Паническо разстройство - 66

Аз мисля, че сама си предизвиквам атаките. Още със събуждането започва едно мислене как, какво, защо. Ако ми е зле - защо ми е зле, ако не ми е - защо не ми е. Чудя се има ли изобщо изход от този лабиринт?!

Бринтеликс е много слабо. Дулоксетин е много подобно на Венлафаксин, от една и съща група и няма проблем.

И аз съм така.Отделно си мисля,че ме започва пременопаузата,на 40 г съм  ,много изведнъж се влоших.Ще тръгвам по доктори

Памуче, не че е невъзможно, но ми се струва рано за пременопауза. Ако нищо не си изследвала започни с ендокринолог, пусни пълни кръвни изследвания с микроелементи (калий, натрий... ), желязо, феритин. За да изключи някакви дефицити и анемия. После вече личния лекар ще прецени накъде. Но определено не се мъчи. Това, което пиеш, е слабо.

Хич даже не е рано. Десетина години преди края +- почва.

Здравейте! Ще съм кратка, защото нямам сили да пиша надълго и нашироко. Чувствам се доста зле. Цял живот съм била тревожна, но напоследък имам сякаш имам и паник атаки (свиване на сърцето, гадене, винаги съм имала здрав стомах, но взех и да повръщам, може да бъде съчетано и ходене до WC), свързани със страх за здравето, на децата, мъжа ми и моето.

В четвъртък имахме лек инцидент с дъщеря ми, през който нормалните хора биха преминали с леко притеснение. Аз буквално останах без сили и оставих деца, готвене на мъжа ми докато беше на работа. А аз в това време треперех дали не неглижираме нещо и се успокоих чак на следващия ден след преглед при специалист. Но 24 часа от случката до прегледа бях извън строй. Не ми се и ядеше.

Утре пък ще пътуваме към Гърция. Ужасявам се от нашите пътища и всички катастрофи, които се слуват. Минем ли границата, се успоковам, защото имат по-хубави и по-широки пътища. Умирам от страх да не катастрофираме 😢 Изобщо не ми се ходи никъде, явно това с дъщеря ми отключи още по-голяма тревожност. Постаянно имам чувството, че ми се гади, следя се дали не ми се повръща. Сега пък ме боли тила.

Мога още много да пиша, но това е накратко. Близо два месеца пих Алора, но от месец не ги пия. През това време сякаш бях добре, не знам дали заради хапчетата или защото никой през този период не се оплака от здравословен проблем.

Има ли нещо, което може да помогне бързо и ефикасно, пък дори и за кратко? Опитвам се да се разсейвам с телефона, но не помага. Редих пъзел с децата, помага за кратко, докато не ме стрелне някоя лоша мисъл. Но да, повече помогна от разцъкване. Сега имам и да дооправям малко багаж и не ми се подхваща изобщо.

.

Точно в тази тема очаквах повече разбиране. Не е ли по-добре да не пишете нищо, отколкото това горе?

Ок,ще си изтрия поста,но едва ли това ще реши проблема ви.За жалост магически пръчки не съществуват.

Попитах за моментно "облекчение". Не да ми се реши проблемът завинаги от тази вечер нататък. И да, била съм тревожна с години, но състоянието в което съм, е от сравнително скоро и съм доста наплашена.

За щастие, след като писах, се мобилизирах да оправям багаж и сега се чувствам добре. Но подозирам, че няма да е за дълго. Надявам се да пристигнем живи и здрави като за начало и се надявам морето и слънцето да ми подействат лечебно. А като се върнем, ще се свържа с психолог, за когото имам добри отзиви точно за паник атаки. Скептична съм, но все пак силно се надявам да помогне и на мен 😢

Барбалена, , макар да Ви се стори груб, мисля, че постът на dt беше добронамерен. Колкото повече се отлага взимането на мерки срещу тревожността, толкова нещата се задълбочават. Понякога бавно и постепенно, понякога и по - бързо, неусетно за нас самите. Аз по натура съм си тревожен, притеснителен, песимистичен човек. Имам и спорадични паник атаки. Ето слагам Ви нещо прочетено и копирано от ФБ

