И на мен ми странно определянето на Господинов като арогантен. Няколко пъти съм била на представяния на негови книги, говори много увлекателно, земен, интелигентен, има контакт с хората, общува, отговаря на въпроси. Харесвам разказите му, с романите имам един неуспешен опит с "Естествен роман", след това не съм пробвала отново. Бих прочела "Градинарят и смъртта", но на този етап не съм емоционално готова за това.
Виж целия пост
В момента чета... 97
- Публикувана: 15 ноем. 2025, 22:29 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2026, 14:18 ч.
# 660
1 фев. 2026, 22:26 ч.
# 661
1 фев. 2026, 22:40 ч.
Господинов е явление в съвременната литература според мен. Не проумявам как се е сторил някому арогантен.
Мамник на Васил Попов е доста кинематографична. По тази причина се появи и сериал. Самият автор за мен е слаб. Няма качества. И категорично не би могъл да произведе бестселъри.
Какво мислите за Владимир Зарев?
Виж целия пост
Мамник на Васил Попов е доста кинематографична. По тази причина се появи и сериал. Самият автор за мен е слаб. Няма качества. И категорично не би могъл да произведе бестселъри.
Какво мислите за Владимир Зарев?
# 662
1 фев. 2026, 22:47 ч.
Аз не бих употребила "арогантен", по-скоро "дистанциран". Оставя леко такова усещане, на интелектуално извисяване и дистанциране от драгия зрител. Така го усещам ГГ от тв изявите му.
Виж целия пост
# 663
1 фев. 2026, 23:23 ч.
Моето усещане за Г. Господинов е за един много чувствителен човек, предимно обърнат към вътрешния си свят, но и притежаващ интелигентността да съчетае точно тези малко на брой, но най-точно подбрани думи, с които да закове сърцето на читателя. Не съм срещнала по-добър майстор на думите сред съвременните ни писатели, мисля си, че той е най-добрият.
Виж целия пост
# 664
2 фев. 2026, 00:15 ч.
От това, което видях от него, мисля, че е много сензитивен, изключително интелигентен и много добър разказвач. На мен лично ми оставя усещането, че фактът, че е писал поезия, му дава едно особено предимство пред другите - възможността да каже с по-малко и по-точни думи това, което има като усещане. Затова и докосва доста хората.
Виж целия пост
# 665
2 фев. 2026, 12:09 ч.
Започнах тази красавица:
Твърда корица, нормален шрифт. Прочела съм около 200 страници. За момента е интересна. Още в началото историята ме грабна.
Виж целия пост
Твърда корица, нормален шрифт. Прочела съм около 200 страници. За момента е интересна. Още в началото историята ме грабна.
# 666
2 фев. 2026, 12:31 ч.
Завъших "Килия 437" и определено съм доволна как завършиха поредицата. Доста напрегнато беше действието до последния момент, почти си мислех, че ще завърши повече от трагично, но справедливостта възтържествува и нещата се оправиха 
Сега ще си дочета "Шест дни в Бомбай" на Алка Джоши, надявам се да е достатъчно интересна.
Виж целия пост
Сега ще си дочета "Шест дни в Бомбай" на Алка Джоши, надявам се да е достатъчно интересна.
# 667
2 фев. 2026, 13:48 ч.
С "Килия 437" да не би официално да свършва поредицата за Отдел Q?
На мен първите книги страшно много ми харесваха - "Убийци на фазани" , "Пациент 64". "Безгранично" също беше добра. И после малко по малко сякаш качеството им започна да спада и започнаха да ми доскучават. "Жертва 2117" е последната , която прочетох и и също ми вървеше скучно и я довърших на сила.
Виж целия пост
На мен първите книги страшно много ми харесваха - "Убийци на фазани" , "Пациент 64". "Безгранично" също беше добра. И после малко по малко сякаш качеството им започна да спада и започнаха да ми доскучават. "Жертва 2117" е последната , която прочетох и и също ми вървеше скучно и я довърших на сила.
# 668
2 фев. 2026, 15:14 ч.
Завърших ,, Небесен огън '' на Йоана Вълчева . Книгата беше много интересна . Египет - където група млади учени тръгват на експедиция за да разшифроват една мистерия . В книгата се преплитат минало , настояще , интриги , опасност и др. Написана е много добре . Ще има и продължение надявам се скоро .
Виж целия пост
# 669
2 фев. 2026, 16:52 ч.
"Килия 473" е последната, написана от Юси Адлер-Улсен. Поредицата продължава, но с авторките на "Сърце в лед".
Виж целия пост
# 670
2 фев. 2026, 20:03 ч.
Да се включа и аз в дискусията за Георги Господинов. 
Харесвам го много като личност и писател. Намирам го за интелигентен, чувствителен, има активна гражданска позиция. Според мен е по-скоро интровертен по характер, което на моменти може да се сбърка с дистанцираност или високомерие. Изговори много от травмите на моето поколение, родено през 70-те години. Аз поне го чувствам много близък в това отношение.
Това, което не ми допада при него, е ограничаването около 1-2 теми. Той винаги "играе" на сигурно - намерил е нишата, където се чувства най-добре (и е най-успешен:stuck_out_tongue_closed_eyes:), и не поема рискове да прекрачи жанровите граници или да подхване някакви различни сюжети. Може би донякъде го прави в "Градинарят и смъртта", доколкото споделянето на нещо толкова лично определено е излизане извън зоната на комфорт. Впрочем, книгата е много хубава и истинска.
Иначе в момента чета "Оскверненият съд" от Робърт Джаксън Бенет. По принцип не чета фентъзи, но този път реших да се предизвикам с нещо различно. В началото съм още, но се очертава като увлекателно крими, с добре изграден свят и ексцентрична дама-детектив. Приятно е за четене и добре ми потръгна.
Виж целия пост
Харесвам го много като личност и писател. Намирам го за интелигентен, чувствителен, има активна гражданска позиция. Според мен е по-скоро интровертен по характер, което на моменти може да се сбърка с дистанцираност или високомерие. Изговори много от травмите на моето поколение, родено през 70-те години. Аз поне го чувствам много близък в това отношение. Това, което не ми допада при него, е ограничаването около 1-2 теми. Той винаги "играе" на сигурно - намерил е нишата, където се чувства най-добре (и е най-успешен:stuck_out_tongue_closed_eyes:), и не поема рискове да прекрачи жанровите граници или да подхване някакви различни сюжети. Може би донякъде го прави в "Градинарят и смъртта", доколкото споделянето на нещо толкова лично определено е излизане извън зоната на комфорт. Впрочем, книгата е много хубава и истинска.
Иначе в момента чета "Оскверненият съд" от Робърт Джаксън Бенет. По принцип не чета фентъзи, но този път реших да се предизвикам с нещо различно. В началото съм още, но се очертава като увлекателно крими, с добре изграден свят и ексцентрична дама-детектив. Приятно е за четене и добре ми потръгна.
# 671
2 фев. 2026, 21:01 ч.
Ами поне така свърши, че според мен е край на поредицата. Не ми се навлиза в подробности, за да не спойлна някой. И при мен беше така - първите ми харесаха, доста напрежение имаше, но около "Марко" нещата се сбозиха. В крайна сметка последните две бяха много добри, в стила на първите му книги. Като цяло тази определено ми хареса как се разви - имаше доста добри моменти.
Виж целия пост
С "Килия 437" да не би официално да свършва поредицата за Отдел Q?
На мен първите книги страшно много ми харесваха - "Убийци на фазани" , "Пациент 64". "Безгранично" също беше добра. И после малко по малко сякаш качеството им започна да спада и започнаха да ми доскучават. "Жертва 2117" е последната , която прочетох и и също ми вървеше скучно и я довърших на сила.
На мен първите книги страшно много ми харесваха - "Убийци на фазани" , "Пациент 64". "Безгранично" също беше добра. И после малко по малко сякаш качеството им започна да спада и започнаха да ми доскучават. "Жертва 2117" е последната , която прочетох и и също ми вървеше скучно и я довърших на сила.
Ами поне така свърши, че според мен е край на поредицата. Не ми се навлиза в подробности, за да не спойлна някой. И при мен беше така - първите ми харесаха, доста напрежение имаше, но около "Марко" нещата се сбозиха. В крайна сметка последните две бяха много добри, в стила на първите му книги. Като цяло тази определено ми хареса как се разви - имаше доста добри моменти.
# 672
2 фев. 2026, 21:27 ч.
Преполових Улица „Каталин“, която ме обърка в началото. Малко се чувствах като в лабиринт, но после плавно се ориентирах в текста. Сложна, трудна и разкошна – така и си я представях. Магда Сабо така да умее да извае всеки женски образ… прекрасно писане.
