Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

  • 5 418
  • 111
# 60
Съгласна съм с Кифлата - децата ни си имат своето детство. И майка ми с носталгия ми говореше за нейното детство, също както, предполагам, е слушала от своята майка. Децата ми имат своите радости, вълнения, споделени и несподелени емоции, приключения и страхове и макар да не живеят по начина, по който сме живели ние преди 20-30 години, не мисля, че са ощетени откъм детство.

И да, сигурна съм, че майка ми се е тревожила за мен по времето, когато нямаше мобилни телефони - вероятно именно поради това се е тревожила повече, отколкото се тревожа аз сега.
Виж целия пост
# 61
Направо се просълзих smile3518
Върнах се години с това което прочетох и все едно е писано за мен.
От части съжалявам че детето ми няма да усети тази СВОБОДА която сме има ние,че ще живее в един свят изпълнен с ужаси,заплахи и какви ли не още гадости smile3515
Виж целия пост
# 62
А на мен много ми допадна тази разходка в нашето детсво. Какви игри имаше само по тъмно, докато майките крещяха от балконите да се прибираме....Ходех до 10,30 на драм състав, прибирах се сама. А докато играехме, ако огладнеех ме, се редувахме в коя къща родителите ще ни мажат филии. Купон си беше.
Виж целия пост
# 63
Направо се просълзих smile3518
Върнах се години с това което прочетох и все едно е писано за мен.
От части съжалявам че детето ми няма да усети тази СВОБОДА която сме има ние,че ще живее в един свят изпълнен с ужаси,заплахи и какви ли не още гадости smile3515

И на мен ми стана много тъжно от първата част ...  Cry
Виж целия пост
# 64
Хе, аз съм най старото дете.
Помня физзарядка всека сутрин пред училище.
Проверка на ноктите и наличие на носна кърпичка.
Преглед на строевата и маршова песен.
Бригади. Чавдарче, пионерче, комсомолец.

Чавдарчето труда обича,
на помощ първо се притича.
Виж целия пост
# 65
Хубаво и тъжно едновеременно, жестока истина.
Напомни ми как ядях филия с лютеница и сирене и бях най- щастливото дете.
Виж целия пост
# 66
Пътуване във времето....ехххх,бяха едни времена....щастлива съм,че е било  Hug   Cry  Party  Heart Eyes  Mr. Green

Нашите деца имат своето детство!

Виж целия пост
# 67
Хе, аз съм най старото дете.
Помня физзарядка всека сутрин пред училище.
Проверка на ноктите и наличие на носна кърпичка.
Преглед на строевата и маршова песен.
Бригади. Чавдарче, пионерче, комсомолец.

Чавдарчето труда обича,
на помощ първо се притича.

Ееее, и ние сме имали физзарядка на двора - в трети клас  Grinning
Без нокти и с кърпички.
Сини връзки, калпачета
"Чавдарчето е примерно дете -
играе, пее, учи се, чете".
Пионерски поръчения...

Комсомолът ми се изплъзна ooooh!
Виж целия пост
# 68
Същата тема под друго заглавие!?
Виж целия пост
# 69
Де Ваня, имат приятели но не е така както беше тогава. Сега карам сина ми да излезе да рита защото постоянно седи пред компютъра а той ми казва че и да излезе няма с кой да рита защото и приятелите му са в къщи пред компютрите.

точно това си мислех и аз тия дни, докато циркулирах из градинките в квартала.
когато аз бях дете, всички бяхме навън по цял ден - по същите тия градинки и площадки. сега седят празни, има само баби или майки с бебета. къде са децата - в къщи, пред компютрите.
питах се тъжно, с кого ще си играе моят син и на какво...
Виж целия пост
# 70
Невидях че сте я пуснали вече за което се извинявам и аз я пуснах  ooooh!
Страхотно беше тогава !Бяхме най- щастливите деца на света - поне аз де  Hug
Виж целия пост
# 71
Е аз поне не си спомням с носталгия за детството. Имаше няколко момчета които ме тероризираха след училище и класната си затваряше очите, а моите родители ги беше страх да предприемат по-сериозни мерки, защото майката на момчето беше активистка на партията!
Е имахме Тимуровска команда .... не издържа дълго, защото "вярата в доброто и човека...." са си утопия.
Хората пак си бяха обладани от дребни страсти. Пак трябваше да си човек на някого, за да можеш да работиш добра работа...Моят баща беше един от най-добрите стругари в цеха...но никога не му дадоха по-висок разряд....
Когато бях в основното училище 5-6 клас, един от осмокласниците отиде да учи за свещеник (не знам имаше ли тогава такива училища..) и ни събраха всички във фоайето на училището, за да ни обясняват колко се е побъркал той, че бог няма....дрън, дрън...
Когато стана аварията в Чернобил, след два дни ни юрнаха да чистим паметника на една партизанка, можете да си представите как се нагълтахме с радиация от праха, който метохме!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И днешното общество не го харесвам, но няма начин....писано е, че и по-зле ще става, за това не живея с илюзиите, че моите деца ще имат щастливо детство. За мен това е период в който да ги науча да издържат изпитанията които ги очакват и да бъдат силни.
Виж целия пост
# 72
Моето детство премина през 70-те години.Беше хубаво,весело,но не мога да кажа,че сега децата ми имат по-лошо детство.Мисля,че тъгата идва от това,че никога повече няма да сме деца.
Виж целия пост
# 73
Понякога така ми се иска пак да съм дете, да се върна във времето ... Ехх! Weary
P.S. "Малките чавдарчета са добри другарчета" Wink
Виж целия пост
# 74
А напоследък по вестниците пише, че мобилните телефони са причината за намаляването и измирането на пчелите. Аман.

И аз вдигам у нас телефона така сякаш съм на работа  ooooh!

В детството най-много обичах да се катеря по дървета.
С още четири приятелрки си имахме група, нищо, че ходехме с ластици на вратовете, изнасяхме концерти и веднъж си спечелихме и пари.
И ядяхме зелени мънички джанки със сол.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия