Обтегнати семейни отношения и наближаващите празниците

  • 6 220
  • 87
# 15
По празниците чувството за отчужденост се обостря когато рожденото семейство не е функциониращо.

Заради отровни хора и очакванията на обществото Коледа може да се превърне в омразна част от годината.

Има хора, които преяждат по празниците, защото или нямат какво да си говорят със семействата си, или трябва да си "натъпчат" устата, за да не им кажат някой истини.

Други "се пишат" на работа. Те ТРЯБВА да работят по празниците, не защото им трябват пари, а за да избягат.

Някои се измъкват като ходят "на ски" с приятели. Съобщават за ангажимент със семейството на съпруг. ..

Общо взето, избягва се контакт, освен в краен случай когато няма как.
Зависи на колко си години, имаш ли собствено семейство, какво работиш...но винаги можеш да проявиш творчество.
Виж целия пост
# 16
Да имам такъв родител - баща ми. Известно време не му говорих поради редица сериозни причини, но после сама за себе си реших, че не трябва да избягвам проблема който имам с него, а просто да се науча да поставям граници.
Човек който смята теб за луда, а не се замисля за собствените си недостатъци е емоционално незрял. Едва ли ще се промени, но това, което можеш да направиш знаейки, че е такъв, е да не даваш възможност неговите думи и действия да ти повлияят. Това как той възприема света и теб е негов проблем и трябва да остане такъв, а не твой. Ако не разбере ясната ти позиция също. Никой не може да ни нарани или повлияе по какъвто и да е начин ако ние самите не позволим. Наше решение е дали да честитим, както и да не го направим не за да наказваме, а защото не ни е приятно. Вината е тежка форма на манипулация и самосаботаж.
Виж целия пост
# 17
Никой не може да ни нарани или повлияе по какъвто и да е начин ако ние самите не позволим.
Това е чудно клише от някой коуч, но истината е, че ако срещу теб има човек с ЛР от Клъстър Б и ти е роднина това изобщо не важи. Цяла тема имам на повече от десетилетие за невъзможните хора, с тях правилото е единствено далече и нула контакт, когато е възможно. При родител е възможно, при бивши съпрузи с общи деца не е, но тук не става дума за това.
Иначе е ясно, че зрелият човек носи отговорност за себе си и състоянията си, но в това число влиза и с кого избира да общува.
Виж целия пост
# 18
Няма да влизам в такава полемика. Само ще кажа, че дори и да е клише за много хора точно клишето може да е действащото и валидното. Няма универсална истина. Важното е тази жена да намери своята, а не чуждата.
Виж целия пост
# 19
Няма да влизам в такава полемика. Само ще кажа, че дори и да е клише за много хора точно клишето може да е действащото и валидното. Няма универсална истина. Важното е тази жена да намери своята, а не чуждата.
Разбира се, че няма универсална истина, но все пак ако си изложен на радиация вероятно ще се разболееш, същото е и с някои типове хора, които по модерному се определят токсични, особено ако са близки роднини.
Виж целия пост
# 20
Нарцисист никога не се променя, най-голямото наказание, което ще го унищожи е игнор!
Ще те нахока хубаво пред този и онзи, че си неблагодарна дъщеря и ще си похарчи парите за ядене и пиене.
Иначе вътрешно ги изяжда от вътре, когато жертвата им е добре, живее си живота и не им играе по свирката, така че това е моят съвет- стои настрана и си гледай семействто.Ако не ти е мил и имаш само травми от него-не се насилвай за да угодиш на обществото и жалките му норми!
Виж целия пост
# 21
Не е задължително да се общува с някой, с когото трудно се търпите.
Виж целия пост
# 22
Преди няколко години окончателно прекъснах всякаква комуникация с баща ми, защото проумях какъв нарцис е, как ме манипулира, как все е жертвата и тн. Дадох си сметка, че заради него майка ми почина толкова рано. Не искам да влизам в подробности, но отрезвяването беше като шок. Живее на другия край на света, не съм го виждала от 30 години, та уж ми беше малко по-лесно, но реално болеше и то много. Все едно живо месо късах от себе си. Е,  горе-долу го преодолях. Мъчно ми е, че нямам баща, чувствам се виновна, че не искам да говоря с него, но осъзнавам, че за собственото ми психично здраве е по-добре да не поддържам връзка. По празници тъгата и вината се обострят, но успявам да ги туширам. 
Виж целия пост
# 23
Аз прекъснах такава връзка също. Не се чуваме от месеци и съм по-спокойна. Такива хора те напрягат, не си празнувай Коледа примерно с такъв човек, нито празника ще ти е приятен, нито разговорите, нито обстановката. Честити формално и си празнувай на място и с хора, които са готини.
Виж целия пост
# 24
Въобще не ти трябват такива хора. Забелязвам, че повечето нарциси са все от мъжки пол. Жените сме по-грижовни.
Виж целия пост
# 25
Въобще не ти трябват такива хора. Забелязвам, че повечето нарциси са все от мъжки пол. Жените сме по-грижовни.
Вече се променя това, но пък и традиционно жените има други разстройства от Клъстър Б като хистрионното, пример, Амбър Хърд, или поне така се твърди. А психопати има и от двата пола.
Виж целия пост
# 26
Родителите ми бяха в токсични отношения 40 г. Те си бяха в тая динамика и не знам как издържаха, като някаква зависимост. От 20 годишна не си ходех за празниците, защото ми беше писнало да им слушам скандалите за това колко е пресолена манджата. Те си баха в някакви такива отношения, хем не могат един без друг, хем като куче и котка. Баща ми спасител, майка ми жертва. Коледата не е била домашен уют. Най-добре за мен беше да се дистанцирам, трудно е като те винят, но ако се държеха нормално, нямаше да спирам да ходя.
Виж целия пост
# 27
Кога ли ще дойде този хубав ден, когато втълпяването на чувство за вина няма да се използва във възпитанието? И след това го използваме цял живот, срещу всички.
Виж целия пост
# 28
Кога ли ще дойде този хубав ден, когато втълпяването на чувство за вина няма да се използва във възпитанието? И след това го използваме цял живот, срещу всички.
Без чувство за вина ще стане социопати, но е хубаво да не се центрира на неподходящи места.
Виж целия пост
# 29
Кога ли ще дойде този хубав ден, когато втълпяването на чувство за вина няма да се използва във възпитанието? И след това го използваме цял живот, срещу всички.

Когато започнем да си задаваме въпроса “защо детето ми не желае да се прибере за празниците- дали аз направих нещо?” Надявам се като майка да загърбя порочната практика на родния дом и да създадем по-добри моменти!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия