В момента чета... 97

Точно поради тези причини смятам книгата за изключително полезна за родители на деца в училищна възраст.
Често се улавям, че и аз съм прекалено амбициозна по отношение на детето си...опитвам се да се държа в разумни граници

Аз слушам Тайната на Диор и доста ми харесва. Обичам книги и филми за този исторически период, а и разказът е увлекателен.

Слушам "Земя на мъже"- Боян Боев и доста ми харесва засега. Дори повече от Последна молитва. Въобще като изключим "невестата", която сякаш е писана набързо, харесвам как пише, как изгражда героите, а историите те поглъщат.

Прочетох "Направени от вина" - Йоанна Елми
История как никога не е късно да те "пречупят", как растейки може да растеш "счупен". Как цял живот носиш тези вериги.
Не ми хареса книгата в цялостен облик.

И аз слушам "Земя на мъже" в Сторител. Почти съм я преполовила и много ми харесва.

По темата за българските автори - чета ви мненията, мами, и се сещам за вица за внука на стария морски вълк:


Та и аз като аптекарката недоумявам - като ви се повдига от българските автори, защо продължавате да ги ч***те?

По темата: днес започнах "Кралски акран", третия роман от цикъла "Афера" на Елена Михалкова. Главният герой и в трите романа е очарователен джентълмен, мошеник от старата генерация, който обаче има строги морални принципи - никога не ощетява невинни хора. Всичките му измами са така замислени, че техни жертви стават само алчни и подли индивиди, които се опитват да надхитрят останалите и да се възползват от тях. Типична схема от този тип (не от въпросните книги) е с "годежния пръстен": младо момиче с хубава кола спира на бензиностанция да зареди гориво и после започва демонстративно да търси пръстена си, който уж е изпуснала неволно. Оставя визитка на работника или собственика на бензиностанцията и му казва, че бърза за полет, но е готова да му плати $1000, ако намери пръстена по-късно и и го върне. След пет минути спира друга кола, чийто шофьор демонстративно "намира" пръстен до една от колонките. Ако човекът на бензиностанцията е честен и му даде визитката на момичето, нищо не губи. Но ако се опита да спечели от ситуацията и предложи примерно $100 на втория шофьор за пръстена (който е фалшификат със стойност $5) - сам става жертва.

Героите са великолепно изградени - ярки, самобитни и пълнокръвни личности, всеки със своите силни и слаби страни, а интригата е заплетена изключително увлекателно. Така че, поне до момента, четенето и на третия роман е истинско удоволствие. За съжаление произведенията на Елена Михалкова не се превеждат на български, но владеещите руски език могат да ги изтеглят от флибуста.

Прочетох "Да срежеш камъка" и съм много впечатлена!
Отдавна не бях попадала на такава книга!
Категорични 5 звезди в ГР и отзива ми:
„Да срежеш камъка“ се оказа силна и въздействаща история, която ме спечели най-вече с човешката си дълбочина. Тя не е просто роман за медицина, а разказ за семейство, съдба, принадлежност и трудния път към прошката. Персонажите са изградени с много внимание и емоционална искреност, а животът им в Етиопия придава на историята усещане за мащаб, цвят и автентичност.
Това, което най-много ми хареса, е как авторът умее да съчетае личната драма с големите теми- любов, загуба, идентичност и смисъла да се грижиш за другите. Историята се развива плавно и увлича, а връзките между героите се усещат истински и силни.
На моменти обаче, медицинските описания и терминологията ми идваха в повече. Детайлните обяснения на процедури и анатомия понякога натежаваха и забавяха емоционалния ритъм на разказа. Въпреки че, разбирам защо са важни за автентичността и за изграждането на света на героите, имаше части, в които ми се искаше историята да продължи напред, без толкова професионални подробности.
В последните страници историята се събира в едно цяло и оставя усещането, че дори през най-тежките загуби любовта и смисълът не се губят.
Това е финал, който не просто се прочита, а се преживява, със свито гърло и дълго мълчание след последната страница.
Остава чувство на тъга, но и на вътрешен мир, сякаш всичко е стигнало там, където е трябвало. Именно тази силна емоция прави книгата незабравима и я превръща в история, която остава с теб дълго след края.
В крайна сметка „Да срежеш камъка“ е книга, която оставя следа - едновременно топла и болезнена, тежка, но и много човечна. Въпреки по-натоварените медицински моменти, силата на историята и емоционалното и въздействие напълно си заслужават да бъде прочетена!

Аз лично си причинявам български автори, защото дълго време не поглеждах книги на такива и някак автоматично ги подминавах като видех българско име.
А сега към плана на Йетел имам няколко месеца безплатен сторител, него го активирах по същата причина, че бях сигурна, че слушането не е за мен - оказах се права, мъча се покрай него и електронно да чета, но пак не е моето 🤣 но поне се запознах с няколко български автора.
С две думи спестих някое евро, като не закупих въпросните книги.
И моята работа е малко пениш се не пениш, ще те ям.

Аз, честно казано, наблягам на български автори, като Ангелина Ангелова и Костадина Костова, нещо по-свежо, Мирослав Пенков също го харесвам. В общи линии, радвам се, че има автори с по-модерен глас, които излизат от до болка познатите рамки на национална принадлежност, смърт и нещастие.

Господинов…добър писател, но не мога да чета Градинарят, примерно, все едно отново и отново да си причинявам болката от смъртта на близки.

Много е едро това обобщение "български автори", то не дава информация за качеството на литературата, а само за националността на автора. Има всякакви сред българските автори, включително световно известни. Имам любими, чиито книги следя, имам черен списък, а и нови открития.
Тъкмо дочитам "Вулкан" от Елена Алексиева и съм силно впечатлена, много добър роман - едновременно абсурдно комичен и тежко драматичен, засягащ търсенията и копнежите на човешката душа. Мисля, че много правилно беше избран за книга на годината преди време и стана изключително грозно, че авторката трябваше да се откаже от наградата, защото я заслужава в крайна сметка. Помня, че после я връчиха на Захари Карабашлиев за "Рана", също хубава книга, но не знам може ли върнатата от друг награда и дадена по милост едва ли не, да донесе същото удовлетворение.
От пишещите по-лековати четива, препоръчвам Александър Чобанов.

Зарязах "Времеубежище" на 25-та страница. Наистина кръжи около една и съща тема Г.Господинов, колкото и да ми е симпатичен и това е поредната му книга без сюжет, която за разлика от "Физика на тъгата", едва започнала ми досади. Да му е честита наградата, но тази книга я оставям настрана и дори и не искам да се сещам повече за нея.

Приключих "Иде часът" от  Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър. Горе-долу беше добре. Искаше ми се с нещо да сменя Робърт Галбрей, който бях подкарала от "Зовът на кукувицата" и "Копринената буба" .
От днес започвам "Носорог в банята" на Г. Милков.

Точно по средата съм на Да бди над нея… 252 страници вече минах и все очаквам да открия очарованието на книгата. Не ми допада нито стилът, нито езикът, нито хуморът на автора. На места имам усещането, че се хвали, че е минал добро ниво в италианския, а на други – че си мисли, че е написал нещо ала Името на розата.
Скучнее ми, въпреки че възприемам четивото като приключенски и юношески роман. Не ми харесва най-вече, че дори достоверните лица и факти са представени с информация от уикипедия. Историята си върви, но не ме държи. Ще я довърша де.

Аз също не успях да оценя достойнствата на "Да бди над нея" с тази разлика, че още в началото усетих, че няма да се спогодим и я зарязах ...

"Да бди над нея" на мен ми хареса изключително много:-) Стилът, историята, всичко! Една от най-добрите книги, които съм чела! Колко сме различни само

Прочетох "Дом за нежелани момичета" и й дадох 4 звезди. Потресе ме ужасната съдба на сирачетата. И до какво могат да доведат желанията за повече пари в нашия свят.

Започнах "Лонг Айлънд" на Колъм Тойбин. Това е своеобразно продължение на "Бруклин", (но май я няма на български). Ще пиша като понапредна с нея.