Паническо разстройство - 66

Ако  не ви е посъветвал да се обърнете към терапавт, да, сменете го Също така четири години извън работа, три години лечение без особен ефект и сега бременност.... при липса на ефект след толкова време обикновено е разумно да се потърси и второ психиатрично мнение.
На мен също ми прилича на ТДР..Много тревожни и депресирани хора говорят точно като вас и описват същите страхове и поведение. Не ми звучите като човек, който губи връзка с реалността,
а по-скоро като човек, който е живял толкова дълго в страх, че цялата му личност е започнала да се организира около оцеляването.
Търсете второ мнение и психотерапия с фокус върху стабилизация и постепенно възстановяване на функционирането, а не върху дълбока инсайт работа в началото.

Добре би било да се направи и оценка на риска за следродилна депресия още отсега, защото вие вече влизате в майчинството с високо ниво на тревога.

Здравейте. Вече го година и половина приемам Ципралекс. При мен се прояви чувството за потъване, омекване на краката, сърцебиене и сякаш губиш ориентация къде се намираш.. пиех по 1т. 10 мг но ходих при психиатър и ми направи схема за спиране ,която е 3 месеца. Вече започнах третия месец като се пие понеделник , сряда , петък и другите дни се пропуска, но пак започнаха да се появяват същите симптоми. Това паник атаки ли са или е друго разстройство , защото чувството е ужасно...

Вероятно е същото разстройство и не трябва да го спирате.

Sunshine889 - най-вероятно е ефект от спиране на лекарството. Говорете с доктора за това и той ще прецени как да се коригира дозата за да има минимални странични ефекти - може да изготви друга схема.

Аз не разбрах, била сте добре, когато сте решили да спирате лекарствата или още тогава в имало симптоми?
Ако сте била добре, ми се струва, че за много кратко сте ги пили за траен ефект.
Ако още тогава сте имала проблеми, защо сте решили да ги спрете?

Да , бях добре до момента в който настъпи схемата за месец 3-ти от тогава получавам същите симптоми като преди

Здравейте! Дъщеря ми приема от 10 месеца Стимулотон. От гинеколог й е изписан Нордик крил ойл - Омега 3. Тя е казала на лекаря, че приема АД, но реших да ви питам някой от вас пил ли е подобна комбинация? А ако не, мислите ли, че има някакъв проблем?

Щом лекаря знае за антидепресанта и е предписал тази хранителна добавка, не се притеснявайте.
Нали за това са лекарите.
По същество няма проблем, само да следи за синини по тялото или необичайно кървене..
Ако се появят, да се обади на лекар и той ще и каже как да процедира.
Комбинирането им може минимално да увеличи риска от синини или кървене (например от носа или венците), особено ако приема и други лекарства за разреждане на кръвта (като аспирин).

Привет! Отзиви за Петър Николов - гр. ВАРНА?

Здравейте! Не открих дали е обсъждано и затова да попитам. Някой летял ли е до Турция, като си носи в ръчния багаж Клонарекс?
Предстои ми полет за първи път и ми е доста притеснено. По принцип личната лекарка ми изписва Клонарекс-пия го при нужда при ПА и по-скоро за успокоение, че го имам. Попитах я за полета как стоят нещата и дали ми трябва рецепта. Каза, че не е наясно и ще ме прати при невролог, той евентуално да ми изпише на хартия.
Та, ако сте запознати, ще се радвам да чуя успокояващи мнения. Брагодаря ви🙂

Не съм пътувала точно за Турция, но сега летях Швейцария-България с много успокоителни и приспивателни, поне по 100 таблети от няколко вида. Носех си рецептата и за всеки случай удостоверение от психиатър какво нося и че е за лични нужди. Никой не ме провери.

Най-големият ми страх не е смъртта – страхувам се да не изгубя способността си да живея нормален живот.
(На 23 съм)
За съжаление, тревожността се появи в живота ми през 2022 г. Диагнозата ми е тревожно-депресивно разстройство, но най-тежките периоди вероятно бяха през 2023 и 2025 година.

При мен всичко започна със силни болки в стомаха. Не можех да се храня. Стомахът ми беше толкова стегнат, сякаш беше вързан на възел, и нищо не помагаше – дори лекарствата. Минах през безброй прегледи и изследвания, но никой не откри причина. Всеки нормален резултат би трябвало да ме успокоява, но вместо това тревожността ми ставаше още по-силна, защото се чувствах ужасно, а никой не можеше да ми обясни защо.

