Kaк да убедя приятелката ми да си направим бебе?

pretty ,
Благодаря за отговора, да, наистина мисля, че е изтъркан, наистина мисля, че е наивен дори, sorry. Тук гледам доста жени се оплакват и от проблеми със зачатието, а колко от тях наистина си дават сметка, че ако не бяха чакали толкова време, ако не бяха сменяли толкова партньори, най-вероятно нямаше да ги има поне ЧАСТ ‌от проблемите. Жалкото е, че от подире умеем да плачем и съжаляваме дори искрено, но когато му е времето е трудно да разберем.
Да ясно ми е, че бебето е голяма отговорност, да можем и финансово и душевно да поемем тази отговорност. Не проблема не е обективен, проблема е у вътрешната нагласа у нея, у суетата й, че само циганките раждали рано, рано. А тя нали не е циганка ... трябва да демонстрира, че е модерна жена.
Не мисля, че има по-голяма трагедия за човечеството днес, от феминизма. От желанието да се доказват жените, че са по-по-най. Нима няма да ги обичаме иначе? Нима им липсва уважение? Не ... нищо. 3 пъти вече се разделях с момичета поради причината с бебето. Омръзна ми. И знаеш ли, кое е най-перверзното. Всеки път получавам признания, колко съм добър, колко всичко е хубаво, но колко незрели били те, чак да се просълзи човек. Зреят... докато после не могат да заченат или пък родят деца с недъзи. Ей ви зреене и чудо. В Германия, където живеем всяко 4-то семейство не може да има собствено дете. Благодаря за "зреенето". 
Нима след като си родила живота за теб спря? Нима не ти харесва да правиш секс вече? Нима нещо си ощетена? Ако не, тогава защо да не родиш и по-рано? Защо е това високомерие? Само за да ни докажете, че вие сте жените и ще става, както вие искате? Е, утре като България стане Циганистан пак се сетете за това.

Да лесно е да го кажеш, когато не познаваш човекът. А ти не си ли чувствала отчаяние? Не си ли си бунтувала, че си пленник на нещо, което не можеш да промениш? Наистина ли мислиш, че проблема е, че нападките ми, когато не става на моята, са причината? Мислиш ли, че започвам връзка с нападки или че на втория месец настоявам за бебе? Аз съм на 33. Имам 3 връзки от по 2-3 години, в които жаждата за кариера и себедоказване на партньорките ми се оказваше причината да се разделяме. А не моите нападки. Не моето нетърпение, не моето желание да ги обичам и да си ги глезя.

pretty,
А при теб, как точно дойде това прозрение, че вече искаш да имаш бебе? Какво се случи? Как става това чудо в женска глава, да осъзнае, че иска бебе? Или викаш ... магия е.

Месечинка виторога,
Благодаря за "разбирането". На един от нас двамата поведението наистина е грозно и показва липса на желание за разбиране. Не искам да се заяждам с теб, затова те моля, ако нямаш какво да ме посъветваш, да не ме нападаш.
Наистина търся решение, дори възнаграждение обявих за един съвет, мислех, че това е сайт на който хората се съветват, а не просто да се обвиняват.

roxanne25,
Много приятно съм изненадан от мнението ти. Оказва се, че ти която си на 23-4 ме разбираш и си по-добронамерен човек от 30 годишната "Месечинка". Явно не годините са проблемът, явно има разлика и във възпитанието. Така че няма да тръгвам да търся нова приятелка. Аз все още и със сегашната си не съм се разделил, а и не искам. Но не бих приел да си поставяме такива условия за 25 или 30 или незнам си колко години. Аз мога да разбера и да чакаме, ако има обективни причини. Но средствата не са такава. Самия факт, че съм готов съвсем сериозно да дам 1000 лева само за един съвет тук надявам се говори нещо. Ти виждаш, че още на 22 си разбрала, че искаш дете, може би си права, че трябва да й създам 1-2 фалшиви случая, но въпроса е как. Аз не искам да правя ни дупки в презервативи ни нищо, искам с думи да се разберем, а не да си правим номера. Обичам да играя по правилата, без удари под кръста. При нас обаче има проблем с това, че макар на 21, тя вече има един аборт зад гърба си, не от мен, а от някой, който сметнала за неподходящ. Така че този гласец, който ти си чула ... явно не е проговорил тогава у нея.
Моят проблем е и че съм влюбен в нея, но се страхувам, че ако отлагаме, може някой ден да сме си заедно "щастливи" но да си плачем, че можеби все пак е трябвало по-рано да си направим бебе. Статистиката е направо убийствена с 25% бракове без деца. Не мисля, че е много разумно просто да се изчаква, щом риска е толкова висок, а и става дума за нещо наистина хубаво, като създаването на дете.
Проблема с ефективността на процеса на зреене на яйцеклетките при жените особенно е сериозен, увеличават се дефектите при мейозата и дори да се роди бебе, вероятността за някакви дефекти нараства с годините. Ето защо и смятам за много разумно да си го направим колкото се може по-рано, а и честно казано искам поне 3 деца. Нещо при което отново съм чувал примери с крави и циганки.
Но си права, че надали ще мога да я убедя. Но няма да се съглася, че детето е лукс. Поне за мен/нас не би било.

От пет месеца живеем с моя мъж и вече съм сто процента сигурна, че го искам наистина
Hri,
Сама виждаш, че не е до времето, жените са глезениците на съдбата, които си правят, каквото поискат. Ти си на 25 и вече и 5 месеца ти стигат за да си 100% сигурна. Преди 4 години нямаше да е така, защото в ушите ти нямаше да звучи магическото число 25. Не разбирате ли, че всичко това с възрастта е илюзия? И пак питам, тези от вас, които са раждали. Какво загубихте с раждането? Не е ли хубаво, че родихте? Съжалявате ли? Бихте ли родили пак?

valkata78,
фактите са си факти, статистиката е факт. Аз не съм казвал, че е невъзможно, моле те не ми изопачавай думите. Аз познавам лично жени, които и на 42 са раждали и всичко си им е наред, а и днес са на 87 години. Не говорим за щастливите изключения, а за минимиране на ненужен риск. Има различни причини една жена да има проблеми със зачеването, но това не е единствената беда. Даже май по-страшното е да родиш дете със сериозни недъзи, просто си представям ако се случи, как ли ще си мисля, че евентуалният ми син или дъщеря ще е щастлив с живота, който сме му дали, уж когато сме били "готови".
Опасявам се, че днес жените си позволяват да си играят на богини с природата си, но еволюцията наказва всичко безпощадно.
Моят проблем е, че съм внимателен интелигентен мъж, който предпочита да избягва ненужните рискове. Така се и успява в живота, като изключим факта, че няма начин да убедим в това една жена.
Да права си, че с насилие не стават тези неща, не съм насилник и по-добре да си умра така, от колкото наистина да насиля една жена.
Това което търся е просто съвет за вразумяване, ако има такъв.
Hямаш идея, как ми се иска понякога мъжете да носеха плода. Само и само да сте доволни вие, жените. Но ... това е статуквото сега.
Благодаря за разбирането,
нико

И не виждам, какво толкова ненормално има да предложа награда за добър съвет. Не ти предлагам пари да ми раждаш дете я. Май каквото и да кажа, ще се обърне в мой ущърб.