Виж целия пост
# 673
3 фев. 2026, 14:39 ч.
За "Отдел Q". Така се случи някогаси, че прочетох първата книга (разбира се, доста след излизането й), сетне открих филмите по поредицата и ги свалих и гледах на спокойствие. Дочетох книгите до 4-тата.
Беше ми приятно да "поогледам" света в тях (филми/книги). Имаше развитие на филмовите персонажи, а като се върнах в хартията - още неща ги уплътниха. (С "Килията" не съм запознат.)
Писах в "сканди-литературата", че е позамряла, само ще спомена тук: След "Пепеляшките", сега брах и "Маргарити"-те на Кристина Улсон (ориг.2016-а; старичка). И сюжета и героите - биват! А темата е съвсем злободневна за тогава - началния наплив от имигранти по Скандинавията.
Виж целия пост
Беше ми приятно да "поогледам" света в тях (филми/книги). Имаше развитие на филмовите персонажи, а като се върнах в хартията - още неща ги уплътниха. (С "Килията" не съм запознат.)
Писах в "сканди-литературата", че е позамряла, само ще спомена тук: След "Пепеляшките", сега брах и "Маргарити"-те на Кристина Улсон (ориг.2016-а; старичка). И сюжета и героите - биват! А темата е съвсем злободневна за тогава - началния наплив от имигранти по Скандинавията.
# 674
3 фев. 2026, 15:35 ч.
"Маргаритките" не съм ги брала, нито чела, но "Пепеляшките" много ми е била харесала през 2016 година. Не че сега се сещам за какво ставаше въпрос 
Ето какво съм писала навремето:
"Обичам случаите, когато една книга напълно отговори на очакванията ми. Точно така се получи с "Пепеляшките" на Кристина Улсон. Типичен скандинавски трилър, напрегнат и доста добре написан.
Историята започва в дъждовен летен ден с мистериозното изчезване, по-точно - отвличане, от влака за Стокхолм на едно спящо момиченце. Малко по-късно детето е намерено убито, изоставено голо и скалпирано на паркинг пред болница в далечен северен град с надпис на челото "НЕЖЕЛАНА". Първото убийство много скоро е последвано от още едно подобно убийство пак на дете, пак белязано с надпис "НЕЖЕЛАНА".
Кой и защо убива деца, които най-малко от всичко могат да бъдат определени като "нежелани"?
В книгата има от всичко - и типичното полицейско разследване, и типичните за скандинавците социални теми - проблемите в семейството, насилието над жени, педофилия и т.н.. Но книгата си има и своите недостатъци. Тях обаче не мога да ги коментирам без да издавам повече от съдържанието.
Честно казано, аз се досетих за евентуалните мотиви на убиеца някъде от средата на книгата, но това не ми развали удоволствието от нейното четене.
Като оценка бих й дала 4 или по-скоро 3,5 от 5. Ще очаквам с нетърпение следващата книга от поредицата. Надявам се да я издадат по-скоро!"
Виж целия пост
Ето какво съм писала навремето:
"Обичам случаите, когато една книга напълно отговори на очакванията ми. Точно така се получи с "Пепеляшките" на Кристина Улсон. Типичен скандинавски трилър, напрегнат и доста добре написан.
Историята започва в дъждовен летен ден с мистериозното изчезване, по-точно - отвличане, от влака за Стокхолм на едно спящо момиченце. Малко по-късно детето е намерено убито, изоставено голо и скалпирано на паркинг пред болница в далечен северен град с надпис на челото "НЕЖЕЛАНА". Първото убийство много скоро е последвано от още едно подобно убийство пак на дете, пак белязано с надпис "НЕЖЕЛАНА".
Кой и защо убива деца, които най-малко от всичко могат да бъдат определени като "нежелани"?
В книгата има от всичко - и типичното полицейско разследване, и типичните за скандинавците социални теми - проблемите в семейството, насилието над жени, педофилия и т.н.. Но книгата си има и своите недостатъци. Тях обаче не мога да ги коментирам без да издавам повече от съдържанието.
Честно казано, аз се досетих за евентуалните мотиви на убиеца някъде от средата на книгата, но това не ми развали удоволствието от нейното четене.
Като оценка бих й дала 4 или по-скоро 3,5 от 5. Ще очаквам с нетърпение следващата книга от поредицата. Надявам се да я издадат по-скоро!"
Препоръчани теми