Семейни отношения и готвене

Авторката казва нещо, което е много важно - повтаря семейните модели. Докато не се разкъсат тези вериги, не само тя ще страда, но и бъдещите ѝ деца.
И точно сега има шансът да се поправи, докато още няма деца. Да го зарязва този, липсата на редовен секс е достатъчен червен флаг, оттук насетне ще става все по-зле…
Момиче, на 28 години имаш все още много голям шанс да си излекуваш травмите. Но не и когато живееш в тревожност и негативна среда. Следващото нещо, което ще те сподели е някаква физическа болест. Защото тялото започва да казва “Не” вместо теб. То не е случайно, че има бум на автоимунни заболявания и те са главно при жени.
Не стигай дотам. Раздели се с него, остани си известно време сама и се лекувай. Лекувай душата си, защото ако не го направиш - и следващият мъж в живота ти ще е същия. Различни имена, различни тела - но ще привличаш отново и отново мамини синчета, за които да се грижиш и които да са недоволни от теб.
Не се обричай и не се погребвай. Защото, ако не действаш сега, след едни 10 години ще си болна, изтормозена, с едно-две деца на шията, бягството ще ти изглежда направо невъзможно… И бавно ще умираш всеки ден… Не ти говоря празни приказки, самата аз живея в някакъв подобен филм, само че на 40+ без доходи, без финансов гръб трудно можеш да се махнеш и да започнеш отначало.
Сега ти можеш, но не се поставяй в ситуация, в която да не можеш. Няма значение дали сгъва пране или пуска прахосмукачка, това е сега, като си останеш вкъщи да гледаш деца и само той работи - и това ще спре да прави…

Вие сте допуснали нещата да стигнат дотук. Научили сте го, че винаги ще има кой да му готви и да го обслужва, независимо дали имате сили или не, или той как се държи. И сега е много по-трудно да се поставят граници. И не мисля, че темата е пързалка, защото имам близка приятелка, която се държи по същия начин - от самото начало реши да впечатлява мъжа си с готвене и глезене нон стоп, било лошо да се взима храна отвън. Пък майка и я беше научила, че мъжът ти не е длъжен да ти помага и едва ли не трябва да го предразположиш, за да вземе да мине с прахосмукачката. Стигна се дотам, че бременна в деветия месец, подута и два дни преди секцио, по-голямата и грижа беше дали ще успее да наготви 5 манджи на мъжа си, че той да издържи докато я няма и викаше и майка си да му готви, докато е в болница. И сега като се видим и аз взема готова храна за вкъщи, тя въздиша как нейния се мръщел, а тя се чуди като се върне и на работа и с малко дете как ще смогва. Но преди обичаше да изтъква тя каква перфектна домакиня е и никога не взима храна отвън. Ами, понякога сами сме си виновни.

Имам вече сравнително богат житейски опит. И достатъчно дълъг брак, след него връзки някакви.
Имала съм реплики или скандали за сходни неща. В миналото съм се чудила даже от къде да намеря мотивация понякога за едни бъркани яйца, след дълъг и тежък ден и грижи по деца и дом. Мечтала съм си за проста намазана филия с лютеница-и да си лягам. Имала съм скандал на тема защо вечерята е сервирана в 8.10 а не в 8 или защо е мусака, а не свински котлети примерно.
Ми не е ок. Никак. От където и да го погледнеш не е човешко, неуважително и обидно е.
Така че, от днешната ми камбанария аз на такова л***о бих посочила вратата, па ако ще да му е златен, нали....А съм радетел за запазване, за съхранение на брак/връзка или каквото е там. Но ако сте говорили по темата и няма промяна, а само скандали и изисквания-ц. Не е опция. За едната манджа е днес, утре ще има добавени неща в списъка.
ПП. Обожавам да се погрижа, да дам уют, отношение, храна, и да го правя с желание. Имам нужда, аз обичам да се грижа. Но не съм робот. Ходя на работа, върша хиляди други дейности, които изморяват и не само това-просто не остава време. Като нямаш час или два за готвене, сложи и пазар преди това, ако ти липсват продукти, това е сериозен ресурс от 3 часа време. От къде?

Ради, страдаш от "Синдром на спасителката", поредната и няма да си последната.

Чехльото пухъл го пращаш по най-бързия начин при мама, а ти сменяш средата, сякаш задъжително и града, защото в провинцията масово е така, и адекватен да намериш много трудно, демографското положение е трагично, както и манталитетчето.