В един момент започнах и да повръщам. Не можех да спя, не можех да се храня, постоянно ми се гадеше. Честно казано, чувствах се сякаш съм мъртва отвътре – физически бях жива, но не живеех истински. Въпреки всичко продължавах да ходя на университет. Ироничното беше, че тогава бях първи курс студентка по психология.

След повече от година постепенно започнах да се подобрявам. И до днес не знам как точно. Приемах лекарства, но тогава не ми се струваше, че помагат особено. Мисля, че най-много ми помогна това, че просто продължавах ден след ден и че имах хора до себе си, които ме подкрепяха – най-вече приятелят ми тогава, който днес е мой съпруг.

Миналата година обаче се случи нещо различно. Преди тревожността да се появи, развих реален физически симптом. След едно ходене на море изведнъж започнах да уринирам много често. Помислих си, че е нещо дребно, което няколко таблетки ще оправят. Но когато нещата не се подобриха, отново попаднах в познатия кръг от лекари, изследвания и несигурност.

Най-трудното не беше самият симптом.

Най-трудно беше, че не знаех какво се случва. Дали е тревожност? Дали е физическо заболяване? Дали ще остане завинаги? Дали някога ще се оправя?

Именно тази несигурност отключи всичко отново. Загубих апетита си, стомахът ми отново се сви на възел, постоянно ми се гадеше, не можех да спя и храненето стана почти невъзможно.

Самият физически симптом невинаги беше най-страшното. Всеки път, когато отивах на лекар, все още имах надежда, че ще открият нещо, което може да се лекува.

Това, което ме ужасява, не е смъртта.

Ужасява ме мисълта, че мога да загубя способността си да живея нормално заради заболяване или симптом, който никога не изчезва.

Болките в стомаха ми пречеха да се храня. Честото уриниране ми пречеше да излизам и да се наслаждавам на ежедневието. Не смъртта ме плашеше, а възможността просто да съществувам, без наистина да живея.

В най-тежкия момент направих опит за самоубийство чрез предозиране с лекарства. Когато погледна назад, осъзнавам, че това беше акт на пълно отчаяние. Просто не виждах изход. Не исках да умра – исках страданието и тази безкрайна несигурност да спрат.

С времето нещата отново започнаха да се подобряват, макар че и до днес не разбирам напълно защо. Приемах дулоксетин около шест месеца. Увеличавахме дозата, после я намалявахме, след това отново я увеличавахме. Единственото, за което със сигурност ми помогна, беше сънят. Апетитът ми не се възстанови дълго време. Все още усещах огромна буца в стомаха и друга в гърлото.

С течение на времето дори честото уриниране се превърна в нещо познато. Научих се, че мога да го преживея.

Оттогава преминах през няколко стресови ситуации и, изненадващо, се справих доста добре.

Но преди няколко нощи забелязах, че ходя до тоалетната малко по-често от обикновено.

Това беше достатъчно.

Почти мигновено тревожността се върна. Трудно заспах и през последните няколко дни отново съм попаднала в същия порочен кръг.

Странното е, че този път знам какво е. Минавала съм през това. Знам, че съм го преживяла. Познавам това усещане.

Но изглежда тялото ми вече се е научило да се страхува не само от самите симптоми, а и от възможността всяко ново физическо усещане да се превърне в следващото нещо, което ще ми отнеме живота такъв, какъвто го познавам.

Не се страхувам от смъртта.

Страхувам се да не изгубя способността си да живея живота си. Дали ще съм добра майка, дали бременността ще мине добре, плаче ми се като в безизходица.

Има ли и други хора, които преживяват здравната тревожност по този начин? При които страхът не е, че ще умрат, а че ще останат в капан на симптоми, които им пречат да живеят живота, който искат?

При мен имаше задна хрема и когато започне лепкав секрет да се стича по задната стена към трахеята и не мога да го отхрача, изпадах в тежка паника - посиняваха ми ноктите на ръцете. При мен паническите атаки се предизвикват точно от здравословни проблеми.

И при мен е па същия начин, предизвикваха се от физическия симптом, което се появява първо,  в началото съм по- уверена, с времето като не могат да ми помогнат лекарите и просто тревожността се включва с пълна сила… наистина не знам как да спра този кръг

И при мен така но с лечението на тревожността, реалните физически симптоми се повлияха и изчезнаха.
Разбира се смениха се няколко различни проблема, все реални и винаги положението им се подобрява, когато си контролирам тревожността с лекарства.