Ви кажа какво на мен ми помогна. Като начало си направих изследвания и се установи, че имам дефицити на витамин Д и Б12. Парелно с витамините започнах прием на пробиотици. Има много изследвания, които показват, че липсата на полезни бактерии може да ни кара да се чувстваме тъжни или тревожни.
Отделно от това започнах да чета автобиографии на известни личности, които ме провокираха да се замисля за нещата, които наистина искам да правя и да започна собствен бизнес.
Всичко ще бъде наред. Вярвам, че много скоро животът Ви ще тръгне в по-добра посока, щом сте започнали да търсите решения...
Виж целия пост
Не сте сама. Аз се чувствах по същия начин. Искам да Ви успокоя, че нещата ще се оправят. Когато детето стане на три и започне да говори по-добре, всичко ще се промени. Мога да Ви кажа какво на мен ми помогна. Като начало си направих изследвания и се установи, че имам дефицити на витамин Д и Б12. Парелно с витамините започнах прием на пробиотици. Има много изследвания, които показват, че липсата на полезни бактерии може да ни кара да се чувстваме тъжни или тревожни.
Отделно от това започнах да чета автобиографии на известни личности, които ме провокираха да се замисля за нещата, които наистина искам да правя и да започна собствен бизнес.
Всичко ще бъде наред. Вярвам, че много скоро животът Ви ще тръгне в по-добра посока, щом сте започнали да търсите решения...
# 29
23 фев. 2026, 06:35 ч.
A как се развива детето? Казвате, че "натискате да проговори". На каква възраст е? Ако е съвсем малко и още не се изразява добре, може би просто му трябва време или да помогнете в тази насока? За да не изпада в истерри често, искам да кажа.
И на мен ми е било трудно с малко дете, но не чак така. А и при истерии просто си повтарях: "Ревеш, ревеш, но ще спреш". И разбира се, накрая детето задължително спира да реве
Просто трябва спокойствие и търпение, знам, че не е лесно, но това е положението.
Виж целия пост
И на мен ми е било трудно с малко дете, но не чак така. А и при истерии просто си повтарях: "Ревеш, ревеш, но ще спреш". И разбира се, накрая детето задължително спира да реве
Просто трябва спокойствие и търпение, знам, че не е лесно, но това е положението. Препоръчани теми