В кой град се развива идилията?

Положителното е, че не си зависима финансово и имотно.

28 годишна съвременна млада жена да си причинява това е безумно.

Тоя, ако попадне на моята, или на съвременна еманципирана софиянка, въобще не подозира какъв ще му бъде нахендрен в задника, че цял живот ще го помни.

Твърдо си подложена на насилие, стресът е оттам, а оттук ще имаш и здравословни проблеми.

Плюй в пазва, че не те е осеменил, благодари на Господ, че е импотентен, и то при положение, че тренира, яде високопротеинова храна (по описаното), което не ми се връзва, защото на неговите години и при описания лек и мързелив живот със слугиня до него, единственото, което му остава, е да натиска и да те пълни всеки ден.

Описаната диета и храна дори не се готви - скара се купува, вместо да си осмърдявате апартамента и комшиите, салатите не се "готвят".

Преди време се бях запознал с една по същия начин - от 20 годишна 20 години живееше с някакъв тапук 15-20 г. по-дърт от нея, живееха в нейния апартамент, тя го издържаше, плащаше всичко, сексът полу-мираж, и смяташе това за нормално. Благодари ми и до ден днешен, че ме срещна да й отворя очите, честити Рожден ден, имен ден, Коледа и Нова година. Към днешна дата е разкарала тапука, който живее у майкини, тя изпънала се на струна, усмихната, връткаща гадже след гадже.

Внимавай с психолозите, че може да ти объркат главата още повече.

Ниската самооценка си я повиши, постой сама известно време, създай си режими, навици, рутина, и следващият да се съобразява с теб и тях.

Реално ти нормална връзка и любов не си имала. Да позная ли, че мухълът, който не заслужава жена да го погледне занапред, ти е първи?

Ако някога срещнеш истинската любов, с която да се държите постоянно за ръце, гледате с пламък в очите, полупросълзено от умиление, искате да се грижите един за друг постоянно, ще разбереш. Секс се прави всеки ден. Интимност постоянна.

Тя не иска да го остави. Така мисля

Прочетох внимателно само постовете на авторката, другото - по диагонал.

Изумена съм, че млади хора имат подобни отношения.  Почти на 53 съм, не мога да си представя скандали за готвене. Майка съм на две дъщери, които готвят чудесно. Обезумявам при мисълта, че могат да попаднат в такава ситуация!

Този мамин му*льо няма никакво, никакво право да изисква да му готвиш. Като не може - да се научи да прави няколко неща, не е сложно. Ако не иска - да се научи да купува или поръчва. Не си му длъжна по никакъв начин. Особено пък специалният му режим си е негова специална работа.
У дома готвя аз, защото мъжът ми прави само скара и палачинки. Освен това вкъщи аз съм тази с режимите и държа да ядем... ами това, което съм намислила, хихихи
Ако нямам време за готвене - купуваме нещо готово, което отговаря на критериите ни. Ако готвя и сме си вкъщи и двамата (обикновено аз се прибирам преди него), той е до мен - говорим си, докато ми помага с белене, почистване, рязане.... хубаво семейно време ни е това. И да, чисти, оправя пералня и сушилня, глади. Модерен мъж на 56.

Горещо препоръчвам раздяла, докато си млада. Както писа някой по-нагоре - ако те е страх от изоставяне, тръгни си първа. Ако ти бях майка, щях да дойда да ти помогна с багажа. И да ти вдигна главата, че да не ти падне короната

Аз с моя втория мъж съм вече 10та година.  Дойде от маминка ех така научен всичко да ни се глади, да му се меси хляб и да му се готвят неща, които само тоя яде и то масата да е сложена като се прибере. Първата година като видеше какво съм направила за ядене си отваряше хладилника и си режеше салата и някакъв колбас. Дрехите като види, че не са изгладнели си хващаше ютията, а аз като видя, че глади веднага слагам и моите Сега яде всичко, обожава леща и лапад с ориз, а не беше сядал на маса без месо. Както и да е, той сам се промени, но това е защото нямаше никаква агресия в него. Никога не е казал нещо обидно, а какво остава да тръшка. От година на година все по-малко се вторачваме в чистенето и готвенето и гледаме да имаме повече време за разходка и филм.  В неделя сутрин аз докато направя закуска, той е пуснал прахосмукачка и обърсал праха, после гледаме филми. Сега съм бременна и ми е забранил да правя каквото и да е. Аз от 2 седмици съм вкъщи и вече си отпочинах и започнах да шетам и готвя, но 2 седмици като не бях добре той се оправяше. Звъни на дъщеря ми да я пита какво и се яде и обикаля след работа. На мен китайско, на нея дюнер, на него пица... Или звъни на майка си и тя готви по 3 неща и праща. Живот и здраве като се роди общото ни дете ми е казал, че аз няма да готвя нищо докато не се възстановява. Всеки ден майка му ще готви или от ресторант ще се поръчва. Но такава градация се случва само когато човека отсреща не е агресивен.

