Здравейте. Аз вече се отчайвам. От 4 години съм безработна. Преди това имам 10 години непрекъснат стаж. Някъде към последните години на този стаж започнаха мъките. .........Звънях на колежката в 4 през нощта с молба да ме смени за първа смяна. Когато работех, постоянно се страхувах от всеки идващ клиент, от всеки шум, от всичко. Накрая рухнах тотално, работодателите ми започнаха да забелязват проблема. Започнах да взимам често болничен.................
Да сменя ли психиатъра? На мен ми се струва, че неглижира проблема ми. Откакто съм бременна ми спря лекарствата и каза - ще трябва да се пребориш сама, мисли за детето. Мен единствено ме е страх за детето. Изпитвам постоянен, всекидневен страх.
Да сменя ли психиатъра? На мен ми се струва, че неглижира проблема ми. Откакто съм бременна ми спря лекарствата и каза - ще трябва да се пребориш сама, мисли за детето. Мен единствено ме е страх за детето. Изпитвам постоянен, всекидневен страх.Ако не ви е посъветвал да се обърнете към терапавт, да, сменете го
Също така четири години извън работа, три години лечение без особен ефект и сега бременност.... при липса на ефект след толкова време обикновено е разумно да се потърси и второ психиатрично мнение.На мен също ми прилича на ТДР..Много тревожни и депресирани хора говорят точно като вас и описват същите страхове и поведение. Не ми звучите като човек, който губи връзка с реалността,
а по-скоро като човек, който е живял толкова дълго в страх, че цялата му личност е започнала да се организира около оцеляването.
Търсете второ мнение и психотерапия с фокус върху стабилизация и постепенно възстановяване на функционирането, а не върху дълбока инсайт работа в началото.
Добре би било да се направи и оценка на риска за следродилна депресия още отсега, защото вие вече влизате в майчинството с високо ниво на тревога.