Най-богатият римлянин и тайната срещу тревожността
​Представете си следното:
Притежавате разкошни вили из цяла Италия, необятни земи, красиви градини и състояние за стотици милиони сестерции.
И въпреки целия този лукс, най-голямата ви битка не е за повече власт, а... за спокойствието на собствения ви ум. 🤯
​Точно това е бил животът на Луций Аней Сенека. Той е търсил лек срещу тревожността 2000 години преди изобщо да се появи думата „психотерапия“. Макар да е бил един от най-богатите хора в Римската империя, той е осъзнал нещо критично важно – мирът не се купува, той се тренира.
​🧠 „Страдаме повече във въображението си, отколкото в действителността.“
(Колко пъти сте разигравали най-лошия сценарий само в главата си?)
​
В този ред на мисли, опитайте се да тренирате ума си, да не се отдавате на лоши, потискащи и тревожни мисли.

Metome, благодаря за малко по-приятелския коментар 😀, но съдите без да знаете цялата история. За изследвания, лекари и психолози съм дала повече пари отколкото за дрехи, грим и красота Че през годините и два - три пъти бях на психиатър. Откак отключих тези състояния, пък бях и на психолог един път. Психолог, при когото съм ходила при нужда през годините.

Колкото до тези състояния, мога категорично да кажа как, кога и защо се породиха. В последния пост писах, че съм скептична за разрешаване на проблема, защото имам немалък опит с психолози, които ми помагат за разни моментни състояния, но продължавам да си нося товарите на тревожността, които очевидно от около половин година вече преминават в нещо като паник атаки (даже не съм сигурна, че е такова). Мислех, че става въпрос за вирус, а и какво да си помислиш при гадене, повръщане, плюс другото, за което писах, и в един момент осъзнах, че се случват, когато се притесня за член от семейството. Та, и хипохондрия си имам.

Това не се лекува само с психолог, нито пък с Алора. Отиди на психиатър да ти изпише лечение, това е несериозно. И аз в момента имам проблеми с болната ми майка, съответно силна тревожност и паник атаки. Ако не бяха лекарствата, нито щях да мога да я гледам, нито да гледам себе си. А можеше и нещо по-лошо да се случи с мен.

Барбалена,това че си посещавала психолози нищо не означава.Или те не са били добри професионалисти или ти нищо не си поела.Не очаквай някой да реши твоите проблеми.Ти трябва доста да се потрудиш и да търсиш решение.Колкото и да се сърдиш ,това е положението.Двама близки ми починаха в ръцете(баща и любимата ми баба).От там и други проблеми.До сега трябваше да съм се гръмнала.Вземай се в ръце.
Това ми попадна днес,супер е!

Искрено съжалявам за това, през което минавате...

Хапчетата никак не са ми вариант за момента. Страх ме е, че почна ли веднъж, няма спиране. Ето какво се случи с безобидната Алора, за която доста хора казват, че даже не им действа. Пих я два месеца, дали съвпадение или не, се чувствах добре, даже сънят ми се подобри. Както писах, от месец не я взимам. И днес понеже не се чувствах добре, отново посегнах да ги пия. Трябва да се преборя само с психолози. Наистина не мога да се пречупя за хапчета. Та те не са като антибиотик, пиеш ги 10 дена, оправяш се и край... Докато си говорехме с психолога, който също предложи хапчета, го попитах как се очаква да подействат, няма ли да стана твърде зависима от тях за нормално функциониране, направихме аналогията, че те са това за психиката, което е гипса за счупен крак например. Подпомагат правилното "зарастване" и след това се махат. Да, но аз виждам как майка ми и свекърва ми с години имат нужда от такива хапчета и не могат да ги спрат.

И какво значи да се "потрудя"? Смятам, че най-лесно е да вземеш хапче. Високо кръвно - хапче, вместо спорт и диета. Висока кръвна захар - хапче. Излишни килограми - хапче. Но аз не искам хапчета... Наистина ще се радвам да обясниш по-детайлно какво точно имаш предвид.

А с психолога маркирахме няколко неща, които да пробвам. Неща, които ми помагат да успокоя ума си, но при ежедневие с две малки деца, все още не съм ги пробвала за съжаление. Аз смятам, че ще ми помогнат да се откъсна от тези мисли. И колкото и да не ми е приятен тонът, който намирам за груб, благодаря за съветите да се взема в ръце. Наистина. Ще пробвам първо с предложенията на психолога.