И аз мисля, че не иска да го остави, а да си изплаче мъката в момента.
Дори и да иска усеща натиска от семейството, което също е голям фактор. Първия път, когато исках да се разделя с онзи, нашите не знаеха какво се случва, бях загатвала, но като не бях казала в прав текст и не бях разказала всичко си мислеха, че преувеличавам и тн.
Имаше голям натиск от тях, приятелите му ме натискаха и те. Много ме обичал, да дам шанс, да се оправим, не може направо раздяла.. никой не ме разбираше и в един момент си мислех, че верно може в мен да е проблема.
Моето щастие и здраве бяха по-важни. В един ден реших и отсякох. Не ми беше леко и на мен, все пак и те и аз си представях да съм си с него в бъдеще. Много време ми отне да си стъпя на краката, да работя върху себе си.
Ако бях продължила по същия модел може би нямаше да съм тук, където съм сега в живота си.

Наистина родителите са много важни за вземането на такива решения. Аз като оставях първия ми мъж нямах изобщо проблем с тях. Лично майка ми дойде с колата да натовари мен и багажа и бебето ни. Татко даже ми се скара, че съм търпяла. Бог да го прости, той ми беше втори баща, не беше цвете ама си държеше, че щом той ме е отгледал от една годинка до голяма без да ми падне косъм от главата никой няма право да ме тормози. Няма да му забравя никога думите и до ден днешен ми канят в главата " Няма след работа да започваш да метеш двора, ще я скрия тази метла да те видя какво ще правиш тогава. Я сядай с мен ей тук да пием кафе и да си починеш. Двора ти ще почака. Кога ще си почиваш и живееш?". В неделите ми казваше "хайде, вземай си детето и навън с приятелки, няма да стоиш в нас и да чистиш и готвиш, има ресторанти "

Прави сте всички досега. Обаче има и нещо, за което не се замисляте.... ако мъжа стане наистина добър, помагащ, услужлив и т.н., следващата тема ще е - "Влюбена ли съм?", защото жените като цяло не харесвате такива мъже. Искате да има драма, екшън.... И в новата тема ще пише - "мъжа ми е добър, помага ми, обаче няма тръпка... Докато комшията, горкия, не е случил на жена, само ѝ крещи всяка вечер.... мисля че го обичам".
Иначе не смятам, че авторката трябва да търпи такова отношение и поне според мен не е нормално.

Зло, научила си го, по даскалски, ама имаш и подхода - педагогически по панделка.

Мойта я бъзиках вчера и се смяхме, че аз съм я срещнал направена, а тя мен готов и научен.

За справка - не готвим, никакво време нямаме, натискаме на други неща - живот и секс.

Той няма да стане услужлив от днес за утре.
Нормален ход е да изстине жената към мъж, който я има за прислуга вкъщи.
В такъв случай му се вика след дъжд качулка.

И в тая тема се намериха две-три, които казват “така си го научила”. Как ли пък не ще уча зрял човек да не блъска врати и да не се цупи два дни, защото нямало вкъщи манджа. Пък и ще поема вината, че не съм го обучавала.
Player, объркал си се, тук също няма тръпка, въпреки че крещи. Тя го смята за слаб любовник, деца от него не иска. Държи я собственият й страх от промяна и какво ще кажат техните, не “лошото момче”.

“Абе”, ти прочете ли какво е писала авторката? Приятелят й не просто “иска да хапне”, а прави скандали и я обижда всеки път като не е сготвила. Момичето пише, че се притеснява всяка вечер да не закъснее за вечеря, защото стават проблеми и се е опитвала да говори с него, ама не се получава, това не е нормално. Иначе браво за твоят, добре си го дресирала, ама не е същият случай.

Неее, аз след това завърших тази квалификация. Добре, че беше той да ми гледа детето и кучето аз да ходя на лекции. Като се замисля и тогава голяма помощ имах. Водеше и вземаше моята на училище и на тренировки, чистеше, извеждаше кучето и нещо измисляше да ядем.