КГБ = Клуб на Готините Баби - 241

Бракът в няколко изречения
Женени сме от два месеца!
И сме сами!
Два месеца щастие.
Когато сме заедно, не можем да спрем нито ръцете си, нито телата си.
Сексът е божествен.
Свекървата ми подари нощница.
По -добре да ми беше подарила шал.
И без това нощницата е или около врата ми, или на пода.
Всичко правим заедно - готвим, мием чиниите, гледаме филми, хвърляме боклука.
А любимият е толкова сладичък!
Вчера свекървата дойде без предупреждение, а той не й отвори!
Криехме се като мишлета под чаршафа!
Боже, какъв късмет изкарах с него!
Женени сме от близо две години.
Аз съм бременна. Повръщам. Ще стана като слон.
А той не ме разбира.
Вече не ме гушка, когато плача.
Да не би на мен да ми се ядат люти чушки със сладко от смокини в три през нощта?
Бебето ги иска.
А той се заглежда пред мен по разни гърли с къси поли и дълги крака.
И с плоски кореми!
Пред мен, майката на детето му!
Само мама ме разбира!
Женени сме от четири години.
Права беше майка ми, не трябваше да бързам да се женя.
В къщи в лудница.
Детето пищи, тя крещи.
Навсякъде е кочина.
Аз се връщам скапан от работа, тя иска да й помагам.
Какво прави по цял ден?
Мама и деца е гледала, и на работа е ходила!
И тъщата по цял ден се мотае в къщи.
Даже ключ има.
От нашият апартамент!
А мама няма...
Женени сме от десет години.
Две деца, ипотека.
Няма пари за по биричка с приятели.
Детето, видите ли, нужда от брекети имало!
Кривите зъби придават чар.
Ама кой ме слуша?
Тя искала да се реализира.
Егоист съм бил.
Боже, как се ожених за такава змия?
Вчера сменила бравата на входната врата.
И сега мама няма ключ.
А има болно сърце!
Само защото й направила забележка, че не възпитава децата правилно.
И така си е.
Говорят на масата, бутат се,
отговарят.
Аз като съм ял с книги под мишниците, да не съм умрял?
Или като съм стоял наказан в ъгъла, да не би да съм развил комплекси?
И сексът не е същият.
Лежи като умряла.
А един път ми вика:
-Таванът е за боядисване!
Меракът ми секна.
Права беше мама!
Около мен толкова млади, хубави , разкрепостени колежки.
Сладкиши на витрина.
А аз , като братчетата на Гаврош, съм опрял нос и само гледам!
Живот ли е това?
Женени сме от дванайсет години.
Как можах да избера такъв мухльо?
Нито пари изкарва достатъчно, нито в къщи помага.
Боклукът от пет дена стои неизхвърлен!
И в леглото взе да засича.
А около мен е пълно с млади, красиви, успешни колеги.
Като брутални коктейли от сексапил ,чар и феромони!
Дали да се престраша да опитам?
Женени сме от седемнайсет години.
Щерката я тресе пубертета.
Отговаря, реве, тряска врати.
Ние не знаем какво да правим.
Снощи за пръв път от няколко месеца седнахме да си поговорим.
След като намерихме марихуана в стаята на сина.
Нямаме какво да си кажем.
Живеем като съквартиранти с привилегии.
Секс веднъж месечно.
По задължение.
Женени сме от двайсет години.
На връх годишнината й дъщеря ни избяга с някакъв рапър.
Синът учи в чужбина.
Не е обаждал от месеци.
Седим двамата, гледаме се.
Четем писмото с обещания, които си дадохме преди сватбата .
Да се обичаме винаги.
Да не сме като другите.
Да сме заедно до края на дните си.
Боже, какви глупости сме писали!
На нас ни е трудно даже да сме в една стая заедно.
Само да намерим щерката и ще се разведем.
Вече сме го решили.
Женени сме от двайсет и пет години.
Не се разведохме.
Имаме внук.
Щерката пак избяга. Този път с един международен шофьор.
Ние гледаме внука.
Няма кой друг.
Като тръгне на училище, ще се разведем.
На моята прекрасна й омръзна да чака.
На нейният - също.
Женени сме от трийсет години .
Внукът расте.
Нашите любими се умориха да чакат.
Сега живеят заедно.
А ние...
Той започна да вдига кръвно.
Записах го на кардиолог .
Мен ме затресе климакса.
Рева през пет минути.
А той ми носи валериана.
Даже правихме секс за пръв път тази година.
Женени сме от четиридесет години.
Пак вършим всичко заедно.
Ходим до пенсионното, до поликлиниката, до аптеката.
Готвим заедно, за да не забравим някоя съставка.
Ако единият забрави, другия му напомня.
Внукът порасна и се изнесе.
Женени сме от петдесет години.
Викам на жената:
-Ох, дано работи асансьора, че трудно стана изнасянето на боклука.
А тя:
-То това е бял кахър . Представяш ли си, ако не работи, когато дойде време нас да изнасят?
Проклета си беше, такава си остана.
Няма ми ченето.
- Ти- питам я- да не си объркала пак кутийките и да си ми взела зъбите? Че оня път и с Корега ги лепи, ама не ти станаха.
А тя:
-Ей ги, във фризера. Прибрал си ги вместо сладоледа.
И се кикоти.
Женени сме от шейсет години.
Добре,че сме заедно.
Няма кой вратата да ни отвори.
Все заедно ходим.
Ако на единият му стане нещо, другият да извика доктор.
Случихме един на друг, случихме.
Толкова хора се разведоха, пък ние още сме заедно!
Много я обичам.
Страх ме е да не я загубя.
Вчера й набрах цветя от градината.
Смя се с глас.
Обрал съм босилека, дето го слага на спагетите.
Смехът й е същият.
Моето момиче!
 -А ти си моето момче.
Таня Арабова