В момента чета... 97

Аз я взех от библиотеката. Но още се чудя дали да я чета. Не заради друго, но "мъртвата тийнейджърка" от анотацията съм сигурна, че ще ми обостри тревожността и кошмарите на макс, като се познавам.

Снощи завърших "Календарният убиец" на Себастиан Фитцек - дадох 4*. Не беше лоша книгата, но много повече харесах "Терапията" и "Пациентът". При Фитцек има подобен шаблон на изграждане на книгите и усещам как в някакъв момент ще се пренаситя. Нещо подобно стана и с Дженифър Макмеън -" Удавниците" харесах страшно много и следващите по-малко.

Свърших я, да се отчета (няма спойлери):
Кристина Улсон – Маргаритки (ориг. 2010; в БГ 2016)
Това е продължението на „Пепеляшките” и „нашите” хора са екипа на Алекс Рехт, където Фредрика Бергман вече е приета за пълноправен член (макар и цивилна), а и е бременна с първото си дете. Както често им се случва в романите (насадени тъй от авторите им), паралелно с преследването на злодеите, всеки си има свои лични проблеми, нещо не му е наред в живота (преобладаващо – в личен житейски план) и това се отразява в някаква степен на работата му.
В този роман Улсон съчетава радост и намиране на баланс в собствената психология на едни – с тъжни събития и развръзки – при други. Изобщо, тъжен роман е. През 2010-а плъпналите имигранти към скандинавските държави са все още в начален етап, ала и в социалния рай на Севера изобщо не са готови за тях и новите мрачни краски, които ще добавят в социалната картина. Темата е важна и добре предадена към читателя – макар уж в един частен случай, обхващащ само дузина „стражари и апаши”. Най-силната (обаче) част в психологическо отношение, понеже е затворена и в семейство (дето връзките се разпадат до пълно погубване на всякакви кръвно-родствени характеристики), за мен, е по-пестеливо разказана, а смятам, че философията в една кримка е много важна за цялостното и́ възприемане, извън самото проникване в душевния свят на персонажите.
„Проникването” в менталния свят на злото и патологията на „болните мозъци” изведнъж ускорява ход в представянето, ведно със самия механизъм на разследването…, но всичко това идва някак към края и оставя бели петна в образните контури на две дъщери. Които – до там – са се „крили” зад други участници в действието и в някакви 30-40-сетина страници към финала не успяват да „натрупат” осезаема плътност (каквато, смятам, можеше и заслужават да им се предаде). Но пък по този начин Улсон ни води по чужди следи и подържа интригата напълно задоволително – без читателят още да се е усетил, че се це́ли в злодеите с халосни патрони. Или, че привидното не е истината, дето можем да видим с „помощни средства” – ако четем внимателно и сме добри детективи.

От читалището взех "Погрешни стъпки" на Катрине Енгберг. Колебая се дали не съм чел поне една измежду предишните (Наемателката; Стъклени крила) - ако не помня, значи не съм останал извънмерно впечатлен. Ако бъркам - ново "запознанство".
На екран (паралелно) започнах "Следотърсачът" на Орсън Скот Кард (2011) - уж мисля, че не е от "паралелния свят" на Ендър и поне в първите 30-тина стр. го няма. Но да видим. Засега ми прилича повече на фентъзи, отколкото на технологично или психо-техно като типичните "игри".

Приготвила съм да почна Да бди над нея (от Жан-Батист Андреа). Май само аз не съм я чела в темата. Обаче такова главоболие ме държи… вие четете ли в такива случаи?

Аз имам мигрена и като ме погне нищо не мога да правя. Чакам да мине.
За да не е спам: започвам най-новата книга на Исабел Алиенде!

Започнах тази.  Идеята  ми допада много, както и главните герои - двама младежи , които имат външни недъзи . Но книгата изобщо не е драматична хуморът е на макс, а и горещата секс сцена в началото, въпреки че в началото ме изненада,в последствие я приех леко - като глътка свобода за героите. Та те освен, че трябва да живеят с  физическите си недъзи , трябва да се справят и с предизвикателството, че след тази първа страстна нощ ще станат родители. Продължавам ...

Прочетох "Да бди над нея" и съм особено впечатлена.
Това е книга, която се чете бавно, но оставя дълго след края.
Историята засяга Ренесансова Италия, засяга изкуството, а  скулптурата и  камъка се превръща в метафора на човешката душа, ранима отвътре, но твърда отвън.
Авторът описва живота на скулптура Микеланджело Виталяни, джудже по природа, израстнал в бедност, отритнат от майка,който достига върхове, благодарение на таланта си.

Нямам търпение да посетя Рим, още повече вдъхновена от тази книга.

Чета "Часовникът"  на Ане Рил почти на средата съм и до тук много повече я харесвам от "Смола". Главната героиня Алма често ме натъжава и ме кара да се замислям за остаряването, неизменните болести, които идват с него.

Последната Изабел Алиенде я прочетох. Много харесвам стила и. Не е от най-добрите и книги според мен.

"Часовникът" е разкошна. ❤
Аз започнах "Всичко, което не ви казах". Засега ми харесва, има неща които ме дразнят де. Например постоянното натъртване на расовата дискриминация. И чак майката и Бащата най-много обичат тази дъщеря дето не прилича на китайче. Не че не е възможно, но ми е странно.

Засегнатите теми във "Всичко, което не ви казах" са толкова много и толкова разнообразни, че е нормално да не откликнат всички те у всеки. И въпросите на женската еманципация , и расовите въпроси са встрани от мен, но за Америка са си доста актуални и в момента.

Само на мен ли не ми хареса "Часовникът "?
"Смола" е много по- хубава, според мен.
Но, въпрос на вкус и предпочитания.

И за мен "Смола" е по-силна та от двете книги. Което не означава, че "Часовникът" не ми хареса

Приключих ,,На една стъпка от теб,, . Приятна и забавна. Става за убиване на времето. Но някои нещата не ми бяха на място. Има секс сцени ,в което няма нищо лошо. Но сякаш имаше привкус и повече залитна към роментъзи жанра. Книгата е повече за отношенията между главните герои, като авторката е избрала да ни покаже изграждането на връзката им от приятелството,а след това и сексуалното привличане и екстаз помежду им ,отколкото за недъзите им и затова как се справят в ежедневието си . Т.е ако очаквате тежка и драматична история -не , ще получите сладка,забавна , романтична и еротична история.
И след такива книги винаги хващам криминални , защото съм си ,,починала,,.
Мисля да продължа с Дъгони преди да бъде открит от изд. Бениториал

Така е. И то реално действието се развива във съвсем близкото минало, а не в 19 век, примерно. Мен ме потресе темата за болните родителски амбиции. Как хора с неизживени животи и потъпкано мечти, се опитват да ги изживеят чрез децата си. И резултатът винаги е катастрофален...