Клечи, и аз искам на фитнес. Ама съм супер схваната. Срам ме е. Нямам компания. И ..
Ранелка, нали ме виждаш к'во представлявам - нито съм спортна фигура, нито съм първа младост . То даже никаква младост не съм, по средата ( дай Боже, да е така и още доста години да има пред мен) на старческата възраст съм .
И к'во - обличам си екипчето, влизам в залата и си правя к'вото съм си планувала.
В залата, където ходя, а аз съм посещавала през годините няколко, хората ходят да спортуват, а не да си приказват, тъй че компания не е необходимо.
Винаги съм обичала движението, физическото натоварване, да усещам силата си, но по зали започнах да ходя късно, към петдесетте, от преди 20-тина години. В началото ползвах персонален треньор, от който научих много неща, но много чета, гледам клипчета, гледам хората какво правят и действам.
За мен има полза и то голяма, не за да изглеждам добре, а за да съм здрава и по - дълго време да мога си живея живота си пълноценно.
Много мога да пиша по тази тема.
За мен движението, физическото натоварване е жизнено необходимо, имам нужда, тялото ми го иска, психиката ни го иска, в залата сред млади хора се чувствам жива, чувствам се една от тях и те ме приемат, като една от тях.
Време ми е да ставам, че следобеда ми е обещан на Чарли. Ако не ни мине котка път съм му обещала (да бе, да, разбира му главата кучешка ) да го водя по Графа - на площад Славейков имало коледен базар посветен на шоколада - хем да се побутаме из навалицата, хем баба Клечка, ако е заслужила да си подслади душичката с нещо сладичко.
Отново всичко е обвито в мъгла - за нас прогнозата не важи ...
и 
.
Ами то от толкова години не съм имала, че още се уча. Добре са ми, но.... чуждо нещо 
И ако ме чуете как говоря... Но чета на глас ( по съвет на докторката) и все по - добре се получава. А дано!
